English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Weekend СЪБОТА, 7 Юли 2012

Реклама







A
A
A
размер на текста

Скромността краси само този, който няма други качества

Маргарита Петкова: Любовният пожар е най-страшен

Аз съм скрита лимонка, предупреждава голямата поетеса


Тя е нито Риба, нито Водолей. Но може би точно затова се чувства като рибка във вода в дълбокото море на поезията. Родена на 21 февруари, Маргарита Петкова е една от най-големите съвременни български поетеси. Тя е автор на стотици прекрасни стихове, както и на над 200 текста на популярни песни. Сред тях са "Иване, Иване", "Бермудски триъгълник", "Болката отляво". Щастлива майка на 3 деца. Маргарита става сензация още с първата си стихосбирка "Дива къпина" от 1983 г. Следват "Писмени показания", "Ненаписани стихотворения", "Решавам аз", "Ивановден" и много други. Аз не съм дисидент и не съм била репресирана по никакъв начин, усмихва се Маргарита. Тя беше нарочена за автор на скандалния акростих "Долу Тодор Живков" от стихотворението "Есен", публикувано през 1985 г. във в. "Пулс". Ако нещо ме дразни в цялата тази история, то е, че има хора, които още продължават да мислят, че аз мога да бъда автор на подобни простотии, ядосва се голямата поетеса. Но и досега упорито отказва да признае кой точно е Иван от прекрасната песен по неин текст, изпята от Богдана Карадочева. Маргарита се съгласи да си поговорим по един нетрадиционен начин.


Маргарита като лауреат на "Лирични гласове
Дами и Господа, това сме Красавицата, Звяра и Алфред Нобел. Говорим за пиеса в две части, написана от Звяра и от прекрасната Маргарита Петкова, но със значителното участие на изобретателя на динамита Алфред Нобел. В първата част се говори за любовта. Звярът се опитва да атакува, ама тя хич не се дава. Вижте сами!

ЧАСТ I
- "Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това "Обичам те?"

От този твой стих някой може да си направи извод, че след като не харесваш нито дългата, нито кратката любов, харесваш средната. Само че има ли средна любов?
- Средна любов е нещо като среден поет. Питай някого от този вид. А любовта не е голяма или малка. Реално погледнато, тя винаги е Голямата. Докато дойде следващата. Пак най-голямата! Дълга и кратка са съвсем различни понятия и измерения. Понякога можеш да запомниш за цял живот една кратка любов и да се отегчаваш до смърт от някоя протяжно проточила се, ако се окаже, че просто си си губил времето. Всички ние много често се заблуждаваме - пламваш и изгаряш или пък тлееш с години за тоя, дето клати гората. Необясними неща са тези, Димитъре, совите не са това, което са.
- Каква е разликата между дългата и кратката любов?
- Никаква, ако е любов. Тук е като скалите при земетръси - важни са и магнитудът, но още повече и интензитетът. Можеш да се самоизмъчваш от ревност, от несподелена любов, от угризения, но любовта не може да е мъчение. Тя е светло безумие.
- Ами ако е само секс?
- А-а-а, ние секс без любов не практикуваме!
- Всички сме правили секс без любов.
- Аз не съм всички! Може да съм правила секс без любов със съпруга си, но с любовник - никога!
- Но сексът с друг може и да ти даде друг тип информация за живота.
- Естествено, че е така, но аз съм серийно моногамна. Не се правя на госпожица, просто трябва да е с човек, към когото имам и друго освен гол в ръцете нож. Нали след това трябва да си говориш с този човек!? Ако не можеш - по-добре се обърни към сексшопа наоколо!
- Как гледаш на най-обикновените житейски неща като например на това, което всички наричат изневяра?
- Ами щом изневярата съществува. Чакай, всъщност какво е изневяра? На кого изневеряваш - на някого или на себе си? Аз не изневерявам на себе си.
- Ами, ако е било спонтанно?
- Пак е било спонтанно влюбване.
- Добре, какво е тогава любовта?
- Ако някой можеше да даде отговор на този въпрос, светът щеше да е подреден и скучен. Любовта е различна за всеки отделен индивид. Всеки има свое определение за нея и там няма формули. Иначе - казват, че е химия, обаче още не е открит елементът. Аз мога да говоря за моите любови, но не мога да ги обясня. Не зная как от 300 мъже накуп примерно погледът ми се среща с този на един от тях и аз знам, че това е МОЯТ мъж.
- Ти не си ли непрекъснато влюбена?
- Да, непрестанно съм влюбена!
- И това до какво води?
- Как до какво? До удовлетворението ми от живота и до чудовищната ми поезия.
- В кого си влюбена все пак? Заради теб ще си променя името на Иван!
- За не знам кой път ме питаш кой е Иван и пак няма да ти кажа, защото това са лични неща. Едно мое гадже ме обвини, че го консумирам, пишейки стихове. Консумирам го, но така той ще остане в историята, което никак не е малко, нали! Иначе мога и в двама едновременно да се влюбя - в единия заради едно, а в другия заради друго!
- А те двамата ще знаят ли?
- Може да знаят, може и да не знаят, зависи в какво настроение съм. Но искам двамата да не ме ревнуват един от друг, прекалено съм им ценна!
- Витоша гори, ти ходи ли като доброволец да гасиш?
-  Не мога да гася горски пожари. За тая работа си има доктори на пожарникарските науки. Виж, мога да паля любовни пожари.
- "Не бъркай лесната с леката любов!" Това ти си го писала и е страхотно. Каква е разликата между двете?
- Ами хайде да си помислим заедно. Според теб каква е?
- Според мен едното е момиче, което идва веднага на тавана, а за другото трябва цял ден да си играя да я свалям.
- А защо не ти минава през ума, че може и изобщо да не дойде? Що за левашко самочувствие е това?
- Защото няма такъв начин - сега какво да я водя цял ден по сладкарници и на кино ли?
- Е, при мен има. Аз решавам дали ще има химия, разговор и таван. И подозирам, че подсъзнателно избираш само такива, които не ти отказват. Иначе и на мен няма кой да ми откаже, дип, че съм придирчива.
- Да, твоята душевност е непредвидима.
- Не само душевността ми. Аз цялата съм си непредвидима, но както дебело подчертах - и придирчива.
- Тогава ще те разгадая?
- Тогава те очаква Нобелова награда!
- Започвам - ти още си чиста и спонтанна като дете, но май вече растеш.
- Ми не може да тъпчеш на едно място, яхнал пръчка или слонче. Нали затова се раждат децата - да станат големи и умни хора. Иначе щяхме да си ходим цял живот на детска градина и светът да свърши, въпреки че някои си остават цял живот на клоните. Аз съм стъпила направо на земята, за да мога да се оттласна към звездите. Може да звуча и нескромно, но скромността краси само този, който няма други качества. И да се обадиш в Стокхолм.
- Защо?
- Ами там е Нобеловият комитет, нали си ме разкрил.
- Разбира се, че съм те разкрил - ти си динамит!
- Не бива да сравняваш моята висока поезия с някакви награди. Това, че Нобел е измислил динамита, не ми пречи да съм скрита лимонка. Да не говорим, че жената е по-висшето създание и съзнание от всички вас.
(Включване по телефона) - Здравейте, аз съм Алфред Нобел, защо се занимавате с мен?
Докато бях на този свят, притежавах 93 фабрики за динамит в няколко страни. Но иначе съм меланхоличен, недоволен от живота човек, който сам си създава много проблеми. Никога не съм се женил. Когато баба ми ме попита какви съм ги вършил, казах: "Най-голям грях: Не почита мамона. Важни събития в живота: Няма." Също така съм и писател. Но цял живот съм обичал маргаритките.
Маргарита: - Алфред, аз пък вече, както казах, съм скрита лимонка. Правя Бум!, когато си поискам!

ЧАСТ II

Тук Маргарита излиза да пуши не защото действието го изисква, а защото от тъпите въпроси що е любов и има ли тя почва у нас, фитилът й се е подпалил.  През това време Димитър схваща, че е пълен тъпак и решава да се прави на отворко.

- Маргарита, поезията заместител ли е на любовта?
- Не, тя й е придружител. И поезията, както любовта не подлежи на дефиниция, а двете само се усещат.
- Но поезията е и възпитание. Как приемаш факта, че в центъра на София има гей паради и чалга? Вече две поколения бяха съсипани именно от чалгата.
- Животът на децата и тяхното възпитание е въпрос на родителите, а не на кметовете и останалите власти. Но пък откъде да знам - може и самите кметове да са любители на чалгата. Доколкото знам, самият ни премиер е почитател на този жанр.
(Тук Маргарита усеща, че има опасност да навлезе в личното пространство на Лепа Брена и се усмихва като Мона Лиза. Защото го може.)
- Мога всичко - добро и зло. Дори да пържа картофи. Да спя в ергенското ти легло. Или да драсна две строфи.
- Това пак си го писала ти!
- Ами какво да направя, така ми се получава.
- Винаги ли?
- Глупости! Само когато е необходимо. И престани да се хващаш за всяка моя дума. Май се разминаваш с Нобел. Жалко, защото България на тебе се надаше за тая награда.
(Тук тя се разсмива снизходително, а Димитър се опитва да извади телефона си от джоба на ризата си, тъй като не го е слагал там. Все пак го вдига от пода, става и бърше потно чело: Да, господин Нобел, разбрах, да, ако нещата зависеха от мен. Ясно, че и от вас не зависи. Да, знам ги какви са в Комитета, феодални да, синдикал, синодални де, абе. Ами тя не ще награди, ама ще опитам.)
- Димитъре, откога викаш на Иван Матанов г-н Нобел? Това да не му е кодовото название в редакцията?
- Ти откъде разбра, че разговарям с шефа?
- Искаше да дам стихотворение за вестника ви. Не мога да му откажа, но тъй като готвя нова книга, а не обичам да афиширам тези неща предварително, се колебаех дали да не пробутам нещо от не толкова новите ми неща. Той обеща да учреди награда на името на... Ау, това си е тайна. Ще дам стихотворение, пък ти ще кажеш, че си се борил за него със зъби и нокти, а за наградата ще си гроб! Става ли?
(Тук Звяра мърка доволно като журналист, изпълнил мисията си и очакващ подобаващ хонорар. Маргарита яхва метлата и отлита към Патриаршите езера. Тя все пак хвърли поглед през рамо към Майстор Димитър, който хълцащо четеше нейни стихове. А Нобел многозначително мълчеше.)
Димитър Генчев



Маргарита Петкова подари на "Стандарт" свое непубликувано стихотворение. То спечели  Голямата награда от Международния поетичен конкурс "Лирични гласове 2012"

ХРАБРАТА ШИВАЧКА
Не ми донесоха онази риза,
която никога не бях ти шила.
Синът ти ми донесе твойта чаша -
от нея неведнъж след теб отпивах.
Синът ти ми донесе пепелника,
във който пурите ти "Монте Кристо"
угасваха, забравени, а после
аз палех вместо теб със дълга клечка.
Синът ти ми донесе и кибрита.
Наполовина празен.
Колко мига да преброя
- превърнати във пепел?
Синът ти ми донесе моя снимка,
намерена сред личните ти вещи.
На нея съм така скандално млада,
че с пръстите, докосващи небето,
не шиех ризи - само ги събличах.

Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел