Sponsored by Mtel

Standart News

s СРЯДА, 14 Октомври 2015

Реклама
A
A
A
размер на текста

Визи и самолети срещу лоялност

България е свикнала Големият брат да бъде щедър


Константин Събчев

Една ескадрила изтребители и премахването на визите за български бизнесмени, за да могат да си вършат по-бързо и спокойно работата зад океана. Това искане към Вашингтон отправи Бойко Борисов на среща с представители на Американската търговска камара. Като изтъкна, че през последните 25 години САЩ нямат по-лоялен партньор от България. За разлика от уж старите и изпитани съюзници като Гърция, чиито премиери ходят по-често в Москва, отколкото Тодор Живков по времето на соца.
Според първите реакции Борисов настъпи по мазола новия ни Голям брат,
действайки на принципа "Право куме в очи"
Важно е да се види в какъв глобален контекст дойде "приятелският огън".    
Не е тайна за никой що-годе интересуващ се от "голямата политика" човек, че в международен план положението на САЩ далеч не е розово. И че световният престиж на Вашингтон е спаднал почти до равнището от времето на Виетнамската война.
В Близкия изток Путин пое инициативата в борбата с Ислямска държава и с него се съобразяват не само Иран и Израел, но дори и Саудитска Арабия. В Европа общественото мнение все повече е склонно да смята, че именно САЩ са провокирали бежанската вълна, организирайки Арабската пролет. Критики срещу американската политика не пестят вече държавни лидери като унгарския премиер Орбан. "По тъча" бягат чехи и словаци, италианци и испанци.
Сигурно затова в Брюксел все по-често се чуват гласове за отмяна на санкциите срещу Русия. За олевялата и традиционно мразеща "гринговците" Латинска Америка няма какво и да говорим.
В тази ситуация лоялните съюзници на Вашингтон наистина остават все по-малко - прибалтийските републики, Полша, Великобритания и доминионите й. Един от тези съюзници наистина е България.
От първата война в Залива, та чак до санкциите срещу Русия София е изпълнявала безпрекословно своите двустранни или натовски задължения - от даване на въздушни коридори през участие в умиротворяването на Афганистан и Ирак до създаването на американски бази на наша територия. Независимо от силните проруски настроения сред голяма част от българите.
Какво обаче получихме срещу това?
Потупване по рамото пред строя, както казвахме в казармата, някой друг джип "Хамър" и 4 хеликоптера "Бел", които се ползват главно от полицията и пожарната. Докато вечно хитруващите гърци и достатъчно богатите турци продължават да се радват на всестранната военна помощ на Чичо Сам.
Историята свидетелства, че досега Големият брат винаги е било щедър към нас. През Първата световна война кайзерът ни дава всякакво въоръжение, каквото ни е нужно. Даже и една подводница, с което България става 11-ата страна в света, разполагаща с новото оръжие. Същото се повтаря и през Втората световна война.
За хилядите съветски танкове и стотици самолети по време на "Студената" такава е излишно да говорим.
А като говорим за ескадрили, през 1941 година Хитлер подарява за рождения ден на цар Борис III една такава. При това съставена от последния модел на "Месершмит". Вярно е, че един изтребител тогава е несравнимо по-евтин, съпоставен със стойността на един съвременен.
Но ние пък не искаме последния модел, а Ф-16, даже и рециклирани.
Световното лидерство е свързано с разходи.
Но те са нищо в сравнение с осигуряването на надеждни съюзници. Защото в един момент липсата на подкрепа - била тя военно-логистична, била икономическа или чисто юридическа - какъвто е случаят с визите, чиято отмяна Държавният департамент ни обещава вече две десетилетия - започва да създава съответните негативни настроения в обществото. Което, както казахме вече, и така не прелива от любов към Америка. Така че ако трябва да перифразираме знаменития афоризъм на френския крал Анри IV, София струва една ескадрила. Или казано направо, сиренето е с пари.

Изпрати на приятел