Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 28 Ноември 2015

Реклама
A
A
A
размер на текста

Бащата на Радан Кънев му бил треньор


От малък се интересувах от история. В Созопол това  е нещо нормално. Дъждът там изравяше старинни монети, красиви рисувани съдове, аз ги събирах. Станах леководолаз и шампион по подводно плуване. Станах майстор на спорта на 16 години - републикански шампион по подводен спорт за мъже. Созопол тогава бе курорт на културния елит на София и някои от летовниците бяха и родоначалници на подводния спорт у нас - художникът Александър Денков, писателят Цончо Радев, юристът Милен Кънев, баща на Радан Кънев. Милен би беше треньор по подводно плуване. Заедно с един съсед и съотборник, Петър Дунчев, събрахме 153 цели съда от морето - амфори, кани, хидрии от Античността и Средновековието. Бях си направил музей в мазето на нашата къща в квартал Харманите. Водех люта борба с майка ми, защото мазето й трябваше за буркани. Аз героично защитавах музея си, показвах го на колеги леководолази от София. Един ден тя много доволна каза, че са дошли милиционери и директорът на Бургаския музей прибрал експонатите. А историята е следната. Иманярство имаше още тогава. Журналистка написала статия във вестник "Народна култура", че иманярството се разраства в България, а в последно време се е появило с развитието на леководолазния спорт и подводно иманярство. Дори двама  леководолази от Созопол с изкараното от морето си направили частен музей и "приемат посетители". Тогава бях ученик в механотехникума. През септември още първия ден ни викат с Петър  при заместник-директора. А той направо биеше. Тръгнахме със сърца в петите. Само че като влязохме, той ни погледна и каза: Отивате в Бургаския музей и се явявате на директора. Отиваме и той ни чакаше усмихнат. Накара ни да се подпишем под една ведомост. Платиха ни по 453 лева на човек - откупили съдовете ни. Това беше колосална сума през 1963 г , аз живеех с пет лева седмично в Бургас. Билетът ми до Созопол беше 28 стотинки. По-късно директорът на Бургаския музей професор Михаил Лазаров, Бог да го прости, ми разказа историята. Като прочел във вестника, той бил длъжен да реагира.  Взел цялата полиция на Созопол. Решил, че сме яки водолази, 40-ина годишни. Като разбрал, че сме хлапета, казал: По-добре да ги вербувам да работят за каузата на музея. И друг път ще  намират подобни неща. Така и стана.


Открил древен град

Като студенти ходехме на експедиции пет месеца в десетмесечното обучение. Проучвахме крепости, манастири и правехме пълни планове. Имах 10  научни публикации. Бяхме готви специалисти още в трети курс. Тактика ни беше при тези експедиции да отидем в кръчмата, да пием с местните иманяри и ни разправяха къде има крепости. В Сакарци, близо до Тополовград, беше направено едно от най-хубавите открития -  цял тракийски град. Върви пиенето и ние подпитваме местните. Един вика: "Аз, като копаех в моето лозе в Мастейра..." И като отиваме на другия ден, валеше дъжд. Валерия Фол и моя милост тръгваме с каруца - тя се счупи, отидохме пеша. Градът изоран и засят с жито. Тракийският град пред очите ти. Там написах една от първите ми статии. Друг път открих град на друго място - Кастрицион. Това значи, малка крепост. Беше в София, в Деня на граничаря. Традицията беше журналистите да имат по материал за храбри граничари от Н-ската застава. Благодарение на подобен текст открих, че крепостта Кастричене е в момента на българска територия и чака да я разкопаят. Това е гранична застава на средновековна България.

Изпрати на приятел