Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 4 Януари 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

2016: Лед по време на жега

Изминалата година бе прекалено богата на събития, които определят бъдещето



Илиян Савков
Проф. Боян Дуранкев

2015 г. е вече в историята, но все още ни тревожи. Толкова много събития, които определят в голяма степен бъдещето, не е имало от драматичната 2001 г. (11. 09 - ужасът на Ню Йорк) и 2007 г. (началото на Великата финансова криза).
Това, което бе действително важно и ценно от миналата година, бе, че бяха открити фермионите на Вайл и квантовата телепортация на разстояние от 1,28 км., които са огромен пробив във физиката. Кой обаче в демократичните общества с пазарна икономика обръща внимание на такива дребни факти, които не носят пряк пазарен ефект и не са рентабилни?! Другото, което маркираме като най-нежелан факт, е, че 2015 г. стана най-горещата в историята на човечеството. Така че или самохвалецът Homo Sapiens ще е длъжен да промени числеността, икономиката и консумацията си, или природата ще си каже тежката дума по въпроса. С една голяма "последна точка".
Иначе 2015 г. бе наистина прекалено "богата" на събития, които определят в голяма степен бъдещето. Епицентърът на терора бе отреден на Франция, въпреки че неоспоримото първо място с най-много трупове от масови разстрели (13 253 жертви, от които 693 деца) принадлежи на САЩ. Геополитическото "възкресение" - на Русия, а най-голямото цопване в "стратегическата дълбочина" на блатото - на Турция (с нейните неприкрити староимперски мечти). Икономическото възраждане - на Индия със 7,4% растеж, а финансовият колапс - на "европеизиращата се" Украйна и "спасената" Гърция. Царството на истината - на Интернет, а царството на измамата - на Германия (Фолксваген) и пак на Интернет, преселението на народите - към ЕС, а отливът на народите - от "демократизиращите се" Афганистан, Ирак, Сирия, страните от Северна Африка и т.н.
Какво ще очаква светът през 2016 г.? Ще може ли успешно да се решават все по-сложните глобални проблеми? Ще могат ли хората да живеят заедно без войни? Ще могат ли икономиките да генерират по-високи темпове на растеж, а демокрациите - по-справедливо разпределение на благата? И ако преди отговорите на въпросите се очакваха от определени политически лидери-водачи, то днес промените изискват координираните усилия на милиарди, обединени около Идеи за бъдещето!
Първият глобален проблем е, че новата година може да стане поредната още по-топла. И ако българските граждани с радост посрещнаха първите снежинки, пестейки от парно, ток и въглища, то за редица други страни нарастващата жега означава повече "зимни мега бури" (САЩ) и "убийствени порои" (Европа и Азия), торнада, цунамита, наводнения за едни, суши за други.
Има ли кой да се опре на глобалното затопляне?
След като през декември миналата година "Франция обедини света" (по думите на френския президент Франсоа Оланд) при приемането на глобалното споразумение за борба с климатичните промени, то трябва да започне да се изпълнява. Съвместните снимки на усмихнатите политически лидери обаче са едно, а последващите стъпки за бързото прилагане на споразумението са друго. Още повече, че става дума за доста пари. Развитите страни се ангажираха да осигурят финансирането за мерките на развиващите се държави за ограничаване на вредните емисии и приспособяване към климатичните промени с годишна база от $100 млрд. до 2025 г. Междувременно войните по света, мигрантските потоци и трудно отшумяващата икономическа криза, наред с предстоящите избори в редица развити страни, могат да обезсмислят това споразумение, отлагайки плащанията за "по-добри времена".
И ако градусите покачват нивото на жегата, то наблюдаваното през последните години "охлаждане" на вътрешнодържавните, междудържавните и междублоковите отношения може да породи появата на откровено "ледени" отношения, които обаче са за предпочитане пред нови "горещи" войни. Вторият глобален проблем е, че междублоковите и междудържавните отношения се оказват надконтинентални плочи, които при "триенето си" скърцат, скрибуцат и подсказват бъдещи конфликтни точки.
Да започнем с НАТО и онези, от които ни защитава. Алиансът показва явна тенденция към висок апетит и ускорен растеж, като вече е на път да се сдобие с 29-та страна-членка - Черна гора. НАТО обхваща страни с общо над 900 млн. души население и с общ военен бюджет от почти 900 млрд. долара. Ако се прибавят т.нар. "партньори" на Алианса, цифрите стават още по-впечатляващи. За страните-членки разширяването е добро, но за съседите им, които имат по-различна "ориентация", е потенциална опасност. Някои политици в страните-членки и страните-партньори използват доста словесна артилерия, която не може да не предизвика ответни реакции, като
ръмжене на сибирска мечка, пръхтене на китайски дракон
и тръбен зов за помощ на индийски слон. Ще успее ли НАТО да се трансформира в реална "мироопазваща" сила, отчитаща интересите на близките и далечните съседи, или ще продължи да натиска пружината на напрежението? Ще успее ли ЕС да се превърне в истински партньор на САЩ, като тежестите са предимно върху плещите на отвъдокеанския гигант (при 1/3 от населението на страните-членки, САЩ поема 2/3 от разходите и държи 2/3 от армейския състав)? Ще се появи ли равностоен алтернативен алианс на "отсрещните"? Тревожни въпроси за бъдещето!
За лидерството в глобалния свят - четете утре


Изпрати на приятел