Sponsored by Mtel

Standart News

s СРЯДА, 16 Март 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Ако собственици занемаряват старинни постройки, архитекти и общинари предлагат:

Кметове ще отнемат сгради паметници

Нови здания съсипват храмове, експерти от Париж идват за къщите на "Мария Луиза"


Сгради паметници тънат в разруха. Най-често проблемът е свързан със собствеността и многото наследници. Част от тях не живеят в страната. "Промените в Закона за културно-историческото наследство предвиждат повече власт в ръцете на общините, но ако не се реши този въпрос, усилията са напразни",  коментираха общинари.

Старият тютюнев склад в Благоевград, построен преди 90 години, е в окаяно състояние
Събарянето на тютюневи склад в Пловдив предизвика вълна от недоволство и отново разпали дебата за съдбата на уникалните сгради паметници. Необходими са промени в закона, които да гарантират, че бижутата на България ще бъдат спасени, смятат архитекти и представители на местната власт. Според тях общините трябва имат право да отнемат здания от собственици, които ги оставят да тънат в разруха. Кметове искат централната или местната власт да са с правомощия, когато много наследници на даден паметник с културно значение имат спорове помежду си, а в същото време сградата се руши. Целта е да може да се предприемат действия за нейното спасяване. "Но трябва да се направят законови промени, защото не може всичко да е за наша сметка, а въпросното здание да си остане на наследниците, които после пак могат да решат съдбата му и да го съсипят като паметник на културата", смятат общински управници от Благоевград. Проблемът е, че се извършва ново строителство върху вековните постройки, нарушават се средата, мащабът и автентичността им. В древни църкви са разбити старинните каменни подове и на мястото на камъните са залепени плочки от теракот. Някои сменят дървените дограми на прозорците с алуминиеви. Вкарват се стоманобетонни конструкции, които нямат нищо общо с дървената архитектура от 19 и 20 век. Дървените покриви и тиклите върху тях се подменят, пристройките за гости стават или механи, или спални, или бани. С подобни ремонти културните обекти губят своя статут, твърди благоевградският архитект Коста Сандев. Това се случи с църквата "Свети Димитър" в благоевградското село Марулево, която е на над 150 години. Храмът вече е паметник с местно, а не с национално значение. С отпуснати от Комисията по вероизповеданията средства са подменени покривът и оградата, но са нарушени изискванията. От Националния институт за недвижимо културно наследство не могат да контролират нещата, а общините нямат капацитет да преценят как да съхранят паметниците на културата, твърди архитект Сандев. Той обясни, че понякога собствениците сами се отказват от сградите, които не поддържат, в полза на общината, за да не плащат глоби. Експертът допълни, че има случаи, когато общините ипотекират даден имот и взимат кредит, за да го ремонтират. "В София районните кметове имат отговорността да следят и да подават сигнали, ако има сгради паметници в опасност", коментира пред "Стандарт" общинският съветник от ГЕРБ и шеф на комисията по култура в общината Малина Едрева. Тя припомни, че Столична община работи по проект за възстановяване на сградите в района на "Мария Луиза" в оригиналния им вид. В края на април у нас пристига работна група от Париж и заедно с нея ще се разработи проект за наредба, която ясно да посочи отговорностите на собствениците. Във Франция общината изготвя безплатно проекта за сградата. Ако собствениците не изпълнят предписанията, тя има право да си вземе имота. Това обаче у нас трудно ще се осъществи, признават експерти. Някои от тях смятат, че общините не са в състояние да се грижат за сградите паметници и ако се даде повече власт на кметовете, може да се стигне до злоупотреби.
Бърза реставрация на сградите паметници на културата от местно значение предвиждат поправките в Закона за културното наследство, внесени в НС от зам.-председателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев и приети от парламента на първо четене преди месец. Поправките предвиждат общините сами да могат да вземат решения за съдбата на постройките от местно значение. За целта те трябва да направят комисии от поне трима членове с подходящо образование, като последната дума ще е на културния министър. Така се преодолява забавянето в обработката на преписки от страна на НИНКН, обяснява Велчев и добавя, че това забавяне често надхвърля законовия срок. Затова той предлага една наистина голяма промяна - въвеждане на принципа "мълчаливо съгласие". Според поправките, ако до три месеца общинарите не излязат със становище по писмено искане за работа в даден обект, се приема, че са дали разрешение. В момента, ако до два месеца експертите от НИНКН не се произнесат, няма и зелена светлина. Поправките предизвикаха бурна дускусия както в пленарната зала, така и в обществото. "Стандарт", който вече шеста година провежда националната кампания за опазване на културно-историческото наследство "Чудесата на България", продължава да публикува всички гледни точки по темата. Защото сме уверени, че законовите промени трябва да се правят след широк обществен дебат и с максимален консенсус. Постъпилите предложения ще предоставим на парламента.
Райна Харалампиева
Владимир Симеонов  



Изпрати на приятел