Sponsored by Mtel

Standart News

s СРЯДА, 16 Март 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

70-годишни ученици вече четат и пишат на майчин език

Островът на цариградските българи

Неделното училище раздвижи общността в Истанбул


Преди два века наричали Цариград, днешен Истанбул най-българския град. Българското "нашествие" започнало в края на ХVIII век, когато в търсене на по-добър живот много градинари, занаятчии и търговци се установяват в града. Постепенно се обособила българска колония, която пък основала Българската цариградска общност. Така през ХIХ век в Цариград българите наброявали над 40 000 души. Открито е първото българско училище. Как стоят нещата в Истанбул днес, два века по-късно? И какво е останало от многобройната някога българска колония? "Стандарт" потърси отговорите на място.


Площад "Таксим" в Истанбул. Екзархията се намира на следващата станция на метрото "Османбей"
Истанбул - София
Иван Филчев
наш пратеник


В Истанбул има едно място, което всеки българин трябва види. Макар че се намира в центъра на многомилионния град, то е далеч от неговото ежедневие и динамика. Дуварите му не допускат лудницата на града и пазят българския дух вече няколко века. Това е Екзархията - домът на цариградските българи, които са като едно голямо семейство. Днес българската православна общност наброява около 1000 души, като повечето са трето или четвърто поколение наследници на стари цариградски фамилии от османско време. Срещата с тях не се забравя.
"Събираме се всяка неделя", казва с усмивка 50-годишният Христо Копано, чийто прадядо е българин, преселил се някога в града от днешна Гърция. В 10 сутринта започва службата в църквата "Иван Рилски", на която идват дори християни и от други държави. След службата хората сядат на раздумка. Има и обяд. Чува се основно турска реч. "Така е. Говори се повече на турски. От старата общност няма хора, които да са родени в България. Между нас си говорим на турски, защото ни е по-лесно", уточнява отново с усмивка, но на добър български Христо. От година и половина обаче все повече от идващите в неделя макар и плахо започват да говорят езика на предците си, защото Екзархията е подслонила българското неделно училище.
На 25 януари 2015 г. по инициатива на генералното консулство на България в Истанбул се създава училище за нуждите на децата от българската общност в града. Решено е то да носи името "Св. св. Кирил и Методий",  както се е казвало първото българско училище, открито през 1857 г. в Цариград. Целта е да се провежда качествено обучение по български език и литература за деца и възрастни и да се организират дейности за съхраняване на националното самосъзнание и българската културна идентичност на българите в Истанбул.
"Последното българско училище тук е било закрито през 1973 г. Оттогава до началото на миналата година имаше срив в изучаването на българския език, а потребност имаше", казва генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов. От лятото на миналата година училището е официално вписано от Министерството на образованието. Днес то се посещава от 30 деца  в смесени групи от 1 до 4 клас и от 4 до 12. Освен български, литература, география, е предвидена и извънкласна дейност. Провеждат се кръжоци по народни танци, класическа музика и изобразително изкуство. "Продължаваме традиция, поставена преди векове", уточнява генералният консул. "Водят се курсове по български и за възрастни. Имаме и ученици на над 70 години. Над 30 души са, които вече могат да четат и пишат", добавя с гордост той.
Курсовете за възрастни се водят от директорката Невин Даудова. "Иначе всички преподаватели се отнасят сериозно и с голям професионализъм. Другата ни учителка е Лили Маджарова, а Петър Цонев, който е автор на много учебни пособия, е стожерът на училището", казва още генералният консул.
В часовете по класическа музика децата свирят на пианото, което е било в първото българско училище. С голям ентусиазъм те посещават и часовете по изобразително изкуство. "В момента работим по един конкурс, обявен от Държавната агенция за българите в чужбина. По принцип рисуваме повече за удоволствие. Все пак съчетаваме полезното с приятното и целта е покрай удоволствието децата да научат нещо", разказва учителката по изобразително изкуство Павлина Копано. "Правим апликации, маски. Има ентусиазъм. В неделя училището не е училището, което е през седмицата. Въпрос на желание да дойдат. Щом са тук, значи имат желание да го правят", добавя с усмивка тя.
Срещите в неделя крепят общността. Докато децата учат, а възрастните пият турско кафе с раздумка, някои от мъжете играят футбол на игрището. Хората са заедно до ранния следобед и всички са единодушни, че неделното училище е събудило и раздвижило общността на цариградските българи.


Изпрати на приятел