Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 15 Април 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Екранният Стамболов получава "Аскеер" за цялостен принос на 24 май

Късат Борис Луканов във ВИТИЗ

На младини играе старци от класиката, а после - цар Борис и Георги Димитров


Борис Луканов има над 100 роли на сцената и още 50 в киното. Почти четвърт век играе във варненския театър, още толкова в Народния. Освен в пиесите на Чехов, Молиер и другите класици, съдбата му отрежда да влезе в образите на някои от най-важните държавни мъже в новата ни история. От цар Борис III и Стефан Стамболов до Богдан Филов, Александър Цанков и Георги Димитров. Малко преди да навърши 80 на 15 юни, големият актьор ще получи "Аскеер" за цялостно творчество. "Разбира се, че ми е много приятно - още повече че оценката идва от колегите. И въпреки това, мисля, че повече бих се зарадвал на нова роля
Актьорската работа е трудна и понякога жестока. Но аз я обичам заради срещите с талантливите хора", споделя Борис Луканов. Той е сред последните мохикани, за които професията е издигната на пиедестал.
Небрежното отношение към словото и тълкуването на изкуството единствено като забавление никак не му се нравят. Защото театърът е мисия, а неговата борба е за истината. Понякога Луканов, който е прочут и с чувството си за хумор, подхвърля: "Не знам защо хората си плащат, за да бъдат получат съответната доза илюзии".    
В чеховите пиеси Луканов е особено силен. Може би защото героите на великия драматург са във вечна битка за достойнството си. А това е и каузата на жреца на Мелпомена. Луканов споделя, че винаги е бил наясно с мисията си.
Неслучайно предпочита да се концентрира в поредния ангажимент, вместо да се отдава на прекалени бохемски изпълнения, типични за гилдията. "Най-добрият "Прокурор", го нарича Георги Джагаров, автор на едноименната пиеса, заради  естествеността и философска вглъбеност.
Житието на Борис Луканов започва от Ловеч - от прочутата махала Дикисан. След гимназията няколко пъти атакува ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Накрая кандидатства с монолога на Тарас Булба: "Я тебя породил, я тебя и убью!" и изпълнението му убеждава комисията да го приеме в бастиона на бъдещите звезди. Професор Стефан Сърчаджиев отгатва притаената театрална същност в природата на момчето от Ловеч и го взема в своя клас. След като се дипломира, Луканов играе сезон в Толбухин, а от 1961-ва е във Варна. Още е прекалено млад, когато започват да му "разпределят" старци - вероятно заради вродената му интуиция да прониква до залеза на човешкото битие.  Той е професор Полижаев от "Неспокойна старост" на Рахманов, Тургенев от "Елегия" на Павловски - едни от най-хубавите му образи. На софийска сцена е Богдан от "Всяка есенна вечер" на Иван Пейчев, Голошчипов от "Сребърна сватба" на Мишарин, Той от "Тяхната последна любов" на Милко Милков, Просперо от "Буря" на Шекспир. Участва в "Нашествие" от Леонид Леонов, "Пред залез слънце" от Хауптман, "Убийците" от Стефан Гечев. Работи с Олег Ефремов, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Александър Морфов.
Изведнъж и малко късно го откриват за киното
Той е много силен като професор Александър Цанков в "По дирята на безследно изчезналите". Истински връх в умението да постига искреност и сложност на характера. Добира се до нещо много тайнствено откъм най-тъмната страна на душата. Интерпретира с мъдрост, обреченост и обаяние. После Луканов е Йован Раич от "Легенда за Паисий", д-р Александър Пеев от "Сами сред вълци", кавхан Етх от "Борис I", Стефан Стамболов в "Мечтатели", Златев от "Хотел "Централ", д-р Кръстю Кръстев в "Дело 205/1913". Световните кинаджии, които снимат у нас са очаровани както от вроденото му благородство, така и от тънката ирония в тембъра и погледа му. Той е бащата на Дали от "Дали", където си партнира с Майкъл, син на Антъни Куин. Във "Версенжеторикс" са с Кристоф Ламбер.
Преди десетина години Луканов се завръща във варненския театър в ролите на Пандулфо от "Бастард" по Шекспир и Сорин от "Чайка" на Чехов. Там и до днес го смятат за "техен" актьор. А на 10 май маестрото започва репетиции в Младежкия театър в "Иванов" на Чехов. "Не се прощавам още!", казва юбилярят, елегантно-приятелски иронизирайки дефиницията "за цялостен принос".

Изпрати на приятел