Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 15 Април 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

10-те най-окаяни български мечти


Когато се прави холивудски филм за мечтите, интригата е дали ще ги сбъднеш или ще се провалиш докрай. У нас желанията отговарят на пост апокалипсис - катастрофата е станала, а можеш да си позволиш да мечтаеш само за оцеляване. А това води до комични последствия - ето десет от тях.
1. Синът ми да стане адвокат

Ето, прекрасно момче на 18 години, умен и амбициозен абитуриент, но не знае какво иска. Като един запознат с живота български родител, ти обаче знаеш - ми как какво бе, адвокат! Адвокатите вземат много пари, чувал си някъде да казват, и познаваш съседа ти - Ковачев, който е нотариус и "найш кви пари прави, пък иначе по цял ден само едни печати удря". И тъй, нещастното ти дете се вслушва в съвета ти, без да подозира, че го чакат пет години къртовско четене на супер скучни неща, в конкуренция с още 500 души на година, и то само от Софийски университет, всички устремени да завършат проклетото право. Дори и да е имал шанс да потърси какво е призванието му, онзи прекрасен абитуриент вече няма време да го направи, понеже трябва да чете до побъркване от сутрин до вечер, понеже майка му иска да се хвали на комшиите, че "дитету учи праву!"
А накрая идва голямата изненада - че пазарът на труда е съвсем преситен от към юристи и твоето синче едва сега разбира колко се е прецакало навремето да се вслуша в антикварните ти разбирания за живота. Добре, че с 6 месечни курсове може да станеш програмист... Като кажеш обаче на вашите, че би се пробвал, те са готови да отвърнат - "абе ти си завърши правото, диплома да имаш, не се занимавай с глупости..."


2.  Да си усвоя терасата

Седи човек, живее, пие и работи за 500 лв., когато изведнъж чува строителни звуци от комшията на горния етаж. Каква е тая работа! Усвоява си терасата тоя!
Лягаш да спиш - сън не те хваща. Сега, вие кажете, честно ли е да живеете на 63 квадрата, а той като я усвои да се шири на цели 65,5! Ето го най-българският червей - на завистта, който бавно си прокарва път към стомаха и те яде вече седмици наред. Няма как - ще се спестява, ще се викат майстори, ще усвоиш тераската и ти! Цяло лято го мислиш, на море не си ходил даже, че да събереш парички. И ето - накрая си готов. А постепенно нещо се е случило с целия вход...всички ходят угрижени и измъчени, яде ги и тях тоя червей. Минават година-две - и вашият прекрасен панелен блок вече стърчи на поляната със зазидани изходи към слънцето и въздуха, но пък всички сте си изнесли печката "Раховец" на усвоеното пространство. Няма къде да изпушиш една цигара, а с дрехите - гният и се сушат в хола - се гледате подозрително и си почти сигурен, че трудното ти дишане се дължи на влагата от изпаренията им. Но нищо. За пореден път не си останал назад в назадничавостта си.


3. Да си взема айфон

Едва ли в Силициевата долина подозират, че има една малка държавица на хиляди километри, която, макар и да не е изобщо най-важният им сегмент като пазар, е върл почитател на айфоните. И най-лошото че вече тъкмо си усвоил терасата, а вече мислиш за айфон - пък си пак с гореспоменатите 500 лв. Драмата на българина е сериозна: той е яростен консуматор, а в същото време е безкрайно беден човек, какво по-лошо от това? На тоя кръст седи разпънат вече 25 години преход и не е измислил изход, но е решил просто да си вземе шибаната айфон шестичка, пък каквото ще да става. Вярно, ползваш го само за това да си пуснеш Софи Маринова в Youtube, когато ти е тежко, и да проверяваш времето утре, понеже ще ходиш на вира да ловиш риба...няма значение, важното да е айфон! И тогава се почва с една лютеница, с един хляб и сирене, пък може и колицата да се продаде, и без това ти трябва нова, само и само лъскавото предметче да кацне в джоба. Ето го! И какъв ужас...тъкмо си му се радвал два месеца, когато на самият телефон, сърфирайки в нета, си прочел, че пускат на пазара следващия модел...
.

4.  Да ида в Китен

Или на Приморско да кажем. Любимото място на хиляди българи, които с хиляди се събират на плажа и с хиляди слушат баса от заведенията, който бичи в самия пясък и като положиш морна главица на хавлията не можеш да избягаш от бийта на лятото! Съгласете е - много е готинко да разполагаш с един често оспорван от останалите квадрат пространство, в който постоянно леки запращания на пясък да пролазват по гърба ти като умрели мравчици. А после - ах колко е чудесно, да се нашибаш в едно заведение (онова на плажа) със същите хора, с които сте си мятали пясък през деня, че да ударите по две бири със смрадлива цаца, понеже за това сте мечтали цяла година ей! Жена ви пък нежно почесва с фини маникюри нефиния ви гръб, без да се усеща, че ви скубе косъмчетата, не се научи тая!
А накрая си купете магнитче с надпис "Китен" и си го залепете на хладилника - хехе, не го търсете в кухнята, та нали го изнесохме на усвоената тераса!

5. Да хвана бежанец

Това е отскоро. Тайно си го мечтаеш. Отстрелял си де що има животни по горите наоколо и вече я няма тръпката. Но по телевизията си ги гледал юнаците със свинските опашки и много, ама много ти се ще, да идеш да браниш "MAJKA BALGARJA"! Принципно я псуваш държавата по 100 пъти дневно, но щом безнаказано може да сбъднеш детската ти мечта - да станеш полицай, да биеш лошите - трябва да се пуснеш по границата. И без това свински опашчици ползваш за какви ли неща вкъщи и ако те оставят в дивата природа с тях ще си вдигнеш нова къща. "Ноу България! Търки, гоу бек!"


6. Да ревна с цял глас "Назад, назад, моме, Калино!"

Абсолютно. Или поне "Йовано, Йованке". Колкото и оскотял душевно човек да си, има едни песни дето разтърсват отруденото ти тяло и наливат със сълзи свикналите да се присвиват подозрително към всичко очи. Това са моменти на страхотно духовно просветление и вътрешно очистване. Мястото е ясно - на концерта на Слави, където, омаян от вездесъщата му харизма (начи, каквото и да ми разправят, Славиту си е номер едно!) си спрял да забелязваш например, че 90 % от работата я върши бенда. Ето те - изправил се балканский лев, целия си се разтреперал от тая песен и ти се струва, че душата ти ще излезе от  тялото, за да се разпръсне над три морета. Катарзис! Накрая се прибираш вкъщи и разбираш, че дъщеря ти иска да стане певица. Абсолютно побесняваш - да ходи да се кълчи по заведенията, как пък не избра нещо нормално, счетоводителка или пък право дори - да не е по-глупава от сина на комшията?!

 7. Да спечеля от лотарията

Долу-горе най-популярният план за забогатяване у нас. Преследва се със същото усърдие, с което в други държави градят кариери. Да работят, като ги боли главата! Тук всеки вторник се търка билетче, всяка сряда се пуска тото, а събота и неделя залагаш на мачове, понеже късметът не е безкрайно нисък шанс за успех в простичка математическа формула, а нещо супер лично и съдбовно, което има особено - че как иначе - отношение към теб. Няма как някой отгоре да не наблюдава безплодните ти усилия и накрая да не изпрати в изтерзания ти мозък онези шест числа или пък грандиозното печелившо билетче баш в този супермаркет, от който тъкмо си купи домашни пържени кюфтета.


8. Да бъда чиновник

Абе нещо да е по-така, да не ме занимават много-много. Ако може да е скучно, рутинно, едно и също всеки ден и да не ми отнема много от силите. И да е от ония работи, да говоря по телефона и да пращам имейли, че после да разказвам на децата си, че много съм работил като млад и много съм говорил по телефона и много имейли съм изпратил! Другаде се гради кариера. Тук е "дай ми ти на мене службица", пък аз си знам как да се оправя.


9.  Да ни оправи политик
Особено е: в този грамаден, побрал бая кофти неща човек, който до сега описваме, все пак проблясва детска надежда щом види нов политик с нови обещания. И лека полека, както тежко болен постепенно прохожда и се връща към живота, една странна смесица между български мизантроп и български патриот, пак почва да вярва на следващия по реда си костюмиран и устремен към власт човек, току-що дарил го със смели обещания. Много добре! Понеже всичко иначе върви в един и същ омагьосан кръг - а така като си спомняш кой точно през четири години те е излъгал, може да си построиш хронологична картина на живота.

10. Да се омъжа по сметка

Ами всъщност да. Разликата е, че в патриархалните времена мама и татко ти търсят богат жених, а сега си го търсиш сама. И както в бизнеса е трудно да натрупаш първия милион, големият зор сега е докато се тунинговаш чат-пат в началото. После всичко си идва на мястото. Но как и да бъде иначе - малко са поп фолк клиповете, в които Преслава и себеподобните й танцуват до нещо различно от ламборджини и се усукват до нещо по-малко замускулено от Фики Стораро. Лошото с чалгата е че се превръща в лайфстайл, или, както го казаха Ъпсурт навремето - "Животът ти е попфолк". Толкоз!  
райко Байчев

Изпрати на приятел