Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 25 Юни 2016

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Габриела Георгиева и Баясгалан Дашням:

Гена беше Вселена

Никога не се биеше в гърдите, винаги казваше истината в очите, разказват ученичките на божествената певица


Габриела Георгиева е от най-чаровните солистки на Софийската опера. Започва сравнително късно своята кариера, но изключително бързо стига до пиедестала в професията. През 1998-а завършва Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в София. Специализира в Българската академия за изкуство и култура "Борис Христов" в Рим при Джанела Борелли. Участва в майсторските класове на Каролин Дюма, Петер Дворски и Анна Томова-Синтова. От 2000 година работи с Гена Димитрова, а по-късно и с Калуди Калудов, които изиграват основна роля за изграждането й като певица. Оперната й кариера започва във Варна през 2002-а като Леонора от Вердиевия "Трубадур". През 2003-а дебютира в София като Амелия от "Бал с маски". Наскоро Габриела Георгиева се представи с грандиозен успех като Норма от едноименната на Белини, режисирана у нас от Уго де Ана.  

- Коя ария не бихте изпяла и защо?
Габриела: Нито един оперен певец не може да покрие всички роли. Днес кариера се прави много по-трудно, защото всеки е готов да пее всичко - а това не ми харесва. Не съм "всеядна" - и затова не приемам всички предложения и на всяка цена. По света има големи имена, които подписват договори дори за онези изпълнения, които въобще не прилягат на гласа им. Не правя компромиси. Категорично не се виждам като Мадам Бътерфлай. Отказвала съм покани за нея - тя просто не е за мен. Когато изиграх Сестра Анджелика, чисто емоционално имах голям проблем да се преборя с тази партия. Три месеца преди да започна да я пея, непрекъснато плачех - още от мига, в който започвах да разказвам съдържанието. Бътърфлай също е много тежка - стане ли дума за деца, ставам крайно чувствителна.
Байса: Подбирам репертоара си според възможностите на гласа. Не бих се впуснала в авантюрата да изпълнявам лирични партии. Като студентка си мечтаех да изпея Виолета от "Травиата", но тогава тембърът ми беше по-младежки и по-тънък. И сега не бих се захванала с Виолета.
- И двете сте ученички на Гена Димитрова. Какво ви даде тази божествена  дама? Кое най-много от нея е останало във вас?
Габриела: Гена беше Вселена, голям професионалист, изключителен човек. Тя ни даде най-важното - сериозното и отговорно отношение към изкуството. Ходеше с клавира и с молива на репетиция. Записваше всичко, което изискваше от нея диригента. Никога не се е била в гърдите. Гена
влизаше със замах и крещеше: "Това не се пее така! Това не се прави така"
Беше директна, обаче излъчваше обич. Опитвам се да бъда като нея в тази директност.
Байса: Гена ме научи на отговорност, даде ми изключителна вокална подготовка. Всъщност това са двете най-важни неща за всяка оперна певица. Гена казваше: "Не е важно какъв глас имаш, какви височини ще вземеш, трябва чрез думите да стигнеш до зрителите. Те трябва да усетят емоциите на твоята героиня. Трябва да ги трогнеш до сълзи". И това се е загнездило дълбоко в мозъка ми. Тя ме научи да играя с гласа си, да се превъплъщавам в различни роли. Благодарение на нея съм овладяла вокалната техника, която притежавам. Заимствала съм от Гена чистотата на пеенето и творенето на изкуство. Аз я "продължавам" и в преподаването, тъй като работя с школата на Гена  по нейната методика. Мисля, че съм усвоила нейния педагогически подход. Имам нюх. Вървя по стъпките й, защото всичко, свързано с Гена, трябва да продължи.
- Бихте ли разказали интересна история с незабравимата певица?
Габриела: Пътувах към Русе за прослушване за "Тоска". Никога не бях пяла тази партия до този момент. Не се чувствах добре подготвена, но реших да се пробвам. Гена ми звънна по телефона: "Можеш ли да пееш в момента, за да чуя Тоска". Обясних й, че няма как да се случи - все пак съм в купето. "Тогава слушай - щом ти не можеш, аз ще ти я изпея". И от мобилния телефон прокънтя гласът на Гена Димитрова - в пълната си сила из влака. Беше незабравимо.
Байса: Още когато живеех при  Гена, тя ме тренираше за лиричен сопран нарочно, за да ме държи в напрежение и да ме научи да поддържам висотите, които ми бяха трудни. Веднъж Варненската опера имаше прослушване в Пловдив за "Турандот". Гена ме подготви с арията на Лю. Беше ми ужасно трудно да извия гласа във високите тоналности - усещах, че това не е моята ария. И тайничко взех със себе си на прослушването нотите на Турандот. На прослушването ми казаха, че 40 певици изпълняват Лю, а Турандот - само 4. Прецених, че предпочитам по-малобройната конкуренция и се записах на кастинга за Турандот. Харесаха ме, одобриха ме. Не знаех как да кажа на Гена, че съм сменила нотите и съм се явила не с това, с което ме подготви. Тя щеше да избухне. В крайна сметка й признах греха си.
Прочете ми "конско", накара ми се зверски
А после поиска да изпея Турандот. От този момент проумях, че принцесата или ще ме погуби, или ще ме издигне завинаги. Когато запях, лицето на Гена първо беше каменно. Постепенно ледът се разтопи. Накрая скочи, започна да кръжи около мен и да вика: "Браво, моето момиче! Пей, пей!".
- Правила ли ви е хороскоп? Вярвахте ли й?
Габриела: Гена беше много добър астролог. На мен не ми е правила хороскоп, но ми е казвала, че годината, в която съм родена - 1971-а, е особена. И че всички, родени тогава, са много своенравни, войнствени и инат. И обясняваше, че Сатурн е бил в силата си.
Байса: На мен ми е правела хороскоп - изключително точен. Беше доста отдавна, но всичко се сбъдна. Предрече ми, че ще направя "прилична кариера"
- Вярвате ли в силата на съдбата?
Габриела: Да. Убедена съм, че случайността не съществува. Първо
работех в Музикалния театър  като шивачка
Преди 1991-а бях убедена, че животът ми ще продължи с народни танци. Но това не стана, въпреки че ги обожавах. Изведнъж, на 19, получих болки в колената. В един прекрасен ден почувствах като че ли някой ми подкоси крайниците - и престанах да танцувам. А бях много добра. В живота нещата се случват, както са предопределени. Една врата се затваря, за да се отвори друга.
Байса: Категорично вярвам в кармата. При нас, азиатците, тя е религия. Традиционно сме убедени, че всеки се ражда с определената си съдба, която не може да бъде променена. Моят дядо беше лама. След революцията имаше таен олтар у дома, а традициите винаги са се спазвали. Една от тях повелява до училищна възраст децата да бъдат възпитавани така, че сами да се справят с всекидневието. Дядо ми казваше, че не може човек да избяга  от руслото на съдбата си. И това е така. Можех да имам съвсем друга професия. Опитах да стана филолог и преводач с руски език. Но не ме повлече, чувах само музика в главата си. Всъщност след като завърших Консерваторията, работех като сервитьорка в кафене и в китайски ресторант
Продавах сирене и кашкавал до посолството на Монголия в София
Всеки трябва да извърви пътя, закодиран в кармата му.
- Как се пробива на световната оперна сцена? Има ли война между мъжете и жените?
Габриела: Невероятно трудно е да пробиеш в нашата професия. Още по-сложно е да се задържиш на оперния Олимп.  Дори Гена Димитрова казваше, че битката за кариера не е по вкуса й. Не мисля, че има война или по-скоро конкуренция между мъжете и жените. Войната е между талантите. Много е важно какъв късмет имаш. Можеш да имаш талант, но ако нямаш късмет, никой няма да те забележи. Човек трябва да е добре подготвен, за да го посрещне. Ако не е, отпада.
Байса: Трудно е да наложиш - мъж или жена, няма значение. Особено сега, в тези трудни за всички времена. Ние сме щастливки, защото "хванахме" златните години за жанра. Можеш да имаш страхотен късмет, но ако нямаш гласови данни, какво ще правиш с него? На голямата сцена няма прошка!
- По време на социализма беше ли операта по-ценена от днес?
Габриела: През соца дори аз нямах понятие що е то опера, тъй като започнах да уча много по-късно. Знам, че в онези времена са полагали много повече грижи за оперните артисти, изпращали са ги на конкурси. А това е изключително важно. В книгата на Галя Йончева "Оперни пътеки" много добре е описан професионални живот на колегите по онова време, който е коренно различен от сегашния.
Байса: С ръка на сърцето казвам, че през социализма операта беше много ценена и тачена. Спомням си, че дори по телевизията имаше предаване за операта през 1986-а - тогава дойдох да уча в България. Децата трябва да се възпитават в класическа култура. Ние имаме проект "Опера за деца". За съжаление, изтървахме  напълно поколенията между 1990 и 2000-та година.
- И двете играете Турандот. Защо тя е от най-предпочитаните?
Габриела: Много комфортно се чувствам в ролята. Обичам жени като Турандот -  с не особено мили характери. Може би защото ми дава възможността да бъда това, което не мога да бъда в реалния живот. Извън сцената съм усмихнат и чувствителен човек.
Байса: Скоро ще станат 118 пъти Турандот. Тя е моята съдба. Режисьорите много харесват азиатската ми визия. Ролята стана запазената ми марка, въпреки че съм изпяла десетки други трудни партии.
- С кои героини се оприличавате в живота?
Габриела: Норма е най-близко до това, което съм. Но вече ви казах, че харесвам твърдите жени, защото в живота съм нежна и мека и не бих си позволила да се държа като тях. Всичко, което не мога да направя в живота, го правя на сцената с голямо удоволствие.
Байса:
Аз съм наполовина Аида, наполовина - Турандот
- С кого от великите оперни певци сте били на една сцена?
Габриела: Пяла съм с Роберто Алания, с Лео Мучи, с Калуди Калудов, с Анна Нетребко, Бойко Цветанов... Бях оценена от прочутия Петер Дворски през лятото на 1999-а. Той ми подаде ръка. Каза ми: "Ти си Вердиев сопран. Много те харесвам и те каня да откриеш моя фестивал". Това беше важна отправна точка за цялостното ми по-нататъшно израстване. Бих искала да работя с  корифея Нело Санти - един от последните мохикани сред изключителните диригенти.
Байса: Мечтата ми беше да пея с Лучано Павароти, но уви,  тя не се сбъдна. А сега искам да си партнирам с Роберто Алания.
- Как живеете извън операта? Какво обичате да правите?
Габриела: Много съм щастлива, защото успях да родя дете на 39. Синът ми  Александър, сега на 6, изпълва живота ми. Съпругът ми изповядва "нормална" професия - той е брокер. Но в момента гледа детето. Много ми помага. Обичам да домакинствам и да готвя, но ненавиждам да мия чинии - това е приоритет на мъжа ми. Имам хоби, което много ме разтоварва - правя цветя и други красоти от хартия.  Със сина ми рисуваме и майсторим разни работи.
Байса: Жертвах личния си живот в името на професията и кариерата. Отдадена съм на децата, на които преподавам. Засега нямам семейство. Все още не съм срещнала достойния мъж. Разтоварвам се с филми. Определено съм киноманиачка. Много обичам да правя монголски ястия. При нас момичето стане ли на 7, е длъжно да се справя с всичко като домакиня, включително и да готви. В Монголия децата не ги глезят. Обичам разходките сред природата. Както знаете, ние, монголците от малки яздим коне. И аз не се различавам от своите събратя. Спомням си, че когато бях малка, ходехме със сестра ми и брат ми при баба на село през лятото.
Тя беше доячка
в ТКЗС-то
Докато се занимаваше с кравите, ние препускахме с конете по нивите. Сега майка ми много се гордее с мен, защото в Монголия да станеш професионална оперна певица е голямо постижение. Роднините ми често идват в България, гледат ме в представленията. Много им харесва морето.
- На прага сме на летния сезон. Започват и  традиционните дни на Софийската опера в парка на Военната академия. С какво ще зарадвате почитателите на класиката в горещите месеци?
Габриела: И двете пеем Турандот. Аз излизам на площад "Свети Александър Невски" в "Набуко". Това лято ще се проведе изключително събитие. За първи път на 5, 6 и 7 август ще се случи оперният фестивал на скалите в Белоградчик. Арии от Вагнер ще прозвучат в пещерата Магурата. На скалите ще играем "Тоска" и  "Турандот", публиката ще се наслади на "Лебедово езеро". Байса: През юли влизам ролята на Брангене в "Тристан и Изолда". Постепенно започнах да  чувствам красотата в музиката на Вагнер и вече трета поредна година пея в "Пръстена на Небелунга". Аз съм Брюнхилде в три от четирите спектакъла - "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете". Изключително съм благодарна е на академик Пламен Карталов за възможността да се изявя и като Вагнерова певица.
Оля АЛ-АХМЕД


Оперната звезда Баясгалан Дашням e родена в Улан Батор. Като дете расте на воля при баба и дядо в монголските степи. Пристига в България през 1986 година, за да учи пеене, а през 1994-а завършва Национална музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на професор Константин Карапетров. Именно пословичното трудолюбие отваря на Байса врата след врата. Петте години при Карапетров й се струват малко - след като се дипломира, продължава обучението си при него. 90-те на миналия век са трудни за българите, трудни са и за монголката. Но вместо да се оплаква, тя работи като сервитьорка и продавачка. От 2001-а до 2005-а участва в майсторските класове на Гена Димитрова. За нея се говори, че е любимата ученичка на великата дива. От 2002-а Байса е солистка на Софийската опера и балет. В репертоара й влизат някои от най-тежките сопранови партии: Турандот, Мадам Бътерфлай и Тоска на Пучини, лейди Макбет и Абигейл от "Набуко" на Верди, Сантуца от "Селска чест" на Маскани. Тя е Брюнхилде в тетралогията на Вагнер "Пръстенът на нибелунга". Гастролира с успех на много оперни сцени в Европа, Азия, Израел, има серия от награди.


Изпрати на приятел