Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 25 Юни 2016

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Студентът от Единбург изследва Европа след бежанската вълна

От “Младост” до джунглата на Кале

Делян Люцканов е първият наш доброволец, прекарал над месец в лагера


Запознахме се преди година в Българи, когато на 3 юни селото с нестинарски обред почиташе свети Костадин. Тогава 22-годишният студент от Единбургския университет в специалност "Социална антропология" беше отишъл в Странджа, за да изследва обезлюдяването в района. Такава беше и темата на дипломната му работа, на която посвети цяло лято и получи най-високата оценка във факултета. Церемонията по връчването на дипломата му предстои на 29 юни, но изследователският му интерес го отведе на друго необичайно място. Запознайте се с Делян Люцканов, който прекара като доброволец повече от месец в бежанския лагер "Джунглата" във френския град Кале.

Делян Люцканов прекарва над месец като доброволец в бежанския лагер край френския град Кале
Фото Личен архив
Докато повечето му колеги от университета са във ваканция или пък търсят работа, Делян решава да стане доброволец в бежански лагер. Решението идва като резултат от любопитството му какво се случва в Европа след голямата бежанска вълна и търсенето на отговор на въпроса "До каква степен Европа е готова да се справи с нея и по какви начини?". Така започва да разучава различните възможности за доброволчество в някои от горещите точки на Стария континент. Вариантите са три - остров Лесбос, лагерът Идомени на гръцко-македонската граница и джунглата във френския град Кале.
От доброволчеството в Лесбос се отказва, тъй като по време на разговорите с организации се подписва споразумението между Турция и ЕС. Заради документа много от доброволците са изгонени от острова и съответно не става ясно какво може да се прави там. Идомени отпада като вариант, тъй като цялата доброволческа организация не изглежда добре установена, а и измислена. И тъй като няма средства за хотел, единствено лагерът в Кале предоставя възможност за подслон.
Дельо, както го наричат близките му, пристига в Кале на 12 май и остава в лагера до миналата седмица на 19 юни. Не е първият български доброволец там, но пък е първият наш сънародник, живял на това място и останал за толкова дълъг период в каравана на организацията "Help refugees". Мотивирал е желанието си да стане част от другите 130 доброволци с хуманитарен и антропологичен интерес. По думите му, от антроположка гледна точка е важно да се наблюдава доколко европейците са готови на културна промяна и диалог и дали национализмът преобладава на континента. Иначе чисто хуманитарно студентът смята, че има защо да се помогне на тези хора, защото няма кой друг да го направи. Най-вече в Кале, което е особено място, чисто юридически, защото никой не го признава като лагер.
Доброволчеството му минава в разпределянето на храна, която се приема като дарения, сортира се, след което се раздава на бежанците. Макар че на пръв поглед изглежда просто занимание, раздаването на хранителните продукти е подчинено на създадена система, която има за цел да предотврати струпване на хора, сблъсъци и инциденти.
Делян определя първите си впечатления от бежанския лагер като залъгващи, защото го карат първоначално мисли, че условията за живот са сравнително добри, а бежанците се справят някак си. Макар че за първи път попада на подобно място, твърди, че не е бил шокиран, а по-скоро приятно изненадан, че доброволците са осигурили на чужденците нещо, което наподобява нормален живот, а не оцеляване.
Разказва, че впечатляващото в лагера е основната улица, която му напомняла на пазара в "Младост" от преди 15 г. с покрития с чакъл прашен път. От "Главната" можело да се купи традиционния арабски хляб наан, по няколко продукта от самоделните магазини или пък да се опита по едно от двете ястия, предлагани в тамошните ресторанти в пластмасови чинии. В лагера има църква, издигната от еритрейци. Самоделните джамии били разрушени. Доброволци учители преподават английски и френски в импровизирано училище, а от малка библиотека може да се вземат учебници.
Опитът си в бежанския лагер Делян описва като начин да научи повече за хора от различни кътчета от света. А възможността бежанците да разговарят с един доброжелателен европеец определя като разнообразие и начин да избягат от своята действителност.
Иван ФИЛЧЕВ

Изпрати на приятел