Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 25 Юни 2016

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Суданците ме научиха на смирение и добрина

Всеки от тези хора има шанс за живот, ако му бъде даден такъв


- Деляне, успя ли да станеш близък с някого от бежанците?
- Близо до училището се запознах със Салех, който е от Судан и е на моята възраст. В това  т.нар. училище следобед се провеждаха практически уроци по английски, но всъщност си беше събиране, седянка. Там можеше да отиде всеки, който от лагера иска да си поговори с други хора. Покрай всичко това се провеждат и импровизирани уроци по английски. Всеки път срещах Салех и затова станахме близки. Стана ми интересно, че първият ни разговор се завъртя повече около Европа, отколкото към Африка. Установих, че той има невероятни познания по география и може дори да нарисува карта на Европа с всичките страни. Аз не мога да направя същото с картата на Африка.
- Научи ли нещо от срещите си с него?
- Салех ме научи на това, че е важно човек да запази спокойствие и търпение и в много лоша ситуация. Видях че може да си благ към хората, дори когато много от тях са недружелюбни или даже агресивни заради средата, в която живеят. Че може да намериш и в място като бежански лагер неща като училището, които да запазват човешкото в ежедневието, да имаш желание да научаваш нови неща и да се срещаш с хора и след седем месеца в лагера.
- Вероятно Салех не е единственият, когото ще запомниш от лагера...
- Другият е Бакри, който също е суданец. Той ме научи и на смирение. Нямаше капка гняв или даже раздразнение срещу френските или английските власти. Разказа ми за значението на свещения за мюсюлманите месец Рамазана. Целта му е независимо от позицията и богатството ти всеки ден усещаш какво би било ако нямаш храна и вода. Президент и селянин се снижават до едно и също ниво, нивото, на което всичко е дар божи и никога не знаеш кога ще се озовеш в другата ситуация. А после всички ядат заедно, на една и съща еднакво богата за всички трапеза. Много ми хареса това обяснение.
- Имаше ли други човешки истории, които са те белязали по някакъв начин?
- Запознах се с един либиец, когото видях, докато седях на пейка до училището. Той носеше тетрадка и ми направи впечатление, че е добре облечен и върви със самочувствие. А освен чувството за хумор говореше перфектен английски. Разпитах го, защото ми стана интересно каква е неговата история. Честно казано, не можех да повярвам с колко интелигентен и забавен човек си говоря. Беше напуснал Либия не защото са падали бомби над главата му, а защото е разбрал, че обстановката в страната му е абсурдна и той няма поле за развитие. Не е бил изложен на  риск или опасност, но е решил, че в родината му живот за него там. Тръгнал е към Германия, но са го хванали в Италия, където са му взели му отпечатъци. В крайна сметка стигнал до Германия, където е живял година и половина, намерил си е работа като строителен работник. Историята му ми напомни моята, преди аз да замина за Единбург. Имах някакви причини в дадения момент да търся нещо различно и да го намеря в крайна сметка. Разликата между нас е само една и тя е, че неговият паспорт не е като моят.
- В Странджа миналата година изследваше обезлюдяването. Сега животът те доведе в бежански лагер. Как ще сравниш двете преживявания?
- В Кале имах работа с млади хора, на които ако им се даде възможност, имат един цял живот пред себе си. В Странджа случилото се е необратимо. Там ми беше интересно да се запозная с всички хора, но не виждам някакво практическо приложение на всичко, което разбрах. В бежанския лагер нещата стоят по съвсем друг начин. Почти всеки един от тези хора има шанс за живот, стига да му се даде легален такъв.
- Кое е най-важното за теб от този ти опит?
- Най-важното е, когато се пише за такива лагери и за хора с подобна съдба да не се представя задължително безпомощната жертва, а на всички останали да се лепва етикета икономически емигрант. Съдбите на много хора показват, че самият термин икономически емигрант е несъстоятелен.

Изпрати на приятел