Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 25 Юни 2016

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Напоследък художникът се е потопил в тайните на българската народностна Вселена

Фолклорните фантазии на Слав Бакалов

Творбите му са като метафорични експлозии на подсъзнанието


Иван Гранитски

Естетическата провокация неизменно привлича Слав Бакалов през годините. Той е постоянно изкушаван от предизвикателствата на духовните пътешествия. Неговото пластическо съзнание е амбивалентно, разпъвано между фолклорните стилизации и формалистичните фойерверки.
Разбира се, експериментите с формата, при които виждаме движението на твореца от експресионизма и кубизма през наивизма към сюрреализма, имат своите дълбоки съдържателни основания. В разлагането той търси невидимите проявления на натурата. Изкушава го многопластовостта на духовния пейзаж, който стои зад определена фигура, състояние или внушение.
В "Утро", "Козар", "Семейство" или "Моята коза" например, ни впечатлява тънката проницателност на художествения поглед, способността да се раздроби и почти лабораторно дисекцира всеки детайл, в който можем да открием цялото. Ако в тези работи Слав Бакалов разчита предимно на наивистичния сказ, в друга внушителна поредица (тук бихме посочили например "Селяни", "Фолкджаз", "Момиче", "Девственица", "Сватба"), той предпочита усложнената абстрактна пластическа метафора. Но и в двата случая усещаме мощното присъствие на хилядолетната ни фолклорна традиция. Ритъмът на народната песен, невероятното богатство на багри, тонове, светлини и сенки на българската шевица, загадъчната смесица на езически и християнски мотиви, напластяването на стародавни поверия, обреди, обичаи върху чувствителността на модерното време - всичко това като в магичен калейдоскоп вибрира, пулсира и изгражда причудливия и оригинален свят на художника Слав Бакалов.
Той е живописец на експресията, на постоянната вътрешна неудовлетвореност. Ако гледаме например неговите картини "Бик", "Баня", "Огледало", "Перпетуум-мобиле", "Торс", "Нощен влак", "Вечерен тоалет", "Дърво и асфалт", ще усетим порива на художественото въображение, което иска да се самообясни и самоанализира, да проникне отвъд контурите на видимото и физически осезаемото. Би могло да се каже, че значителна част от творбите на Слав Бакалов представляват метафорични експлозии на подсъзнанието. Там се разхождат прадревни страхове и суеверия, текат потоците на мистични енергии. Авторът натоварва своите платна с митологични алюзии и реминисценции, неговото художествено съзнание обича да се рее из бездънните пространства на историята.
Слав Бакалов е властно осеняван от интелектуалното вдъхновение, страстен и съзерцателен, реалистичен и диаболичен, наивистичен и модернистичен. Творецът е разтворен в естетическата провокация и е убеден, че няма граници пред пластическия експеримент, стига той да е съдържателно мотивиран.
Напоследък художникът се е потопил в много благодатна проблематика - като любопитно дете навлиза в безкрайните пространства на българската народностна Вселена. Влече го неудържимото желание да изследва, да проучва, да интерпретира необятността на българския Космос. И друг път сме отбелязвали този негов нарастващ интерес към обредите, обичаите, поверията, към специалния език на националните шевици, носии, ритми, към морето от багри, нюанси и оттенъци, характерни за народното ни творчество. Разбира се, редица интригуващи съвременни български художници също се опияняват от магията на духовното ни наследство. Но онова, което отличава пластическите експерименти на Слав Бакалов, е на пръв поглед парадоксалното съчетание на наивизъм и модернизъм.
Нека се вгледаме например в "Тъкачен стан" и "Зараждане". Тук прелестно се хармонизират наивистичната визия (сякаш дете си играе с фигурите и багрите върху платното) и опитът за философско концептиране, респектира ни многопластовата фактура на творбата. Зад първия пласт надничат редица сложни културни и митологически асоциации и реминисценции. Или да погледнем към "В очакване на зимата", "Зима иде". През човешки одухотворените ниви и ливади препуска романтична каручка. Накъде отива тя? Към мъничката църквица, сгушена между заоблените като женски гърди два хълма, или просто към хоризонта? Или пък смешната и в същото време симпатична женска фигурка, която тича и ръкомаха в компанията на птици и псета? А защо не се взрем и към "Младата вдовица"? Уж на нивата е есен, уж тя е проснала едно прасе по гръб и се опитва да го заколи, а пък всъщност май е зима, защото един младеж се разхожда край нея с абсурдна шейничка. В дъното, разбира се, бодро наднича селската църквица.
Слав Бакалов се вдъхновява много от човешката същност на природните сезони. Затова и емблематично назовава отделни свои работи със заглавия като "Прогонване на зимата", "Каква се е пролет пукнала", "Семена в браздите" и прочее, и прочее. Може би най-мистично го привлича лятото и по-специално мистерията на жътвата. Тук ще откроим четири негови платна  - "Църква сред полето", "Жътва е вече", "Богата реколта", "Ръченица". Прелестни и поетични са силуетите на приведените на полето женски снаги. Жътварките сякаш извършват ритуално моление и свещенослужение пред слънцето, пред житото, пред хляба (духовния и материалния), пред благословената всераждаща българска земя. В тези силуети има и мъка, и възторг, и преклонение, и богоборчески бунт, и уважение към традицията...
Специално ще отбележим богатия колорит на последните творби на Слав Бакалов. Разбира се, той много добре осъзнава, че формата е съдържателна (както твърди Хегел), и никога не си е позволявал самоцелни, немотивирани от търсещата идея, експерименти. Но ако преди време модерните сюжети изкушаваха този художник да задълбава в мрачните интонации, в сивото, в цветовата монотонност, то сега виждаме колко светлина, вътрешен огън и многобагрие характеризират творбите, за които говорим.
Слав Бакалов продължава благородни и проверени традиции в българското изкуство от началото на ХХ век. Всяко сравнение, разбира се, е условно и рисковано, но ни се струва уместно да отбележим, че в новите търсения на художника можем да открием продуктивното облъчване на Иван Милев и Владимир Димитров - Майстора, на Златю Бояджиев (неговия втори период) и други български майстори, за които наивистичното е прозорец към преосмисляне на духовната традиция, но заедно с това и естетически пробив в бъдещето.




Иван Гранитски

ВРАТА
Човешкият живот е междуметие
секунда между две примигвания
А звездите светят хилядолетия
и жадуват да ги стигнем

Кога ще стане тази среща
знае само Демиурга
Любовта запалва свещите
а Смъртта решава друго

Ала каква е все пак тайната
на неизброимите превъплъщения
Няма смърт Дори и края
е врата към нови бдения

13.VI.2016


Изпрати на приятел