Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 25 Юни 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Брекзит като пирова победа

Малката Англия реши вота, но сега идва ред на щетите от решението


Весела Чернева,
програмен директор на Европейския съвет за външна политика


За излизането на Великобритания от Евросъюза надделяха миграцията и чувството на т.нар. Малка Англия. Става въпрос за по-малките градове и хората, които не пътуват много. За тях чужденците са плашещи, защото променят средата, в която живеят. Тази Малка Англия надделя срещу Англия на големия град Лондон. За оставане в ЕС гласуваха Шотландия и Северна Ирландия, водени от желанието за автономност от Лондон. Брекзит е необратим процес. Според мен нов референдум, който да остави кралството в ЕС, е изключен.
Абсолютно
изключено е британският парламент да не се съобрази с резултатите
от референдума. Демократичната традиция на Великобритания повелява, че когато народът се е произнесъл, не може това да бъде променено с процедурни хватки. Следейки мненията и изказванията на българските политици, установих, че огромното мнозинство от тях смята, че наистина е възможно с процедура да бъде подменено решението на британците. Такова нещо в тази много традиционна демокрация е абсолютно невъзможно.
Това, което може да очакваме, е Камерън да напусне "Даунинг стрийт" през октомври. Тогава са възможни два варианта. Единият е с помощта на мнозинството на консерваторите в парламента бившият кмет на Лондон Борис Джонсън да поеме правителството, а другият вариант е той да поиска избори. Едва след избирането на новия премиер, което ще е в началото на 2017 г., ще бъде задействана клаузата по член 50 за излизане на Великобритания от ЕС.
От Брюксел обаче идват все повече сигнали, че преговорите за напускането на Великобритания трябва да започнат възможно най-бързо. Максималният срок е 2 г., но те може да продължат и по-кратко. Какво точно ще загуби Великобритания ще стане ясно след 2 години. Със сигурност обаче ще загуби много по отношение на достъпа си до европейския пазар, статута си по взимане на решения, особено в сферата а външната политика и сигурността. Според мен
Великобритания загуби доверието и уважението на европейските си партньори
което в крайна сметка беше най-големият й капитал. А Европа загуби една богата страна членка на ЕС, страна, която е традиционна защитничка на свободния пазар, на човешките права, с много опит в международните отношения и лидер в икономически и политически план. Засега не виждам печеливши от ситуацията. Освен това, че в краткосрочен план Борис Джонсън ще спечели премиерското място, към което упорито се стреми. Ще се налее и вода в мелниците на крайните националисти и на евроскептиците.
Много е рано и е безотговорно да се предрича разпадът на ЕС или краят на политическия проект. Има малък шанс това да предизвика обратния ефект - европейците да се събудят и уплашат, че може да загубят придобивките си и да се отнасят по-сериозно към този проект. Разбира се, не е изключено и да се отдадат на всеобщата безотговорна радост от властта на референдумите, в които може да гласуваме за всичко независимо каква е цената и особено, когато не я плащаме ние. Ако това се случи, тогава много скоро ще видим една много разпокъсана Европа на национализмите, на простите решения, в която малцинствата нямат  значение и малките държави нямат власт. Премиерът Камерън каза, че за българите във Великобритания засега няма да има промени, но това може да се промени много бързо с ново правителство и мнозинство. Все пак
нищо няма да се промени в рамките на тези 2 години
в които Великобритания, макар и формално, още ще е страна членка на ЕС. Но после следва въвеждане на визи и на бариери  за наемане на работници, особено от Централна и Източна Европа. Българските националисти обясняват с радост какъв успех е този референдум, но те очевидно изобщо не се замислят за сънародниците ни на Острова. Точно те ще бъдат първите, които ще изпитат на гърба си резултатите от този "грандиозен успех".
При преговорите между ЕС и Великобритания има два основни варианта, известни като норвежки и швейцарски модел. Очевидно швейцарският модел не е привлекателен и няма да бъде достъпен, защото той включва и свободното движение на хора. Норвежкият модел означава достъп до общия пазар при определени условия, но без право на глас при взимането на каквито и да е решения, включително и при тези, свързани с общия пазар. Според мен с някакви модификации норвежкият модел ще бъде пътят, по който ще тръгне Великобритания.

Изпрати на приятел