Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 25 Юни 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Вече питат кой ще излезе, а не кой ще влезе в ЕС

Паниката е най-големият проблем за съюза, не може да се управлява с референдуми, казва Иван Кръстев


- Решението на Великобритания да се отдели от Европейския съюз изненада мнозина политици, но изненадан ли е и Иван Кръстев, политолог?
- Мисля, че всички сме изненадани, тъй като до голяма степен това какво мислим, се определяше от данните на социологическите агенции във Великобритания. Но ако има нещо, което не ме изненадва, то е фактът, че процесът на криза на европейската интеграция беше нещо, което беше видно и преди гласуването във Великобритания.
- Европейските лидери призовават към консолидация. Възможно ли е това за Европа, или по-скоро референдумът във Великобритания показва обратното.
- Това ще бъде изключително труден процес, тъй като реалната заплаха, големият риск към ЕС е да се случи нещо, което обикновено наричаме ранна банка. Когато изведнъж хората са в паника от това, че нещо страшно става, започват да теглят депозитите си и тогава няма банка, която да може да удържи на такава атака. По същия начин мнозина в момента са в паника и си задават въпроса, какво става с ЕС ? И започват да се държат по начин, по който правят съюза по-слаб. Така че предполагам, че основното, което европейските лидери ще се опитат да направят, е първо да покажат на всички колко висока е цената на излизането.
- Европейският съюз като че ли влезе в нова криза. От 2008 - 2009 г. се изправи с икономическата криза, последва криза с Гърция, след това кризата в Украйна, последва бежанска криза. Сега отново изпадна в момент, в който трябва да се взимат трудни решения. Наистина ли ЕС не се справя с взимането на важни решения?
- Вижте, интеграцията, както и дезинтеграцията се случват първо във въображението на хората. Големият ефект от това, което стана във Великобритания, е именно, че той накара много хора, които въобще не са мислили по проблемите на ЕС и са приемали съюза като даденост, започват да си задават въпроса "Има ли бъдеще Европейският проект? Как изглежда това бъдеще?" В този смисъл следващите 10 - 15 дни ще бъдат от критично значение.
И другото, което ми се струва изключително важно, самото допускане референдумите да се превърнат в основен начин за решаване на въпросите на ЕС, създаде ситуация, в която според мен ЕС не може да издържи, ако всяка от страните реши да прави референдуми. Не само за влизане и за излизане, а за каквито и да било други, засягащи общата политика проблеми. Така че докато този проблем не бъде решен, мисля, че ЕС ще живее в ситуация на много висока несигурност. А това ще изправя хората пред въпроса не кой е следващият, който ще се присъедини, а кой е следващият, който ще излезе?
- До каква степен Обединеното кралство ще остане обединено?
- За жалост наблюдаваме един процес, който, ако не бъде овладян, би могъл в следващите 5 или 10 години много негативно да засегне всички, които живеем на Стария континент. И което е най-лошото - Европа като цяло изведнъж да се окаже напълно маргинализирана, затънала в свои проблеми, от които никой друг не се интересува.
- По какъв начин България трябва да си промени политиката, за да не остане в периферията на Евросъюза?
- Ние до сега непрекъснато се държим така, като че ли нещо, което не се случва на наша територия, не ни засяга. Дори ако погледнете последните социологически проучвания, две трети от българите мислят, че Брекзитът няма отношение към България. Има. И не само заради големия брой българи, които живеят във Великобритания, защото малки страни като България ще бъдат най-големите губещи, ако процесът на европейска интеграция се обърне.
Ако трябва да бъда напълно честен, достатъчно е българите да погледнат, какво се случи на някоя от централноазиатските републики на Съветския съюз след разпадането му, за да си представят какъв е ефектът върху перифериите, когато започне разпадане на големи интеграционни проекти. Така че България трябва много внимателно да следи това, което се случва наоколо. От тази гледна точка да се опита да бъде част от решението, а не част от проблема.
/Пред телевизия Би Ай Ти/


Изпрати на приятел