Sponsored by Mtel

Standart News

s НЕДЕЛЯ, 17 Юли 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Един срещу всички, всички с Ердоган


Webcafe,
по Der Spiegel


Колко пъти за последните няколко часа Реджеп Тайип Ердоган се закле в демокрацията? Едва ли могат да се изброят.
Ердоган - човекът, който гледа на държавата като султан на империята си. Автократът Ердоган и демокрацията.
След като превратът на военните го хвана неподготвен, Ердоган използва приложение за видеочат през iPhone-а си, за да се включи на живо в една от новинарските емисии.
Докато армията заплашваше да отнеме властта му през изминалата нощ, всички парламентарни партии се обявиха срещу опита за преврат - сред тях беше дори прокюрдската Демократична партия на народите. Това са политическите представители на онези хора, на които Ердоган обяви война. Тогава се включи и международната общност: американците, европейците, руснаците, китайците, японците, всички, които през изминалите години бяха провокирани, тормозени и засягани от Ердоган, сега се противопоставиха срещу преврата, като призоваха за възстановяване на демократичния ред в страната.
Демокрация, свобода на изразяването, опозиция, съюзници: Всичко и всеки, който някога е бил презиран от Ердоган, сега му дава гаранции за властта.
Справедливо ли е това? Въпросът е погрешно зададен.
Първо, защото тук не става дума за Ердоган, а за принципа - може ли да бъде толериран опитът за преврат срещу правителство, излъчено след избори, чиято демократичност така и не беше оспорена от останалия свят? Не може.
На второ място - на карта е заложена политическата стабилност в една от най-важните държави в най-големия конфликтен регион на планетата.
Западът зависи от Турция на Ердоган. Държавата е член на НАТО от 1952 г., като в рамките на военния съюз притежава втората по големина армия след тази на САЩ. Турция е единствената мюсюлманска държава член на НАТО, по време на студената война играеше критично важна роля, а днес има още по-голямо значение за стабилността на региона.
Показателно е, че за разлика от военния преврат в Египет през 2013 г. сега американският президент не остави отворена "вратичка" за евентуално бъдещо военно правителство в Турция. Барак Обама и държавният секретар Джон Кери бяха единодушни, че всички сили в Турция трябва да "подкрепят демократично избраното правителство, да се оттеглят и да избягват всякакви форми на насилие или проливане на кръв".
Американците имат нужда от Турция във войната срещу терористите от ИД в Сирия и Ирак.
Това се случва въпреки изключително обтегнатите отношения между Обама и Ердоган поради факта, че младите мъже и жени, вербувани от ИД, преминават безпроблемно през Турия към Сирия, за да се включат в джихада. И разбира се - поради факта, че Ердоган атакува онези сирийски кюрдски организации, които се бият срещу ИД на страната на САЩ. Някои неща са просто неприемливи.
По дребните детайли може да се види колко е сериозен гневът на САЩ срещу Ердоган. Дори от един туит на Брад Шърман, член на Камарата на представителите от Демократическата партия, който участва в Комисията по външна политика.
В нощта на петък срещу събота Шърман написа: "Надявам се, че военният преврат в Турция ще доведе до истинска демокрация, а не Ердоганов авторитаризъм".
Три часа по-късно, когато пучистите вече бяха разпръснати, Шърман вече демонстрира готовност за отстъпки: "Никой не знае какво ще е бъдещето на Турция и какви са целите на преврата. Надявам се, че разрешаването на кризата ще доведе до реформа на авторитарното управление на Ердоган".
Още по-комплицирани са отношенията между германския канцлер Ангела Меркел и Ердоган.
Меркел изпадна в подчинено положение на Ердоган по време на бежанската криза. Оказа се, че не ЕС, а автократът от Анкара бди над границите на Европа. Ердоган не пропускаше шанс да демонстрира новото си самочувствие за превъзходство над европейците отново и отново.
А сега ще настъпят ли промени? Ще стане ли Ердоган още по-силен след преврата? В крайна сметка, дори опозицията го защити срещу натиска на военните. Може ли контраатаката срещу опита за преврат да доведе до ново единство сред турския политически елит?
Може ли да се говори за потенциал за възраждане на демократичната култура?
Естествено, че не.
"Притеснително е, че репресията се засилва все повече и повече, а превратът се използва за разчистване на сметки не само с реалните, но и с предполагаемите противници на държавния апарат. Тази криза само ще подсили мита Ердоган", казва Нилс Анен, експерт по външна политика пред Der Spiegel.
Въпреки това, смята той, е напълно оправдано да се потуши бунтът на военните, а реакцията на международната общност за недопустимостта на преврата е "успокояваща".
Председателят на Комисията по външните работи на ЕП Елмар Брок коментира, че Ердоган ще се опита да разшири властовите си позиции.
"Това може да доведе до драматично разцепление в обществото", коментира той пред "Welt".
Войната е живителната сила на Ердоган. Той се нуждае от врагове, за да съществува. Винаги се е движил нагоре в борба срещу противниците си.
Със сигурност Ердоган е боец, а не помирител. А след 15 юли този извод важи повече от всякога.

Изпрати на приятел