Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 1 Ноември 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Ще се маскирате ли като будители

Замислете се за тях, преди да сложите маските на зомбита и вещици



Илиян Савков
Ангел Карадаков

Ще маскирате ли децата си като народни будители?" Това попита един мой приятел във Фейсбук вчера. Отговор не получи. И защо да получава? Всяка година си намираме повод да се разделим за едно или друго нещо. Традицията повелява в края на октомври да се разделим по повод нашумелия американски, комерсиален и полуидиотски празник - Хелоуин.
Празник на смъртта, зомбитата, вещиците, качулатите духове и полуизгнили тикви или празник на радостта от това да се маскираш и веднъж в годината да бъдеш не себе си, а нещото, което искаш да си всъщност и което никога няма как да бъдеш. Било медицинска сестра, било полицай или пък човек?
Ще се маскирате ли като народни будители? Ще бъдете ли просвещенци, революционери, духоносци и светлоносци? Ще бъдете ли пламъкът, който ще запали факлата на знанието, или пък ще бъдете страховито зомби в голямото маскено шоу? Избирате вие, но
изборът ни сега ще се окаже съдбоносен утре
защото  в това, което сега възпитавате децата си, те утре ще възпитават своите. Нека не се лъжем, а да кажем право: възпитавате ги да смятат, че смъртта е радостно събитие, нещо, на което трябва да се надсмеем, че всички, уж митични същества, са добронамерени и са ни приятели, които искат само да ни стреснат. Е, това не е вярно, защото в духовния свят, в който всички по някакъв начин вярваме, си има закони, които действат дори и да не искаме.
И е хубаво, когато учим децата си, че смъртта е около нас, да им кажем, че тя беше победена, че един Богочовек я стъпка и подари живот на света, и то живот вечен. Че смъртта вече няма власт над душата, че тя вече не е победител, а след нея започва един друг живот. И всеки сам решава какъв да бъде той - добър или лош.
Ще се маскирате ли като народни будители? Ще бъдете ли чисти като свети Йоан Рилски или пък пламенни, като Паисий Хилендарски? Ще бъдете ли смели като Васил Левски, Христо Ботев и Хаджи Димитър? Ще се жертвате ли за другите и за тяхното благо? Ще бъдете ли будители?
Подобни коментари може би само ще ви развалят настроението и ще ви накарат отново да се разцъкате с език за поредния хейтър, който е против забавлението и против радостта от още един повод да се напием, да забравим за сивото си ежедневие и веднъж в скапания си живот да бъдем други. Пък било то убити, изкормени, удушени, обесени, удавени или намушкани.
Светът ни дава измамна възможност да се "разтоварим", да се отпуснем и да не мислим каква е нашата роля като хора.
Да заглушим в пиянство съвест и по-висши стремежи
Но някак си ми се струва, че е редно да се сещаме повече за тези хора, които днес наричаме будители. Защото ако не бяха те, днес вие нямаше да можете да се правите на измислени герои, странни и полубесовски същества, митични феи и безименни духове. Днес нямаше да можете да се превръщате в мъртви души, ако не бяха ги първо родили будителите ни.
И все пак, знаете ли какво са сторили? За кого са дали живота си? На кого са посветили трудовете си, мъката си, живота си?
Преди много време министър Стоян Омарчевски казва за този ден, че "първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж. Само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното..".
Да... Сега първата ни грижа е да припомним на децата, че само ако се стараят да бъдат добри, ще могат да бъдат човеци. Карайки ги да се вглеждат в бездната на отчаянието, на смъртта, на гротеската, ние ставаме техни палачи - духовни палачи. Трябва да се знае, че животът е ценен и то е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от постоянен стремеж към съвършенство, когато е пропит от обич към доброто и най-вече, когато е изпълнен с искрена и чиста вяра.
Надявам се, че няма да се забравят хората, дали най-скъпото - живота си, за да просветят и обогатят нас - техните наследници.
И днес, в Деня на народните будители, ми остава един въпрос:
Ще направите ли от децата си будители?
 


Изпрати на приятел