Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 1 Ноември 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Ако ще ни биете, не викайте Спешна помощ


Д-р Десислава Кателиева,
председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ


- Пореден случай на агресия срещу лекар отново постави въпроса как да спрат посегателствата над медици. Поредната жертва на пациенти стана лекарка от Пазарджик.
Националната асоциация на работещите в спешната помощ изпрати писмо до Министерството на здравеопазването, с което иска юридическа защита за пострадалата в този случай д-р Анчева. Доктор Кателиева, имате ли вече отговор от тях?
- Все още нямаме, но в събота имаше изказване на министър Москов, в което той за пореден път заяви категоричния си протест срещу агресията срещу медици. Да, факт е, че през последната година има намаление на броя физически нападения над нас, но лошото е, че те стават все по-яростни. Лошото е, че тази година има два случая, в които младежи ни нападат, 16-18-годишни младежи и не ни е ясно откъде тази ярост от тези хора, които нямат достатъчно житейски опит. Преди време дедите ни са възпитавани с уважение към лекаря, към учителя, попа и кмета, а сега бият лекари и деца. В медицинския стандарт е прието, че ще има паникбутон във всеки санитарен автомобил и във всеки спешен център в страната. И все още тези спешни центрове не са построени. Очаква се до 2018 г., пролетта, да бъдат готови. Все още паникбутоните не са навсякъде и обикновено помощта закъснява.
- Споменахте жалбата, която близките на пострадалото момче всъщност са подали вече срещу лекарката. Те твърдят, че тя ги е обиждала и с това е провокирала тяхната агресия. Вашият коментар?
- За какво да ги обижда? Вие разбирате ли, че влиза пациент, който страда, пациент, на който трябва да му помогнеш, а близките му започват да ти крещят и да те заплашват, да те обиждат. Нямате представа каква ескалация на вербална агресия в момента е в спешните отделения. Те ни заплашват още на вратата, преди да сме видели за какво идват. Заплашват ни вътре в кабинета например, не можем да изведем придружителите навън, защото нямаме нормални чакални, в които да чакат. Никъде по света придружителят няма място в спешното отделение. Те ни отнемат времето, в което ние трябва да се грижим за пациентите си, като ни обиждат. Смятате ли, че без да те провокират, ти ще обидиш някого? Да не казвам за случаи, в които ни предупреждават, че когато излезем от болницата, ще се саморазправят с нас. Това е една агресия спрямо нас, която аз не мога да разбера от какво е породена. Ние не сме имали още контакт помежду си и вече агресията е факт.
- Необходимо ли е да се промени нещо и ако да, какво?
- Законът е променен. Наказателният кодекс е действащ, но въпросът е в колко от случаите имаме ефективно осъдени нападатели. Това са единици. Аз мога да ви кажа, че за тази година са четири или пет случая. А всички останали? Това са около над 50 мои колеги, които са били нападнати. Или разследването установява, че не сме достатъчно увредени, или не могат да хванат този, който ни е нанесъл физическата вреда. Да не говорим за ескалацията на вербалната агресия и за ескалацията върху имуществото ни. Вратите на линейките и вратите на спешните отделения носят белезите от тази агресия, а обикновено не могат да хванат хората, които са я причинили, защото след като потрошат вратата или ни напсуват, си заминават. Аз смятам, че само законът не е достатъчен. Трябва да се вземат мерки, за да можем да работим спокойно така както го правят в цял свят. Това са мерки, в които да се преценява риска от нападения в екипа в извънболничната помощ, а във всички спешни отделения по света, това са големи спешни отделения, в които има охрана пред вратата, въоръжена охрана и не се допускат придружители вътре, където се преглеждат пациентите. Защото повярвайте ми, нашите врагове не са пациентите. Техните придружители са много уплашени, много притеснени и изключително агресивни и арогантни понякога.
- Имаше протест на колегите на д-р Анчева непосредствено след инцидента. Какви са настроенията сред медиците и имате ли намерение за още и за по-големи протести например?
- Ние сериозно се страхуваме от постове и в интернет, които сме прочели и че от яростта, която се излива напоследък, за пореден път споменавам, че тази година много от колегите ни след нападенията попаднаха в лечебни заведения. Тази ярост може да стигне до най-страшното, до загуба на един от нас. Ако това се случи, държавата ни трябва да е подготвена за това, че много от нас ще напуснат и практически ще останем без спешна медицинска помощ. Отново апелирам към хората, които ни търсят. Ако искате да ни биете, не ни търсете, но ако искате да ви окажем спешна медицинска помощ, оставете ни да си вършим работата, защото всеки път, когато нападнете спешен медик, лишавате страшно много пациенти.
(Пред Фокус, със съкращения)

Изпрати на приятел