Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 1 Ноември 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Няма обяснение защо в разчетите е заложен дефицит

Похвала за бюджета - коректен, не заблуждава

Заплатата не се дава, тя се заработва, казва Любомир Дацов


Любомир Дацов е член на Фискалния съвет към парламента и един от най-добрите "бюджетари" у нас. Два пъти е бил зам.-министър на финансите - в кабинетите на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. "Стандарт" потърси коментара му за Бюджет 2017, за рисковете от харченето на парите за отбрана, здравеопазване и образование, за заложена инфлация от 1,5% и ръст на икономиката от 2,5 на сто.

- Г-н Дацов, Бюджет 2017 е рекордно голям. Но вече се появиха коментари и притеснения, че повечето пари за отбрана, за кораби и самолети ще отидат в чужди икономики. Споделяте ли ги?
- (Бурен смях) Ами видяхте реакцията ми. Освен да се засмее човек, няма как да коментира такива притеснения. Други са проблемите в ресора отбрана и сигурност. Аз съм човек, който сериозно и професионално следи бюджета, нямам увереност, че е много ясно как ще бъдат използвани тези средства. Отделянето на средства не дава гаранция как те ще бъдат изразходвани, колко смислено е това "упражнение". Заради това се усмихнах на въпроса ви, че част от тези пари ще идат в чужди икономики. В България никой не произвежда военни кораби, за самолети пък да не говорим. Така че такъв тип опасения в момента са неуместни, това е въпрос на лобита, които имат един или друг интерес, и обикновено почват да се вайкат за националния интерес. Аз лично това нещо съм го преживявал преди години, когато пак имаше такъв етап на превъоръжаване на армията. Ситуацията и тогава изглеждаше леко комична за човек, наблюдаващ нещата от дистанция. Такива хора изглеждат като възрастни деца в магазин за играчки, които свалят всичко от рафтовете и го слагат в пазарната количка. Нещо, което говори за всичко друго, но не и за приоритети и яснота какво точно смислово правят.
- Средствата за образование и здравеопазване също са повече, това е чудесно, но дали пак в средата на годината ще се окаже, че Здравната каса е свършила парите. Както става всяка година.
- Образованието и здравеопазването не могат да бъдат сложени под един похлупак. Още повече, че за образованието има планирано леко повишение през 2017 г. и намаление на разходите през следващите години. В здравеопазването въпросът е дали това, на което му казват реформа или промяна, е ефективно. Когато заложиш грешен модел, няма как да получиш добри резултати. Макар че тези проблеми ги има навсякъде по света и никой не е намерил чудодейно решение в тази сфера. Тук проблемите са толкова много, като се почне от самия модел, който няма как да стане по ефективен при сегашния монопол на НЗОК, стигне се до това как се балансират интересите на отделните играчи, системата на доплащане. До дребнотемието да бъдат фаворизирани едни или други клинични пътеки, болници или пък целият сектор на лекарствата. Така че проблемът не е в парите, отпуснати в бюджета. Проблемът е в това как работи системата.
- Искате да кажете, че и повечето пари могат да потънат и да няма качествено и ефективно здравно обслужване, ако здравната система не е ефикасна?
- Видимо нещата не работят въпреки взетите решения и направените промени преди година и половина. По-скоро те дават негативни резултати. Аз не виждам нищо положително. Трябва да се разбере, че нещата не опират само до пари.
- За първи път правителството заложи инфлация 1,5%. Това какъв знак е и как ще повлияе на икономиката ни?
- Това не е нещо, което зависи от българската политика. След няколко години на дефлация основният дефлатор - цените на горивата, в световен мащаб намаляха и доведоха до въздействие в други сектори и съответно намаляване на цените като цяло. Тези процеси винаги са циклични и няма нищо странно в тази прогноза в бюджета, като се имат предвид международните цени на горивата и суровините, които се очакват да нарастват. Така че тази прогноза е в абсолютно съзвучие на това, което предстои да се случи в световните икономики и на световните пазари. Няма нищо нереалистично в прогнозата.
- А реалистичен ли е заложеният ръст на икономиката от 2,5%?
- Министерството на финансите трябва да бъде похвалено за две неща. Първото е за макроикономическата прогноза, която аз оценявам за много реалистична - коректна и незаблуждаваща. Другото нещо, което за първи път се случва, е възстановяването на качеството на документа като средносрочната бюджетна прогноза. Тазгодишният доклад за бюджета като документ качествено се отличава от предишните 5-6 години. Става въпрос и за демонстрираното качество на анализ, за предоставената информация и т.н. Това го разбират веднага експертите и тези, които се занимават професионално с бюджет. Тогава, когато един бюджет е на нужното ниво и професионално качество, пренасяш доверието си и върху останалата му част. В това отношение Министерството на финансите наистина трябва да бъде похвалено.
- Минималната заплата става 460 лева от 1 януари, но се получава нещо парадоксално - бизнесът изрази недоволство, синдикатите също, работниците също искат повече. Възможен ли е баланс и как да се търси?
- Аз съм от хората, които смятат, че заплатите се заработват. Те нито се дават, нито се подаряват - те се заработват. Всяка намеса на държавата или неестествено регулиране води до лоши резултати. Това е закон. Аз съм по-скоро на страната на работодателите, които казват, че в такива сложни времена като сегашните, да натискаш работните заплати отдолу е опасно. Защото като ги надигнеш отдолу, оттам нататък натискаш и всички останали заплати. И един работник ще си каже: защо аз имам образование, имам квалификация, а пък един неквалифициран работник взема повече от мене. И после всички тези взаимоотношения се пренасят в реалната икономика. Системата на заплащане на труда трябва да бъде много гъвкава. Виждаме, че държавите, които вървят напред, имат гъвкави политики на разплащане. В по-голяма част от тези икономики понятието минимална работна заплата не съществува. Има друг тип системи, които определят тези взаимоотношения.
- В една стара статия вие казвате, че проблемът на държавните финанси не е дългът, а трупането на дефицити. Тази тенденция продължава ли и днес?
- Ако трябва да в бръкнем раната - да, това е огромният проблем. И за следващите няколко години това ще е проблем, поне за три, когато се предвижда да има дефицити. Според Министерството на финансите тази година бюджетът ще завърши балансирано, но аз лично смятам, че той ще бъде на излишък. Защото всяка една администрация, независимо от желанието на политиците, има капацитет да похарчи едни пари. Прекалено големи са натрупванията в началото на годината покрай еврофондовете.
Няма приемливо обяснение от икономическа гледна точка защо бюджетът е на дефицит. Няма обяснение защо през следващата година при номинален ръст на икономиката между 4% - 4,5%, разходите за следващата година скачат с 9-10%. Да, еврофондовете се възстановяват, но тях ги има от 2007 година. Т.е. планирането и управлението им трябва да е такова, че да има изглаждане на потоците, не да вървят нагоре-надолу и то с разлики между 2 и 3 процента от брутния вътрешен продукт. Трябва да има и гъвкавост в бюджета - да може да поема такива отклонения, без това да влияе на основната посока в бюджетната политика.
Петър Бойчев


Изпрати на приятел