Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 1 Ноември 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Пловдив първи почита просветителите, Борис III разписва указа през 1923 г.

Денят на св. Иван Рилски става празник на будителите

Комунистите отменят честването, защото налагат нови герои


Днес е Денят на народните будители. За младото поколение той е нещо забравено и неясно. И буквално премазано от мистичния келтски Хелуин, преминал през западното християнството като ден на Вси Светии и превърнал се в крайна сметка във весело-страшен карнавал. Но какво да се прави - празниците са много, и 365-те дни в годината явно не стигат, за да има всеки християнски народ запазен ден за негов си празник.

И все пак, съвпадението настина е досадно. Защото Денят на будителите е празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.
Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и
довели българския дух до решимостта да поведе борба
за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители, не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име.
За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г., а всепризнат покровител на българското будителство става свети Иван Рилски, почитан като небесен закрилник на българския народ и държава. В народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството. И към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Превръщането на Деня на будителите в официален празник става по времето на управлението на БЗНС. Претърпялата нова национална катастрофа нация
търси своеобразен мирен реванш
Или както е казал тогава министър-председателят Александър Стамболийски: "Ние прибираме завинаги меча в ножницата, за да издигнем меча на духовността".
Така през 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, по инициативата на група интелектуалци, сред които покойният вече Иван Вазов, професорите Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, Иван Георгов, писателят Стилиян Чилингиров, актрисите Адриана Будевска и Елена Снежина и много други внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Обосновката за именно тази дата е свързана със смяната на календара през 1916 г., когато 19 октомври - денят, в който се чества паметта на Св. Иван Рилски, става първи ноември по новия светски календар. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 г. излиза и постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година Народното събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. В указа за празника се казва"Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за
да събуди у младите здрав смисъл за съществуването
и интерес към дейците на миналото ни."
По повод обявяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски
казва: "...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот. Затова се определя денят 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали."
През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото подмяна националните ценности и традиции, характерни за целия период на тоталитарно управление на България. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това,
традицията остава запазена в паметта на българския народ
В много селища на България този ден продължава да се отбелязва неофициално. Например в град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре и дефилират пред обществото облечени тържествено, в много случаи с народни носии.
След дълго прекъсване със Закон за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. А идеята  за възстановяването му принадлежи на покойния професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение "МАТИ БОЛГАРИЯ". От 2002 г. се изпълнява и ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
 
Константин Събчев

Изпрати на приятел