Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 20 Декември 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Съдбоносни избори и нерешена бежанска криза очакват съюза

Европа търси посока след година на трусове

Нестабилност и популизъм описват изминалата 2016 г.


Каква беше изминалата година за Европа и какво ни очаква през настъпващата 2017 г. Ще си пробият ли още по-голяма пъртина популизмът и национализмът? Как ще се развие бежанската криза? Отговори на тези въпроси дава специално за "Стандарт" директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.

Любомир Кючуков
директор на Института
за икономика и международни отношения


Нестабилност и популизъм. Това е рамката, която вмества политическите събития в евроатлантическото пространство през 2016 г. И твърде вероятно коловозът, по който ще се движи международната динамика през следващата година.
От "чист" популизъм
към идеен радикализъм
След победоносното шествие през 2016 г. на "чистия" популизъм с гласуването за Брекзит в Обединеното кралство, избора на Доналд Тръмп за президент в САЩ и резултатите от референдума за промяна на конституцията в Италия, като основна интрига за следващата година се очертава въпросът ще наблюдаваме ли управленски пробив на идейния радикализъм на крайната десница в Европа? Първото препятствие - президентските избори в Австрия - се оказа все още непреодолимо за нейните представители. Но през следващата година предстоят парламентарни избори в Холандия, президентски във Франция и избори за Бундестаг в Германия, като и в трите случая се очаква силно представяне на националистическите и ксенофобски формации - респективно Партията на свободата, Народния фронт и Алтернатива за Германия. И докато очакванията все пак са, че в Холандия Герт Вилдерс няма да намери коалиционни партньори за управление, дори и неговата партия да бъде водеща, че във Франция на втория тур традиционните десница и левица ще гласуват заедно срещу Марин льо Пен, а в Германия, независимо че парламентарният пробив на Алтернатива за Германия изглежда извън съмнение, тази формация все пак ще остане в политическа изолация, то все по-често въпросът "дали" се заменя с "къде" и "кога" щом стане дума за идването на националистите на власт в Западна Европа. Още повече, че в източната част на континента вече имаме управление на подобни формации в Полша и Унгария, като там това явление приема формата на своеобразен "одържавен национализъм".
Всичко това е свързано с обстоятелството, че няма изгледи досегашните управляващи, без значение леви или десни, да предложат адекватни и най-вече реализуеми алтернативи за решаване на основните проблеми пред Европа: загубата на сигурност, чувството за липса на социална перспектива, нарастване на неравенствата, криза на политическото представителство. Накратко - ескалираща криза на доверието и все по-широкото отваряне на пропастта между управлявани и управляващи. Като традиционните политически формации се разглеждат като част от статуквото, а сътрудничеството помежду им срещу крайната десница ги лишава от взаимна алтернативност, което пък оставя огромно политическо пространство за оформяне на екстремни алтернативи основно в крайно дясно, но и в посока радикално ляво.
Затишие - ще има ли буря
Това е въпросът, на който трябва да дадем отговор през 2017 г., когато става дума за бежанската криза и мигрантската вълна. След дълго лутане и редица твърде хаотични мерки, ЕС най-после успя да се обедини около няколко принципни подхода за ограничаване на кризата: да се трансферира проблема в полето на законността (т.е. в Европа да влизат само законни бежанци и мигранти), да се търси общо решение и да не се оставя на произвола нито една страна (Гърция, а следващата на картата е България), да се намери форма на политическа договореност с Турция, без чието сътрудничество проблемът би бил практически нерешим (при наличието на над 2.5 милиона реални бежанци от Сирия на нейна територия), да се предложи решение и на самите бежанци, а не просто да се оставят отвъд стената. Европа постигна крехък консенсус за това, че решението трябва да бъде общоевропейско и солидарно, което намери израз и в изключително важната и за България решимост да се укрепят външните граници на съюза.
Това обаче са все действия, свързани с регулиране на последиците, а не отстраняване на причините. Те дават време за търсене на решение, но сами по себе си не решават проблемите: войната - за бежанците; бедността - за мигрантите. Като същевременно се вземат мерки за пресичане на бизнес интереса, генериран в самата Европа, свързан с нелегалния трафик на хора и носещ сериозни печалби. И се засили общоевропейското сътрудничество срещу инфилтрирането на радикални и терористични елементи в този поток - тенденция, която може да се очаква да се засили при успех в борбата срещу квази-държавната компонента на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия. За съжаление справянето с идеологическата компонента на ИДИЛ и пренасянето на войната под формата на тероризъм в Европа в най-добрия случай ще отнеме години, а може би дори десетилетия - защото тя няма да се води с оръжие.
ЕС - заедно
или спасяване поединично
Европа на центробежните тенденции. Това до голяма степен бе картината през 2016 г. Започвайки от най-високото ниво - бягство от ЕС, в резултат на референдума в полза на Брекзит във Великобритания. Преминавайки през отказа от съвместни решения - с най-очевиден пример стремежа на Унгария, а до голяма степен споделян и от Вишеградската четворка като цяло и Австрия, за изолиране от проблемите (включително физическо - чрез изграждане на вътрешни стени в ЕС) и прехвърлянето им на съседа по отношение на мигрантската криза ("гъвкавата солидарност" на Орбан е по-скоро смокиново листо за спасяването поединично). Отчитайки сепаратистките тенденции в Шотландия, Каталуния, Фландрия и т.н. И завършвайки с вътрешните разделения вече на ниво общество, дълбаещи дълбоки разломи на база различия в етнос и религия, съпроводени с гетоизация на големи общности, нарастване на ксенофобията и рязък ръст на агресията и омразата - и от двете страни.
Менажирането на Брекзит (при цялата съпътстваща го все още неяснота от гледна точка на време и процедури) както от страна на Обединеното кралство, така и на ЕС ще има като цена запазването на единството. За Великобритания това означава недопускането на втори референдум за независимост и евентуално отделяне на Шотландия (а и на стимулиране на сепаратистки тенденции в Северна Ирландия и в други страни в Европа), а за ЕС - да не се даде допълнителен импулс на евроскептицизма на континента и да се предотврати евентуален ефект на доминото.
Година за избора на посока след година на трусове. Така изглежда новогодишният преход за Европа.

Изпрати на приятел