Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 20 Декември 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

80 храма има в околностите на най-големия град в Родопите

Асеновград - малкия Йерусалим

Над Станимака минавал единственият път от Беломорието за Пловдив


Наричат Асеновград малкия Йерусалим заради големия брой християнски светини.
Справка в енциклопедията сочи, че в околностите има 80 храма - 5 манастира, 17 църкви и 58 параклиса.
Красивата природа, богатото наследство от архитектурни и исторически забележителности, прохладното лято и меката зима правят града  привлекателен за български и чужди туристи.
Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград. Към него са и кварталите Горни и Долни Воден, които до 1986 г. са били отделни села. За да успее човек да посети всяко от местата, които си заслужават да бъдат видени в Асеновград и района, са нужни поне 3-4 дни.

Асеновата крепост е от времето на траките
До 1934 г. Асеновград се е наричал Станимака. Дошло от гръцкото Станимахос, или "пазачът на прохода". Пръв обяснил това Константин Костенечки. Откакто свят светувал, през Родопския рид Чернатица над Асеновград покрай тесния пролом на Чепеларската река преминавал единственият път от Беломорието за Пловдив, а местното население на града намирало препитание в неговото охраняване. Прочутата Асенова крепост, сякаш сложена от невидима ръка върху усамотената стръмна скала на рида Могилата, е на 3 км от града. Крепостта съществува още по времето на траките, а през Средновековието става стратегическа. Наречена е на цар Иван Асен II.
Църквата "Света Богородица Петричка" е единствената изцяло запазена сграда в Асеновата крепост. През 1991 г., след завършването на цялостна реставрация, тя отново започва да функционира като православен храм.
Крепостта е сред Стоте национални туристически обекта и е отворена целогодишно за посещения.

Дева Мария позирала за Бачковската Богородица
Само на 10 км южно от Асеновград е вторият по големина в България манастир - ставропигиалният Бачковски "Успение Богородично". Построен е през 1083 г. от пълководеца с грузински произход Григорий Бакуриани. Сред стенописите му има ценни експонати на византийската класическа религиозна живопис от ХI - ХII в. Наблизо е и най-старата от църквите в района - Костницата, построена през IХ в. и изографисана от Йоан Иверопулец.
Край разпрострения по двата бряга на река Чая град, освен Бачковския, има още 3 манастира - "Свети Кирик и Юлита", "Света Петка" и "Света Неделя", над 60 параклиса (12 от тях са в очертанията на града) и 9 действащи църкви. Ако попаднете тук по време на пищните религиозни празници, на тържествените богослужения и на литийните шествия с богати курбани, в които участват хиляди богомолци, дошли от цяла България, ще разберете защо наричат Асеновград Малкия Йерусалим.
Най-популярното религиозно шествие е на втория ден след Великден, когато Чудотворната икона на Света Богородица се изнася от главния храм в Бачковския манастир и се носи 6 км до местността Клувията. Тази традиция датира от няколко века и винаги е съпътствана от легендата за намирането на иконата от две овчарчета. Според вярващите, Бачковската Богородица е една от 20-те икони по света, за които е позирала самата Дева Мария. Затова е чудодейна, а молитвата пред нея дарява изцеление.
От най-високото място край някогашния метох на Бачковския манастир се открива неповторима панорама към родопската Света гора. На друга стръмна скала е параклисът "Св. Йоан Предтеча", построен през ХI-ХIII в. Той много наподобява църквата в Асеновата крепост. Счита се, че е изграден малко след нея. Местните жители го наричат "Свети Ян".

Левски се е крил в Араповската обител
На изток от Асеновград има друго свято място. Изворът с лековита вода край Араповския манастир е причина тук целогодишно да се събират хора от цял свят. Обителта, която официално носи името на света Неделя, е по-известна като Араповски манастир заради намиращото се в близост село Златовръх, бивше Арапово. Манастирът се намира на 12 км североизточно от Асеновград. Той е един от малкото християнски религиозни центрове, построени в полето, без да има защитата на планината. Причината е, че благословията за градежа е дадена от високопоставен турчин. Според легендата лековитият извор в местността вдигнал на крака след тежка болест любимата на местния владетел Арап бей. От благодарност той дарил земя до извора и разрешил изграждането на манастир. Той е построен с дарения на родолюбиви българи като противопоставяне на асимилаторските опити на гръцката църква. Вдигнат е от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Стенописите са изработени от известния възрожденски художник Георги Ганчов - Зографина, близък приятел и съратник на Васил Левски. Отначало Ганчов работи заедно с учителя си Алексий Атанасов, но по неизвестни причини по-късно, едва 18-годишен, довършва сам църквата.
В храма са изобразени повече от 150 сцени. За първи път в българската монументална живопис са изрисувани животът и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е направено в цикъл от 10 последователни теми, като образите на светците изглеждат изключително живи. Една от най-ценните икони на манастира е тази на Св. Богородица, която се смята за чудотворна. Може да се види вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците. Най-оригиналната постройка в манастирския комплекс е кулата на Ангел войвода - един от най-известните хайдути от този край. Според преданието той лично е заръчал нейното съграждане. Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в околността. През 1868 г. тук е открито училище за свещеници наред със съществуващото школо за деца. През 1871-1872 г. "Св. Неделя" служи за едно от многобройните манастирски убежища на Левски.
 
Саблезъб тигър и дейнотерий в музея
Палеонтологичният музей в града, филиал на Националния природонаучен музей, е основан през 1990 г. и се гордее с една от най-богатите палеонтологични колекции в България. Сред експонатите има останки от саблезъб тигър, тигър метаилурус и дейнотерий. Дейнотерият (Дейнотериум - Deinotherium giganteum Kaup) е огромно хоботно животно. То е живяло в блатистите райони преди 8 милиона години. Теглото му е било повече от 12 тона. Находката е уникална в световен мащаб. Това е един от петте екземпляра, извадени при разкопки в света и е един от най-запазените. Целият скелет на животното е бил открит при село Езерово през 1967 г. Именно защото е уникална находка, истинските кости се пазят в Националния природонаучен музей в София. В музея в Асеновград можете да видите точно копие на скелета на величествения дейнотерий.


Изпрати на приятел