Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 20 Декември 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Три уникални църкви и некропол още крият тайни

Светилище и крепост край Първомай събират туристи

Според археолози близо до връх Драгойна е имало голям тракийски град


Първомай е град с богата история и интересни атракции. До 1894 г. носи името Хаджи Елес, а до 1947 г. се казва Борисовград в чест на Борис III по случай неговото рождение на 30 януари 1894 г. Амбициите на местната управа начело с кмета Ангел Папазов са градът да стане сред най-търсените туристически дестинации у нас.
Най-голямата атракция в района е връх Драгойна, където по време на археологически разкопки беше открита уникална стражева крепост с тракийски амфитеатър. Сред находките са трон и скъпоценен съд за благовония на жреци. Разкопани са и три църкви, много тракийски часовници и календари с обозначения кога трябва да се сее и да се жъне. В местността Църквище при с. Искра пък се проучват християнски храм и некропол около него, съществували в периода втора половина на Х - първа половина на ХIII век. Тази църква е част от средновековен град.

Връх Драгойна е един от най-северните ридове на Родопите. Намира се между село Драгойново и село Буково. На самия връх се намира тракийско светилище. За първи път то е проучвано в периода 2004-2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския музей, ръководени тогава от Костадин Кисьов. Светилището е обитавано от 13-и до 3-и век преди новата ера. Простира се върху площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м. По източните склонове на Драгойна личи античен път. След проучвания от лятото на 2010 г. се смята, че в близост е имало и голям тракийски град. Новата археологическа експедиция е ръководена от Елена Божинова и се е натъкнала на нови данни. Проучването е разширено до почти 1/3 от територията на рида, включвайки и поречието на река Кайлийка. Според Божинова там се намира най-голямото тракийско селище, разкривано до момента на територията на Южна Тракия. То е било активно от ХVIII до III век пр. н. е. Разкрита е
каменна площадка във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили
На километър от Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три уникални църкви. Местните наричат крепостта Козлек, а според легенда била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото. Крепостта е функционирала в периода III - началото на VII век. Тогава има данни за разрушение и опожаряване, вероятно по време на някоя от славяно-аварските военни кампании. След прекъсване от три столетия, тук през Х век е построен манастир, за което говори изграждането на триконхалната църква с прилежащите й пристройки от север - агломерация от сгради с уникален за времето си характер. Нейното съществуване е било сравнително кратко. Източно от нея е издигнат друг храм, който е просъществувал до ХII век. След разрушаването му на същото място възниква голям некропол, от който са разкрити над 80 гроба. По-късно - в края на ХIII - началото на ХIV век в очертанията на тази църква е построена трета, с много по-скромни размери, но също така богато украсена със стенописи. Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която
мирно са съжителствали българи и ромеи
В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите. До връх Драгойна и светилището се стига от самото село и шосето за другото село в подножието - Буково. Преди да се излезе от Драгойново, в ляво има пътека с маркировка към върха. По пътеката се минава и край останките от крепостта Козлек.  Ако се тръгне към върха от село Драгойново, се стига до камъка, където прочутият хайдутин Ангел войвода е решил да стане войвода.
Екип на "Стандарт"

Изпрати на приятел