Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 20 Декември 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Български бойни полкове се включили в битките по времето на Руско-турската война /1806-1812/

Тутракан - град на воинска слава

8 хиляди румънци, българи, германци и турци загубили живота си през 1916 г.



Битката за Тутракан се чества всяка година
Тутракан е град в област Силистра, Североизточна България. Разположен е на брега на река Дунав, на 58 kм източно от Русе, на 62 kм западно от град Силистра и на 74 kм северно от Разград. Пристанището му определя значимото място, което е заемал и заема Тутракан в своето историческо развитие.
Крепостта Трансмариска пазела римляните
Тутракан е част от старобългарските крепости от времето на Първото българско царство, а името му означава титла. "Тутаракан" е таркан - военачалник на гранично подразделение. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра, Тракан, Тарака. Други го споменават като Туквант, Торкан, Дуракам, Дирака, Диркана, Таткракам.
Крепостта Трансмариска е най-голямата историческа забележителност от римската епоха. В града квартирува част от 11-и Клавдиев легион. Информация за това се черпи от каменен надпис, датиращ от 18 октомври 294 г. Името "Трансмариска" означава "Селище зад блатата", визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница. При император Валент (366) е построен салов мост на Дунав по време на войната му с готите.
Крепостта Трансмариска е била с площ от около 65 000 кв. м и дължина около 1000 м. По време на археологически разкопки са открити част от северната стена на замък с две четириъгълни кули и друга част от южната стена.
Крепостта съществува до началото на VII век. По-късно части от северо-западната му стена са били използвани за изграждане на нова средновековна укрепителна система на Тутракан.
През XV-XVI век в града е имало много водни (на река Дунав) и вятърни (по хълмовете на брега) мелници. Последната водна мелница (шифмюле) е доживяла до 1942 г.
Генерал Суворов превзема града два пъти
В историята на Тутракан са записани имената на двама видни руски пълководци - генерал Суворов и генерал Кутузов.
По време на руско-турска война /1768 - 1774 г./ Александър Василиевич Суворов получава назначение на Балканския театър на бойните действия в Първа армия на фелдмаршал Пьотър Румянцев /1773 г./. На 21 май, след като успешно отблъсква турската атака, Суворов решава без съгласуване с висшестоящите да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и Тутракан е превзет с минимални загуби. Победата има важно тактическо значение, защото така са прекъснати турските съобщения между Силистра и Русчук.
Трофеите от първата победа на Суворов над турците са 10 знамена, 50 лодки и други съдове, включително и пълни с товари. 6 леки турски оръдия са пренесени на лодките, 8 тежки топа - изхвърлени в Дунав. Руснаците дават 60 жертви, а 150 души са ранени.
Вместо обикновен рапорт Суворов изпраща до Румянцев следните стихове: "Слава Богу! Слава вамъ! Туртукай взятъ и я тамъ." ("Слава на Бога и слава Вам! Тутракан е превзет и аз съм там.")
Началникът изпраща оригиналния му рапорт на императрица Екатерина Велика "като безпримерен лаконизъм на безпримерния Суворов". Същевременно го предава на военен съд за самоволните му действия. Военната колегия го осъжда на смърт, но Екатерина II не подписва присъдата с аргумента: "Победителите не ги съдят!"
Командването обаче не се възползва от победата на Суворов и турските войски отново завземат Тутракан. На 28 юни, този път със заповед от командването, Суворов за втори път атакува и превзема крепостта въпреки четирикратното превъзходство в сили на турските войски. За победата е награден с орден "Свети Георги" II степен.
През 1806 година започва нова руско-турска война. През 1809 г. главнокомандуващ става ген. Багратион. През 1810 г. той организирал четири български бойни полкове, наречени Българска земска войска, със свой герб и печат. През пролетта на същата година царят сменил Багратион с граф Каменски, който превзел Силистра, Тутракан и други крепости по Дунава, но разпуснал българските полкове под предлог, че нямат дисциплина.
През 1811 г. главнокомандуващ става фелдмаршал Кутузов. Той наредил на генерал Турчанинов да запише всички български доброволци в "българска команда... съгласно техния живот и традиции. И да си изберат началници със звание по тяхно желание". Тези български бойци много помагали на руската армия през 1811 г. Когато на 22 юни и през септември и октомври Кутузов разгромил турската армия при Русе, в района на Силистра българската земска войска и казаците водели разузнавателни действия. На 10 октомври генерал Гампер с незначителен отряд прогонил турския гарнизон от Тутракан, а на 11 октомври през нощта донският полковник Луковкин минал Дунава под Силистра с два батальона пехота и два ескадрона конници. В същото време над Силистра минала команда от 138 българи. Те нападнали внезапно пешите турски постове и ги унищожили. В Силистренската крепост настанала паника. Българите, посрещнати с викове и огън, бързо се приближили към Тутраканската порта Чаир капия и я превзели. Пръв на крепостта се изкачил българинът Христо. На този ден Силистра била превзета за втори път през тази война. И отново изоставена. Кутузов бързал да сключи мир, защото Наполеон се готвел за поход срещу Москва. Заедно с русите заминали да се бият срещу Наполеон и българските команди от "Земска войска", предшественик на Българското опълчение от 1877 година.
Най-голямото военно гробище
 Мемориалният комплекс "Военна гробница - 1916 г." в Тутракан е най-голямото военно гробище от войните за национално обединение на територията на страната. Историческият музей в града полага изключителни грижи за съхранението и популяризирането на тази национална светиня. В "Алеята на славата" са изписани имена на героите, оставили костите си на добруджанска земя.
През Междусъюзническата война Румъния напада България и Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. В продължение на 2 години, по проект на френски и белгийски специалисти, се изгражда Тутраканската крепост - предмостие на р. Дунав, с 15 форта, 2 отбранителни линии, землени укрепления, вълчи ями. Пази я 39-хиляден гарнизон със 150 оръдия и десетки картечни гнезда.
На 5 и 6 септември 1916 г. считаната за непревземаема крепост е овладяна само за 33 часа след стремителна атака на Преславския, Варненския, Първи и Шести пехотни Софийски и Търновски полкове. В сраженията и във водите на Дунава загиват близо 8 хиляди души - румънци, българи, германци и турци. Непосредствено след битката е изграден Мемориален комплекс "Военна гробница - 1916 г.", костница на близо 8 хиляди воини от различни националности, а през 1922 година се изгражда паметник - обелиск, запазен и до днес, на който на български, румънски, германски и турски език са изписани думите: "Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество."
През 1940 г., по силата на Крайовската спогодба Южна Добруджа (включително и Тутракан) е върната на България.

Изпрати на приятел