Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 20 Декември 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

В анкетата за Спортист на годината

Леката атлетика атакува лидерството на борците

Бойкоти и субективен вот загрозяват най-престижната ни класация



Председателят на БОК Стефка Костадинова е с най-много награди в анкетата. Последната е най-сладка заради дълго чаканата олимпийска титла
Фото архив "Стандарт"
Ако преобладаващите прогнози се сбъднат и тази вечер за Спортист на 2016 година бъде избрана олимпийската вицешампионка от Рио Мирела Демирева, леката атлетика най-после ще се изравни с  борбата като най-успешния спорт в България за всички времена. Или поне според критериите на най-престижната ни анкета. Досега лекоатлетите ни са я печелили 15 пъти, в 4 от които Стефка Костадинова. За последно Царицата беше уважена преди година с първата позиция на Габриела Петрова. Борбата има 16 първи места, като с по 3 са Боян Радев и Станка Златева.
Класацията започва официалното си летоброене през 1958 г. Преди това също са правени опити за определяне на най-изявените ни спортисти, но те са непостоянни. Организатори преди това са първо вестник "Спорт" на Иван Селвелиев, а след това "Народен спорт" и Радио София, като анкетите се правят сред читателите и слушателите на тези медии, и затова не се смятат за меродавни.
За първи официален победител историята признава Ваня Войнова, с която баскетболът за пръв и последен път триумфира в анкетата. Европейската шампионка печели с едва 7 точки преднина, втори е борецът Лютви Ахмедов, гласуват едва 20 журналисти. С годините първо доминират борците, а през 70-те години - и щангистите от първите поколения на легендарния Иван Абаджиев. След тях силна ръка хващат лекоатлетите, които печелят 9 от 15-те си победи в Спортист на годината през 70-те и 80-те години - "златният век" на нашия спорт. Последният пробив в историята е на тениса на корта с първото място на Григор Димитров през 2014 г.
Историята на най-престижната ни индивидуална класация познава и бойкоти. Те датират от 2000 г., когато България печели 5 олимпийски титли в Сидни. Един от шампионите - победителят в класацията Тереза Маринова, обаче не е уважена от част от останалите - Таню Киряков (предварително смятан за номер едно), Мария Гроздева и Гълъбин Боевски. Личните причини, които двамата стрелци изтъкват звучат странно, особено с оглед на факта, че собственикът на техния клуб "Нове" е и организатор на анкетата. Впоследствие и на други церемонии част от лауреатите не пожелават да дойдат. През 2012 г. например подгласниците в треньорската анкета - която е част от церемонията - Найден Найденов (волейбол) и Любослав Пенев (футбол), не уважиха призьора Михаил Таков. За да се стигне до 2014 г., когато и самият победител - Григор Димитров, не уважи церемонията.
Въпреки вярването в гилдията, че колкото повече журналисти гласуват, толкова по-лесно е да се получи обективна класация, през годините има и скандални случаи. Част от тях са свързани с попадането в десятката на представители на неолимпийските спортове. Като се започне от първите години, когато сред най-добрите попадат парашутисти (в буквалния смисъл) - Стоян Калъпчиев, Кирил Воденичаров и Мария Велчева. И се стигне до наши дни с 10-ото място на Мария Оряшкова през 2009 г. - представител на самбото, което е развито в бившия Съветски съюз и е извън олимпийското движение, и със странното 7-мо място на културиста Константин Паскалев през 2011 г.
През 2013 г. се стига до открита критика срещу масовостта на гласуващите, която с право се определя като носител на субективизъм заради странния вид на някои от журналистическите десетки. На следващата година, когато печели Григор Димитров, пък за пръв път не е обявен поименно журналистическият вот.
Най-оспорваната битка за първото място е била през 1996 г., когато Стефка печели четвъртия си приз в анкетата с едва 4 точки преднина пред бореца Валентин Йорданов - и двамата олимпийски шампиони на стари години от Атланта. Както и през 1979 г., когато пак 4 точки делят бореца Александър Томов от подгласника му - щангиста Янко Русев. Най-безапелационната победа е на шахматиста Веселин Топалов, чиято световна титла през 2005 г. му носи 857 точки аванс пред бореца Николай Гергов. А преди 4 години за пръв път на първите 2 места бяха класирани братя - боксьорите Кубрат и Тервел Пулеви. Любопитното е, че тогава европейската титла при професионалистите на Кобрата се оказа по-ценна от олимпийския бронз от Лондон на брат му.
Владислав СТОЯНОВ



Победителите


1958 г.    Ваня Войнова    баскетбол
1959 г.    Лютфи Ахмедов    борба
1960 г.    Димитър Добрев    борба
1961 г.    Димитър Хлебаров    лека атлетика
1962 г.    Еньо Вълчев    борба
1963 г.    Продан Гарджев    борба
1964 г.    Боян Радев    борба
1965 г.    Георги Аспарухов    футбол
1966 г.    Продан Гарджев    борба
1967 г.    Боян Радев    борба
1968 г.    Боян Радев    борба
1969 г.    Михаил Желев    лека атлетика
1970 г.    Петър Киров    борба
1971 г.    Петър Киров    борба
1972 г.    Йордан Биков    вдигане на тежести
1973 г.    Неделчо Колев    вдигане на тежести
1974 г.    Лиляна Томова    лека атлетика
1975 г.    Валентин Христов    вдигане на тежести
1976 г.    Иванка Христова    лека атлетика
1977 г.    Тотка Петрова    лека атлетика
1978 г.    Здравка Йорданова и Светла Оцетова    гребане
1979 г.    Александър Томов    борба
1980 г.    Любомир Любенов    кану-каяк
1981 г.    Янко Русев    вдигане на тежести
1982 г.    Благой Благоев    вдигане на тежести
1983 г.    Васил Етрополски    фехтовка
1984 г.    Людмила Андонова    лека атлетика
1985 г.    Стефка Костадинова    лека атлетика
1986 г.    Йорданка Донкова    лека атлетика
    Асен Златев    вдигане на тежести
1987 г.    Стефка Костадинова    лека атлетика
    Христо Марков    лека атлетика
1988 г.    Таня Богомилова    плуване
    Христо Марков    лека атлетика
1989 г.    Весела Лечева    спортна стрелба
    Валентин Йорданов    борба
1990 г.    Стефан Ботев    вдигане на тежести
1991 г.    Серафим Тодоров    бокс
1992 г.    Николай Бухалов    кану-каяк
1993 г.    Серафим Тодоров    бокс
1994 г.    Христо Стоичков    футбол
1995 г.    Стефка Костадинова    лека атлетика
1996 г.    Стефка Костадинова    лека атлетика
1997 г.    Йото Йотов    вдигане на тежести
1998 г.    Екатерина Дафовска    биатлон
1999 г.    Гълъбин Боевски    вдигане на тежести
2000 г.    Тереза Маринова    лека атлетика
2001 г.    Йордан Йовчев    спортна гимнастика
2002 г.    Румяна Нейкова    гребане
2003 г.    Йордан Йовчев    спортна гимнастика
2004 г.    Мария Гроздева    спортна стрелба
2005 г.    Веселин Топалов    шахмат
2006 г.  Албена Денкова и Максим Стависки  фигурно пързаляне
2007 г.    Станка Златева    борба
2008 г.    Румяна Нейкова    гребане
2009 г.    Детелин Далаклиев    бокс
2010 г.    Станка Златева    борба
2011 г.    Станка Златева    борба
2012 г.    Кубрат Пулев    бокс
2013 г.    Иво Ангелов    борба
2014 г.    Григор Димитров    тенис на корт
2015 г.    Габриела Петрова    лека атлетика

По спортове
Борба    16 първи места
Лека атлетика    14
Вдигане на тежести    9

Състезатели с най-много награди
4 - Стефка Костадинова
3 - Боян Радев, Станка Златева


Изпрати на приятел