Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 31 Януари 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Докато не вдигнем доходите на лекарите, те ще продължат да бягат навън

Пръстовият отпечатък си отива с Москов

Служебният министър може да реформира клиничните пътеки, казва д-р Стойчо Кацаров


Какви реформи в областта на здравеопазването може да направи за три месеца новият служебен министър д-р Илко Семерджиев?  Да бъдат ли по-спокойни българските пациенти? Ще продължи ли да се използва пръстовият отпечатък в системата на здравеопазването? По тези и други въпроси попитахме д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, бивш заместник-министър.

- Д-р Кацаров, служебният премиер Огнян Герджиков даде две седмици на всички министри, за да направят ревизия на наследството на предишните. Необходимо ли е това?
- Задължително е. На всички бивши министри трябва да се прави ревизия. Това поддържа демокрацията.
- Кое е най-важното, според вас, което трябва да се провери в работата на бившия здравен министър Москов?
- Най-важните неща вече ги проверява прокуратурата.
- А какво може да направи за три месеца служебният министър на здравеопазването?
- Времето е малко. Има неща, които може да направи, и други, които не може. Може да промени някои от наредбите, които издава. Например свързани с пръстовите отпечатъци, с медицинските стандарти, с основния пакет медицински услуги, гарантирани с бюджета на НЗОК.
- Кое е най-належащото?
- Трудно ми е да определям по важност, защото каквото и да кажа, ще изпусна нещо друго. Например, може да се приеме Наредбата за палиативните грижи, която чака от 2006 г. Може да се подобри значително  наредбата, свързана със специализацията на лекарите. Там също има сериозни проблеми. Времето е много малко. Промяната в един подзаконов нормативен акт изисква първо да бъде изготвен, а това отнема известно време, да го погледнат юристите, консултантите, да се предостави за обществено обсъждане, да излезе в Държавен вестник и ето тези 2-3 месеца вече са минали. Не бива да се залагат някакви свръхочаквания - дайте сега тука за три месеца служебният министър всичко ще оправи. Д-р Семерджиев е подготвен, наясно е с нещата, но сроковете са много къси и не може да се очакват някакви чудеса в здравната система.
- Възможно ли е служебният министър да  реформира клиничните пътеки?
- Ами да, основният пакет от медицински дейности го определя той. Там се определят видовете клинични пътеки, амбулаторните дейности. Това сега му е в ръцете и то между другото сега е на дневен ред, нали знаете ,че  от миналата година националните рамкови договори се сключват от 1 април.
- Нужно ли е да отмени медицинските стандарти?
- Според мен тези стандарти не отговарят на изискванията да бъде стандартът за качество. Те са едни документи, пълни с количествени описания. В много от случаите националният консултант си е описал собственото отделение и клиника отвътре, надявайки се да спечели конкурентно предимство пред останалите. Те по съдържание не отговарят на това да се наричат стандарти за качество. Само оскъпяват медицинската услуга, без да раждат каквото и да било качество, защото от 2010 г., когато бяха приети повечето,  няма никакви данни да са  довели до повишаване на качеството в медицинската помощ в нашата страна с въвеждането на тези стандарти.
- Възможно ли е служебният здравен министър да работи в насока изваждането на част от болничната дейност и пренасочването й към извънболничната?
- Това е в основния пакет медицински услуги. Но пък не може да пристъпи към демонополизация на Здравната каса. Защото това е законът. За съжаление не може да махне лимитите, защото те също са записани в закона, а съм сигурен, че д-р Семерджиев би ги махнал, ако имаше тази възможност. Донякъде не може да въздейства и върху Националната здравна карта, тя също е записана в закона. Тя е всъщност лимитът на дейността на болницата.
- Вчера служебният д-р Семерджиев обяви, че много държи на връщането на договорния процес за заплащането на лечебните дейности между Българския лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на спокойствието сред лекарите и пациентите. Ще успее ли?
- То едното води до другото. Ако успее да даде един по-добър тон на преговорния процес и се стигне до договор, това ще успокои лекарите и вероятно и цялата система след това.
- Очаквате ли здравеопазването за българските пациенти да се подобри през тази година?
- Не. В това "не" няма чувства, а суров реализъм. Докато не се пристъпи към премахване на монопола и дерегулация и приватизация на държавните болници, няма да се подобри съществено здравната система. Това са големи въпроси, които не могат да станат за един ден, те изискват и мнозинство в парламента, подготовка и време.
- Прословутият пръстов отпечатък възбуди негодуванието на хората. Дали ще продължи да се използва?
- Съдът го отмени на първа инстанция, при всяко положение ще го отмени и на втора. Там аргументите са просто непробиваеми.
- Не трябва ли все пак да се идентифицираш пред здравната система по някакъв начин?
- Въпросът да се идентифицираш пред здравната система е важен. Добре е да има яснота за това нещо. Просто избраният метод, с пръстов отпечатък, не е издържан. Той е в нарушение на няколко европейски директиви, включително и на нашия Закон за личните документи, който предвижда нашата личната карта с чип да стане универсален идентификатор пред всички институции. Това е общоевропейска политика, ние сме се съгласили и сме я превърнали даже в наш закон. В същото време, вместо да работим за това, хвърляме пари за пръстов отпечатък, който следващата година ще трябва да я отменим, за да спазим собствения си закон и европейските ангажименти. Абсолютно никакъв ефект нямаше от въвеждането му в болниците. Доказателство е самият факт, че оставиха лимитите, след като въведоха пръстовия отпечатък. Един от аргументите за въвеждането му беше, че всички измами и фиктивни пациенти вече ще отпаднат. Ако е така, защо тогава продължава да има лимити? Ако този пациент наистина е там, бил е болен и е лекуван там, не трябва ли Здравната каса да плати за него, без да слага лимит? На какво основание ще откаже да плати, ако той наистина е бил там и е лекуван?
- Д-р Семерджиев като че ли даде заявка, че лимитите ще отпаднат...
- Да, но за съжаление те  са записани в бюджета на НЗОК и трябва парламент, за да се премахнат.
- Познавате новия министър. Смятате ли, че ще има добър диалог със съсловните организации?
- Сигурен съм в това. Д-р Илко Семерджиев е  много опитен, познава прекрасно системата, може би най-подготвеният човек по отношение на  тази система, защото той я е въвеждал навремето. Нямам никакво  съмнение. Има и подготовка, и политически опит. Времето е малко, няма и парламент, така че големите въпроси ще си останат за след това.
- С бюджета за здравеопазване пациентите могат ли да се надяват на някакви реформи през годината?
- Според приетия бюджет на глава от населението разходите са 14 пъти по-малки отколкото в Австрия, която е същата като територия. Пет пъти по-малко са парите, които отделяме като публични средства, в сравнение с Гърция, след икономическата криза. В България публичните средства са 350 долара на глава от населението. Това е бюджетът на здравната каса. В Гърция са 1700 долара, преди кризата са били 2800. Каквито и реформи да се направят, ще трябва малко повечко пари да се дадат. Има си обективни разходи. Лекарствата в България са малко по-евтини от тези в Германия. На нашите хора обаче са им скъпи не заради цените, а защото нашата здравна каса реимбурсира 20% от всички лекарства. В Германия реимбурсират 80%. Как да стане? Каква реформа да направи министър Семерджиев или който и да било, за да стигнат. Това са възможностите. Така че не би могло да има и много големи очаквания.
- Какво може да задържи младите лекари в България?
- Доходите. Това е сериозен въпрос. Няма как да учиш 10-15 години една от най-тежките дисциплини и след това да те издържат родителите ти. Хората ще продължат да бягат. Другият въпрос е този за специализацията, квалификацията и кариерното развитие. Специализацията не е добре уредена в нашата страна. Проблемите продължават да съществуват. Ние имаме много сериозен проблем по отношение на кариерното развитие. На практика делим лекарите на две групи - такива със специалност и такива без. Само че в развитите държави не е така. Там има 4-5 категории и йерархична стълбичка, по която може да израстваш. Здравната система е изградена така, че има необходимост от всеки един от  тях. Тук ако нямаш специалност, нищо не можеш да работиш. Хората имат нужда от такава организация на работата, която да стимулира добрия лекар, който повишава уменията и знанията си и пациентите го търсят. А нашата за съжаление не е такава. Това е справедливо разпределение на доходите. Добрият лекар да получи по-високите доходи. И единият от критериите е това дали са доволни пациентите от него.
Антония КЮМЮРДЖИЕВА


Изпрати на приятел