Sponsored by Mtel

Standart News

s ЧЕТВЪРТЪК, 16 Февруари 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Расте ножицата в заплатите

Партиите да не дават обещания, с които могат да уплашат инвеститорите


Явор Алексиев,
Институт за пазарна икономика

Границата от 1000 лева средна работна заплата, която беше премината през декември, не е само психологическа. Реално погледнато, само 30 процента от наетите имат такъв доход или по-висок, а останалите 70% получават по-нисък.
За тях тези хиляда лева още са мираж.
От 4-годишното изследване на НСИ върху структурата на заплатите се вижда, че образованието играе все по-голяма роля върху нивото на възнагражденията. Съответно все по-голяма става ножицата между доходите на високообразованите и работещите в столицата, от една страна, и хората с по-ниско образование и живеещите в по-малките населени места, от друга. Тази тенденция на растяща разлика е значителна, което показва, че
покачването на средната работна заплата донякъде е и статистически феномен
Разбира се, в последните няколко години имаше значителен ръст и на минималната заплата. Сега вече тя е 460 лв, някои партии говорят и за 650 лв. в рамките на 4-годишен период, но само преди две години беше 380 лв. Този темп на растеж с над 10% годишно реално погледнато е един от най-бързите в ЕС. Проблемът с покачването на доходите на хора, които получават по-ниски заплати, е най-вече по линия на икономическите дейности, в които те участват. Доколко те са производителни, доколко изобщо могат да подсигурят заплащане на по-високи доходи, без да се стигне до фалити на някои предприятия. Ще си позволя да дам един прост пример. В община Грамада, Видинско, малка фирма наема хора на минимална работна заплата. Така вместо по 420 лева вече трябва да дава по 460, а това е 10-ина процента ръст. При такова нарастване на заплатите тази фирма или ще съкращава работници, или ще отиде в "сивия" сектор.
В същото време средната заплата в сферата на информационните технологии най-вероятно е над 3000 лв. Това е т. нар. търгуем сектор на икономиката, който позволява продукцията или услугата да се извършва тук, а да се продава в чужбина. Т.е. голяма част от производството на този тип дейност е насочена към потребление в чужбина. А купувачът в Берлин или Вашингтон
има много по-висока покупателна способност.
Съответно печалбата на нашата фирма е по-висока, значи може да се дават по-високи  заплати. Докато, като отидем в нетъргуемия сектор, представете си строителни работници, медсестри, хора, които
няма как да изнесат труда си зад граница, без самите те да се изнесат там
Така, за да получат по-високи заплати, те трябва да напуснат страната.
При безработицата наблюдаваме един по-бавен спад, който очакваме да се запази през тази и може би през следващата година. Причината е, че голяма част от хората без препитание вече са дългосрочно безработни, т.е. това са хора с ниска квалификация и умения или такива, които не се търсят на пазара на труда. За тях е най-трудно да бъдат интегрирани обратно в работната сила. Пазарът на труда през последните две тримесечия малко или много е достигнал своя връх на развитие. Икономическата активност не се повишава, така че разкриването на работни места през тази година ще е по-бавно.
В момента предизборната ситуация е такава, че позволява на партии, дори уж по-сериозни и непопулистки, да правят по-щедри обещания.
Икономическият ръст от 3-4% годишно, който горе-долу се очаква да се спази и през тази година, действително позволи през 2016 г. преизпълнение на приходите.
При пълна хазна може да се обещава смело. Въпросът е, че всички тези партийни обещания не водят до някаква структурна промяна в българската икономика, така че тя да стане по-конкурентноспособна в дългосрочен план, а единствено имат за цел печелене на гласоподаватели. Действително  икономиката ни стои добре в момента на фона на предходните няколко години. Въпросът е дали през тази или следващата година няма да се получи така, че бизнесът и гражданите да дърпат напред, а пък политиците да дърпат назад, най-вече по линия на политическата нестабилност.
В момента в българското общество няма консенсус за приоритетни сектори по линия на държавните харчове. Образували са се много групи, които се борят за собствените си интереси и съответно  няма широк консенсус по основни въпроси. Тази непроходимост на макроикономическата среда води до забавяне на някои инвестиционни решения. Ето сега БСП предлагат на практика премахване на пропорционалния данък, има заявки и за други видове данъчни промени, разваляне на концесии. Ако сте чуждестранен инвеститор, който иска да инвестира дългосрочно в България, няма как да направите подобен ход, преди да имате някаква предвидимост за следващите 10-15 г. Така че този политически хаос, който виждаме, малко или много забавя и потенциалните темпове на развитие на българската икономика.
Друг голям проблем е липсата на подходящи кадри.
Това принуждава българската икономика в момента да оперира под пълния си потенциал. На практика 1/3 от предприятията казват, че щяха да произвеждат и изнасят повече, ако имаха подходящи работници. И това ме връща към активните мерки на пазара на труда, които ще се прилагат следващата година. Виждаме, че се наемат хора да чистят градинки, вместо да се повишава квалификацията на трайно безработните, което пък е проекция на административния капацитет, с който разполагаме, и липсата на  добри традиции на ученето през целия живот.
Записа Антония КЮМЮРДЖИЕВА

Изпрати на приятел