Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 17 Февруари 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Подарява на Явор дървен кон на сватбата им преди 40 години


На 9 септември Цветана и Явор Милушев ще празнуват 40 години официален брак. Взимат се на тази дата през 1977-а, защото е почивен ден в соца. Той й подарява златно синджирче, тя на него - дървен кон. Всъщност те отдавна са двойка. "От доста време живеехме заедно. Но решихме, че е редно да се оженим. Бяхме безкрайно щастливи, безотговорни и романтични. И ужасно влюбени. Един прекрасен ден просто осъзнах, че Явор е човекът, с който искам да бъда до края", споделя Цветана. Защото Явор умее да поражда у нея чувството, че е необходима. Но всеки от тях е завършено цяло - нито тя е неговата половинка, нито той - нейната. Явор, може би единственият в арт съсловието мъж със синя кръв, учи Цветана, че респектът към свободата на другия е най-значимият афродизиак. Страхотният актьор, изиграл като никой друг Яворов - гениалният Отело в българската лирика, учи избраницата си, че ревността е глупава и жестока, че тя унищожава. Цветана прави най-голямото признание, което една жена може да формулира за един мъж: "Ако Явор не се беше държал с мен така, както го е правел винаги, нямаше да съм жива".
"Открих Цветана след бродене из безбрежните океани - след като тя е имала своите преживявания и своите житейски търсения, след като аз съм ги имал. Господ реши да създаде ситуация и да пробва - може ли да ни срещне и какво ще стане след тази среща. Стана това, че вече повече от 40 години сме заедно", казва Явор. "Най-вероятно съдбата реши да изправи Явор на пътя ми. Има моменти, в които се случват прекрасните неща. И разбираш, че всичко, което си правил досега, не е било най-точното и най-вярното. Че самозаблудата, когато се отнася за емоционалните върхове в живота, е нещо нормално и се случва на всеки. Но бурите, премеждията, противоречията, ревностите изведнъж придобиха нов смисъл. Някои неща се обезсмислиха, други получиха ново съдържание. Явор успя да ми обясни какво е ревност. И че няма по-грозно и по-самоунищожаващо чувство от нея. Дълго време се чувствах отгледана, някак намислена и конструирана във връзката си с Явор, без той да има директни и конкретни изисквания към мен. Но с неговото поведение той като че ли ме изтегляше на друго ниво, с различно осмисляне. Съюзът между двама души не е борба за надмощие - на единия над другия. Всеки върши своята работа. Когато се събираме вечер и се разделяме сутрин, това са ни най-личните наши интимни моменти. Щастието е да мълчиш заедно с другия. Дълго време се опитвах да си го обясня. В подобни моменти ми става толкова спокойно и хубаво, че няма защо да говоря. И другото, което е задължително при общуването с Явор - много е хубаво да не му говориш, ако той не те е запитал. Не че няма да ти отговори. Много пъти съм се опитвала да проследя проявленията на старата и благородна кръв, тъй като прадедите му са носели титли. При Явор живеенето е духовен проблем - защото така му е завещано. Физическото оцеляване ден за ден не го занимава."
Албена АТАНАСОВА

Изпрати на приятел