Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 17 Февруари 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Котарашки в чизми

Аз съм вътрешен емигрант, казва композиторът на саундтрака към "Сляпата Вайша"


Далеч преди "Сляпата Вайша" на Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов и с музиката на "Kottarashky" да се превърне в претендент за "Оскар", композиторът от златното българско трио изглеждаше като оригинална и обещаваща фигура. Беше някъде към края на нулевите години, 2009-та, когато започна да се разчува за него. Няколко песни на Котарашки започнаха да набират десетки хиляди гледания в "Ютюб" и звучаха в малко по-напредничавите клубове в София, където се бе разчуло за него.
Тогава в европейски мащаб бе започнала да се разразява balkan beat вълната, която вероятно стигна до кулминационната си точка с "Диско партизани" на DJ Шантел. Котарашки обаче внимателно заобикаляше цялата тази еуфория, при която към стандартни бийтове бяха добавяни къдрави ориенталски мотиви - изглеждаше прекалено лесно, комерсиално и формулата бързо се изчерпа. При нашият композитор, чието истинско име е Никола Груев, нещата са много по-сложни от грубите рецепти на balkan beat - етно мелодиите се преплитат с нестандартни звуци, звук от удар по релси на влак маркират ритъма, странни и спорадични вокали се обаждат с натрапливи и сподавени реплики...Слушането на неговата музика е истинско приключение, при което умът трябва да следи мелодията със същото съсредоточено блаженство, с което опитният слушател внимава върху джаз сесия.
Котарашки в същото време е и танцувален, със запомнящи се мотиви и наистина крайно подходящ музикален илюстратор за историята на сляпата
Вайша, която виждала миналото с едното око и бъдещето с другото (дано с второто е видяла вече и статуетка "Оскар".) Във филма на Теодор Ушев е използвано парчето "Mandra" от албума "Opa, hey", а стилът му, ако въобще е възможно да бъде дефиниран такъв - е вероятно "етно транс". Вдъхновенията са почерпени от  българския, циганския, румънския и гръцкия фолклор.
Никола Груев е роден през 1979-та година в София.
Заниманията с музика са го съпътствала дълго време, но трябва да минат много години, докато от хоби това се превърне в професия. "Котарашки" идва от артистично семейство. Баща му се казва Тодор Груев и е художник-живописец.
Майка му е химик, а братът и чичото на Никола работят в Националната художествена академия.
Още като дете Никола се запалва по музиката. За разлика от повечето тийнейджъри тръгва от най-миротворната среда - тази на класическата музика, с каквато у тях е пълно.
По-големият му брат обаче го запалва по китарата,
което автоматично означава бърз преход към рока. В университета, докато учи архитектурата - специалността, която в крайна сметка завършва - Котарашки започва да изпробва композирането с компютър. И постепенно превръща стаята си в мини домашно студио. Онези изключително дълги часове време, които са необходими, за да се овладее до съвършенство един музикален инструмент, Никола влага в друго - разучаването на най-модерните музикални програми, които ще му позволят да се превърне в дигитален композитор. Никола започва да обикаля България в търсене на автентични звуци, които да запише и "семплира" в парчетата си. Така се ражда "Opa, Hey" - композицията, която го прави популярен. Котарашки качва парчето в някои от най-важните социални мрежи за авторска музика и е забелязан от Анри Ернст, продуцент, който работи в Берлин и е основател на авангардния лейбъл "Афалт Танго Рекърдс". Никола подписва договор със студиото, а успехите тепърва предстоят - "Гардиън", "Индипенднът", "Би Би Си" посрещат Котарашки с възторжени отзиви. Успехът в Европа и в Щатите го поставя в някои престижни класации месеци наред и музиката му бързо набира популярност. През 2012-та Котарашки издава вторият си албум - "Demoni", който е също изключително харесван както у нас, така и по света. И все пак няма как да се отбележи следната донякъде предвидима специфика - неговата музика е пускана от радиа в цяла Европа, но не и в България. Въпреки престижът си по света у нас Котарашки продължава да бъде ъндърграунд, до който достигат немного хора: лошата музикална култура на широките маси, знаем, е насочена другаде. Той обаче е донякъде доволен от това.
Според него е пагубно, когато човек с популярност си повярва
и започне да чупи стойки и да играе роли.
Никола се определя като наследник на 60-те и рок енергията от онази епоха. А псевдонимът си измисля, когато чува историята на манекенка, дето казала, че ще се появи приятелят й - Котарашки. Гаджето се оказал огромен мъжага, че и на мотор. Композиторът харесал оксиморона между галено име и реален човек и решил да си го присвои.
Обича да ходи на палатки и е върл противник на застрояването на Иракли, Карадере и малкото останали девствени кътчета в България. Казва, че почивката сред дивата природа е най-добрият начин да прочистиш главата си от умората, но после трябва със свежи сили да се върнеш в града и да работиш нещото, което обичаш.
Котарашки споделя, че харесва краткия и стегнат разказ на Георги Господинов, с когото все още не се е запознавал лично. "Него следя най-много от българските автори, още от "Естествен роман". Имам друг, най-любим разказ от "И други истории" - "Божури и незабравки". Но се радвам, че Тео избра точно "Сляпата Вайша", той е другият ми фаворит", заяви композиторът в интервю наскоро. И добавя: "Тази българска действителност ни прокуди - комунизмът и простотията, които продължават. Някои избягаха далеч навън, други дълбоко навътре. Аз се чувствам, съжалявам за тази банална фраза, вътрешен емигрант. От известно време живея в друг свят. Дори и в социалните мрежи, където е най-близката ми среда, не се чувствам сред свои. Но не смятам да емигрирам".

Изпрати на приятел