Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 17 Февруари 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Напълнихме се с мними инвалиди

Ненавистта към началника е толкова пагубна, колкото и гневът на шефа


Д-р Петър Кътев

Читателите на вестник "Стандарт" и агенцията ни standartnews.com вече могат да задават своите въпроси на нашия дългогодишен автор д-р Петър Кътев. На адрес alo_d-re@standartnews.com той получава вашите питания, след което отговорите на най-интересните от тях ще бъдат публикувани в традиционната ни рубрика "Ало, докторе!".
Днешният петъчен ден бележи една от загубите на България в личностен аспект. Но все пак едни се раждат, други умират. Та на 17 февруари си отива българският цар Иван Александър. Неговото управление се слави с един от най-сериозните подеми в просветния живот. При него (а и не само) се запазва и развива духовния живот на нацията ни. Историческите данни сочат, че владетелят е основал редица манастири, сред които Драгалевският "Св. Богородица Витошка" и Кремиковският "Св. Георги Победоносец". И говорейки си за онези славни времена, подвластни на българската монархия, правим една препратка в бъдещето чрез мисълта на полския историк Александър Кравчук, който казва: "Ненавистта на робите е погубила толкова господари, колкото и гневът на царете". Реално погледнато, това наистина е така, защото подчиненият малко или много се подтиска от факта, че е такъв. Историята винаги е доказвала, че големите обрати са били дело на обединение и бунтове от ниско поставените в йерархията. Те винаги считат себе си за угнетени и онеправдани. Но в крайна сметка животът е така устроен. Не може всички да сме началници. Едно време, когато е имало роби (то и сега има такива, но се наричат по друг начин), същите са живеели в немислими условия и са полагали денонощен труд без право на възражение. В онези години не е имало организации и написани закони, които да защитават личността. Днес пък имаме безброй институции и регламенти, които стриктно следят и защитават правата на бедния отруден индивид. Разбира се в това няма нищо лошо, даже напротив. В развития, модерен и непредвидим свят е абсолютно задължително наличието на органи, бдящи и защитаващи правата на обикновения човек, който не разполага с "връзки" или каквото и да е. Лошото обаче е, че при нас, както всяко друго нещо и това се изроди. Толкова много се злоупотребява с тази тема, че в момента огромна маса от хора в страната ни са инвалидизирани, без реално да имат нужда от това. Но помнете, че да "дърпаш дявола за опашката" не е хубаво. Така би посъветвал и българският светец и монах Роман Търновски, чиято кончина се отбелязва на днешната дата.
И, тъй като сме настроени на тема исторически личности ще обърнем поглед и върху още една, определена за "бащата на модерната гинекология". Става дума за Джеймс Марион Симс, американски лекар, пионер в областта на хирургията. Неговото най-значително постижение, което му спечелва това прозвище е разработването на специфична хирургична техника за възстановяване от тежко усложнение след раждане, наречено везиковагинална фистула. През 19 век жените с такава диагноза били описвани с няколко думи: "катастрофално усложнение след раждане". Тогава за тяхното неразположение нямало лек. Най-често въпросното е причинено от тежко раждане (акушерска фистула). Когато плодът притиска плътно таза, това се отразява на притока на кръв към везиковагиналната стена. Засегнатата тъкан може да некротизира, оставяйки след себе си дупка. Това е патология, засягаща влагалището и пикочния мехур. За предразполагащи фактори се считат атеросклерозата, артериалната хипертония, захарният диабет, наднорменото тегло, възпалителни заболявания на тазовите органи. В началото се обособяват оплаквания, наподобяващи цистит, изразяващи се в болка и парене по време на уриниране, чести позиви за ходене по малка нужда. На по-късен етап се наблюдава непрекъснато изтичане на урина от влагалището. Именно тя и нейният разпад до амоняк причиняват възпаление на влагалищната стена и отблъскващ вагинален мирис. Тук е много обичайно при изследване да се наблюдава хематурия - наличие на кръв в урината, вторична влагалищна аменорея, която представлява неизтичане на менструалната кръв от влагалището. Диагнозата се поставя на база видимите за окото и невидими симптоми - постоянно мокрене, дразнене и разязвяване на тъканите при външните полови органи. Освен гореспоменатите  фактори, допринасящи за развитието на везиковагинална фистула съществуват и други. Зачеване в прекалено млада възраст, преди таза на жената да се е развил напълно. Хроничното недохранване и аномалии при таза също повишават риска. Както и тазовите, урологичните и стомашно-чревните операции. Такива операции включват хирургична корекция на уретрата, електрокаутеризация при папилома на пикочния мехур, както и манипулации за отстраняване на тазови карциноми. Тазовите инфекции включват например туберкулоза, сифилис, Lymphogranuloma venereum, вагинална травма, вагинална ерозия. И не на последно място споменаваме налична вродена аномалия на урогениталния тракт, която отново може да предизвика развитието на такава фистула. Сред предразполагащите елементи попадат и исхемия, рак, ендометриоза, анатомична деформация заради маточни миоми, постоперативен абсцес.
Лечението тук се състои не само в хирургична намеса, тъй като след нея е възможно развитие на усложнения. Задължително е третирането на възпалението при влагалището с антибиотици и премахване на некротичните тъкани. Възможно е и локално приложение на естрогени. След преминаването на отока и възпалението може да се пристъпи към оперативна форма на лечение. Що се касае до акушерските фистули внимание изискват плодораздробяващите операции, повторното цезарово сечение, които могат да доведат до уретеро-утеринни и пикочно-цервикални фистули. При наличие на протрахирано раждане, индикации за тежък форцепс, неправилни главични предлежания е уместно правилно да се преценят индикациите за цезарово сечение. Раждането задължително трябва да се води при празен пикочен мехур. Съществуват различни видове фистули в зависимост от хронологията на възникване. Ранно възникнали фистули - те се появяват в първите 24-48 часа след оперативна интервенция, най-вероятно поради недиагностицирани по време на операция перфорации на мехура или лезии на уретерите. По време на гинекологична манипулация от такъв тип са възможни увреждания на същите. Има фистули, възникващи от 10 до 30 ден след раждане. Съществува и така нареченото забавено фистулообразуване (от 30 дни до 2-4 години), което обикновено възниква след лъчетерапия и се дължи на лъчева ангиопатия. Тук се наблюдава увреждане на мускулатурата и последваща некроза. И тъй като споменахме, че една от основните причини за развитието на везиковаскуларната фистула е постродилна травма, няма как да не засегнем и темата за използването на форцепса в родилния процес. Той се използва само и единствено, когато при започнало раждане спускането на главата на плода е забавено или е задържано по различни причини. Налагането на форцепс може да е с цел намаляване на напъните от страна на родилката и за по-бързо протичане на раждането. Това се налага при жени с белодробни и сърдечносъдови заболявания, за да се намали рискът от допълнителни усложнения. Спрямо нивото на главата на плода в родилния канал може да се определят три типа форцепс - нисък, среден, висок. Първият  се използва само при случаите когато ротацията на главата на плода е напълно завършена и е разположена в изхода на таза, иначе казано върховата част на главата се показва. Средният форцепс се прилага, когато главата на плода е преминала през входа на таза. Най-опасен и рисков е високият форцепс, който вече не се прилага, тъй като при него главата на плода не е преминала входа на таза и изтеглянето на плода, както и завъртането на главата са травматични и за него, и за родилката. Използването на форцепс за подпомагане на раждането е само в случаите, при които са изпълнени определени условия. Необходимостта от прилагането му се обуславя заради максималната безопасност и атравматичност за майката и бъдещото новородено.
Към прилагането на форцепса се пристъпва само в случаите на достигнато пълно разширение на цервикалния канал. Друго важно условие е околоплодният мехур да бъде пукнат. Всички манипулации и действия трябва да бъдат особено добре "премерени". Защото много често се случва родилките да развиват инфекции след като дадат живот на детето си. Типичната болка, която много жени чувстват в периода непосредствено след раждане затруднява разграничаването на следродилна инфекция от следродилна болка. Разпространението на колонизиращи бактерии е най-честата етиология за следродилна инфекция след вагинално раждане. Ендометритът се нарежда на второ място. Други инфекциозни състояния включват следоперативни раневи инфекции, перинеален целулит, мастит, респираторни усложнения заради анестезията, инфекции на пикочните пътища и други. По принцип рискът от ендометрит се увеличава драстично след цезарово сечение. Патогенните виновници обикновено  са тези, които традиционно пребивават в червата, вагината, перинеума и шийката на матката. Staphylococcus, Streptococcus, Clostridium видове, грам-отрицателни организми, Escherichia coli, Klebsiella, Proteus,  Enterobacter видовете. Дотук изброените нашественици играят важна роля за здравето не само на майката, но и на нероденото бебе. За това помнете, че "Всеки организъм започва да умира с момента на раждането и носи сам в себе си причината за неговото предстоящо разрушение" - Жан Жак Русо.

Изпрати на приятел