Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 21 Март 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Мулдавският пазил редки ръкописи


Мулдавският манастир "Св. Петка" е основан през XIV в., но скоро след това е опустошен от настъпващите османски орди. Както повечето манастири от този район, и той е възникнал в околностите на древен целебен извор. За първи път след опустошаването му, сведения за манастира под името "Св. Параскева" са открити в Станимашкото (Асеновградско) синурнаме от 1519 - 1538 година.
По време на османската власт Мулдавският манастир е бил опустошаван неколкократно. Той станал жертва на турския религиозен фанатизъм по време на големите потурчвания в Чепинско през 1666 г. Впоследствие обителта е разрушавана и възстановявана няколко пъти, като за последно вдигането от руините е през 1836 г. от игумен Антим. Тогава били издигнати сегашната съборна църква и жилищните корпуси.
През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888 г.
В Мулдавския манастир често отсядал апостола на свободата Васил Левски и дори е запазено скривалището му под бившата игуменарна.
През 1883 г. Мулдавският манастир е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година. Детето е погребано в двора на манастира.
Църквата в Мулдавския манастир е построена през 1836 г. и представлява голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с вътрешен и открит притвор, като в югозападния ъгъл на последния се извисява камбанария. Особен интерес представлява откритата аркада, поставена върху седем зидани колони, образуващи четири отделни свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията. През 1946 г. църквата се срутва, при което оцелява само западната й стена с предверието и аркадата. Съборената църква е изградена през 1951 г. След срутването й само отделни сцени от стенописите в предверието са се запазили, сред които части от Апокалипсиса. От старата архитектура на храма са запазени притворът, откритата галерия и камбанарията, която е издигната през 1894 г. от майсторите Георги Кръстев и Киро Тодоров от Асеновград. Църквата е изписана през 1840 г. от тревненските зографи Кръстьо Захариев и синовете му Петър и Георги. В галерията до входа са фигурите на светците Кирил и Методий, а вътре - на Климент Охридски, Наум Преславски, Евтимий Търновски и Теодосий Търновски. Източната стена на предверието е заета изцяло от пространната композиция "Страшният съд". На северната и южната стени са намерили място други назидателни теми - "Сътворението на света", "Апокалипсиса" и "Деянията на апостолите". Всички стенописи на аркадата са в по-тъмни тонове и се отличават по стил и изпълнение от стенописите в предверието. От възпоменателния надпис отвън на аркадата се вижда, че те са рисувани през 1836 г., но не е посочено името на художника. Интерес представлява ктиторският портрет на дарителя Петко х. Неделчев и синът му Неделчо от Чирпан. Те са представени в цял ръст с дълги народни носии. От тези съхранени стенописни фрагменти лъха рутина, усет за монументалност и тържественост. През 1946 г. манастирският храм се срутва, като оцелели само предверието и аркадата, но през 1951 г. е реставриран. През 2010 г. пожар унищожи едното крило на манастира, но наскоро са започнали ремонтни работи по възстановяването му.
  Ангел Карадаков

Изпрати на приятел