Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 21 Март 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Трябва категорична, но хладнокръвна реакция срещу намесата на Турция

Да не маскарим държавата заради изборите

Не харесвам годежите преди вота, казва Томислав Дончев


- Г-н Дончев, дни преди предстоящия вот най-актуалният въпрос е дали има намеса от страна на Турция в изборите у нас. Каква е Вашата позиция по въпроса?
- Да се окачестви дали има намеса от страна на Турция могат да кажат официалните институции на България - службите, Министерство на външните работи и т.н. Щом те самите казват, че има намеса, значи безспорно имат данните за това. Реакцията от наша страна трябва да бъде категорична. В същото време обаче тя трябва да бъде и хладнокръвна. У нас има избори, в Турция предстои референдум, а това е формула за ескалиране на страсти, от които нямаме нужда. И изборите в България, и референдумът ще приключат. След това отново ще трябва да работим заедно, да търгуваме заедно и да не забравяме, че заедно имаме редица проблеми в сферата на сигурността по отношение на бежанския натиск.
- И все пак ако се допусне подобна намеса от страна на южната ни съседка, притеснява ли Ви, че тя може да повлияе на изборния резултат?
- На първо място не трябва да се допуска подобна намеса. А на второ място - изборният туризъм не е ново явление, не го виждаме за първи път. Факт е, че той влияе на изборния резултат. Това е концептуален въпрос, който към момента е решен по този начин - сънародниците ни в Турция имат право да гласуват, те са български граждани. Основният въпрос е, че тези хора биват насочвани за кого точно да гласуват. А това е вид контролиран вот и тук официалните институции трябва да си свършат работата.
- Остават само няколко дни до изборите за нов парламент. Защо българите да подкрепят ГЕРБ?
- Защото сме най-добрите. Но се опасявам, че този отговор не е достатъчен. В ГЕРБ не сме изкушени от ситуацията да се опитваме да се представяме като нещо различно, което не сме. Подобно на нашите опоненти - събудихме се тази сутрин и вече сме нещо различно. Ние държим на себе си. Държим на историята си и тя показва какви сме и какво можем. Не се представяме за нещо различно, просто се опитваме да бъдем по-добри.
- Вие сте водач на две кандидатдепутатски листи - в 23-ти МИР в София и в Габрово. Какво ще направите за Габрово?
- Всеки един регион в България си има различни проблеми. Ако погледнем Габрово, трябва да започнем от транспортната свързаност. И това е така, защото България все още е разделена от транспортна гледна точка на Княжество България и Източна Румелия. На юг имаме три магистрали, а на север - само едно парче от магистрала. Тук има два изключително акцента. Автомагистрала "Хемус" е безспорен приоритет и не подлежи на обсъждане. Аз съжалявам, че в този кратък мандат кабинетът "Борисов 2" не получи времето да направим АМ "Хемус" така, че не само да свързва София и Варна, но и градовете близки до магистралата да имат по-добра свързаност. Но другата причина България да се разделя по развитост от Стара планина са т.нар. напречни коридори. Коридор 4, който е между Видин и София, и коридор 9, който влиза в България от Турция и преминава през Стара планина чрез тунела под връх "Шипка". Този път вече се строи. Той е изключително сложно съоръжение. Надявам се, каквото и да стане оттук нататък, да има политическа воля и пари този път да бъде завършен. Реално той свързва по нов начин Северна и Южна България. Създава огромни възможности не само за Габрово, но и за всички населени места по трасето. Що се касае конкретно за Габрово - той е много особен регион с много силни контрасти. От една страна, с тежки демографски проблеми, от друга с добра икономическа конюнктура, с добра развита индустрия. Ключовата тема е класификация на кадри в образованието. И когато говорим, че има добре развита индустрия, това не е повод за успокоение, а за още по-голямо развитие. Регионът има много голям потенциал и в сферата на машиностроенето, леката промишленост, електрониката. В Габрово има и професионално образование и Технически университет. Всички тези въпроси сме ги работили и ще продължим да ги работим. Аз не само диагностицирам проблемите на Габрово, аз ги знам добре. Едва ли някой друг може да се похвали, че познава по-добре проблемите на региона и едва ли че е работил толкова усърдно за решаването им.
- Образованието е извадено като първи приоритет в управленската програма на ГЕРБ. Разкажете ни още за нея.
- Трудно е да се разкаже документ от 50 страници в няколко минути. Но сме залегнали на принципа, че пътят към богатството не минава през преразпределението, а през икономиката. Единственият път да има повече доходи е да създаваме и произвеждаме повече, за да има по-голям икономически растеж. И никой не познава както нас технологията на т.нар генератори на растежи - мерките, които могат да доведат до този икономически растеж. Някой ще каже, че и без това България има през последните две години един от най-високите растежи в Европа. Аз ще му отговоря обаче, че растеж от 3,5% е добър за Германия или Дания. Ако погледнем дежурния въпрос какво държавата ще направи за бизнеса, то първият отговор е да му пречи по-малко. Един от най-големите резерви за по-голям икономически растеж е бюрокрацията. В програмата на ГЕРБ в конкретни стъпки е описано как може да се случи радикалното редуциране на бюрокрацията. Наш екип от юристи вече работи по въпроса и разработва предложения за законодателни промени - как може да се обърне подхода и самата бюрокрация да бъде задача на администрацията, а не на хората. Не по-малко от 45 закона трябва да се променят, за да може този нов подход да влезе в сила. По отношение на акцента върху образованието - това не е мярка само по себе си, то е мярка, която има за цел да инвестира в едно по-качествено общество, по-качествен човешки ресурс и по-качествена работна сила. Грешка е да се допусне, че българската икономика може да издържи дълго време, разчитайки на конкурентно предимство като ниските доходи и заплати. Това ще остане още няколко години и ако икономиката ни, не се преформатира към производство на по-висока добавена стойност, ще има проблем. Заради това и образованието е икономически приоритет.
- Как оценявате поведението на опонентите си по време на предизборната кампания?
- Ако сравним предизборната кампания с пазар, на който се предлагат различни продукти и потребителят трябва да избира, този пазар беше слаб и изборът беше скромен. Доколкото от ГЕРБ излизаме с конкретен план за развитие на страната ни. За съжаление, целият останал репертоар е или емоционален, или откровено популистки, или опит да се обещае това, което никой не е искал. А това е опит да се излъжат хората. Най-лошото от предизборната кампания е, че една част от политиците забравят, че животът продължава след 26 март. А на 27, на 28 и т.н. тази държава ще трябва да се управлява. Голямата тревога е защо по време на тази кампания ние реално омаскарихме целия държавен апарат и целия инструментариум, с който работи държавата. Обществени поръчки ще трябва да започнат, концесии ще трябва да се обявяват. В крайна сметка който и да управлява, той ще трябва да използва всички тези инструменти, които за съжаление бяха омаскарени. Политическата битка си е политическа. Но ние трябва да пазим държавата, защото друга държава си нямаме.
- Сам споменахте 27 март. С кой можем да видим ГЕРБ в управление тогава?
- Аз тези предизборни годежи много не ги харесвам. Факт е обаче, че ситуацията е такава - който и да е, ще му е трудно да управлява сам. Освен ако не е на ръба и не е в състояние на направи правителство на малцинството. Това за мен е един много хубав политически модел, който дори е работещ. Коалиционните ни възможности са доста скромни. Възможно е да има партньорски взаимодействия с партиите вдясно - Реформаторския блок. Макар че не винаги такова партньорство е било безпроблемно. Дали е възможно да има парламентарно взаимодействие с Обединени патриоти? Да, принципно е възможно въпреки трудности в минало. Но отново казвам, че същественият въпрос е какво ще се случи след 26-ти март. Тогава политическите емоции ще изчезнат и ще трябва да се работи. За мен това, което трябва да се случи и се надявам да има достатъчно разум, е да има някаква технология на съгласието. Не ме разбирайте грешно - нямам предвид всички да плеснат с ръце и да се прегърнат. Това би било вредно. Защото когато всички са в управлението, народът е в опозиция.
- А какво означава технология на съгласието?
- Това означава да има няколко приоритети, по отношение на които не трябва да има политическа кавга. Пример за такива приоритети са националната сигурност, съюзите, в които участваме. Много е модерно да се приказва против Европа, но в крайна сметка 60 на сто от българския експорт е за държавите членки на ЕС. Аз считам, че продължаващите мерки в съдебната реформа трябва да бъдат надпартиен приоритет, запазването на финансовата стабилност също и не на последно място образованието.
- Това означава ли вариант "експертен кабинет"?
- Експертен кабинет е едно от най-изкушаващите, но и най-проблемите неща. Гали ушите на хората, звучи чудесно да няма компрометирани политици преди избори, а да сложим експерти. Практиката показва, че ние исторически нямаме по-нещастни кабинети от т.нар. експертни кабинети. Нека да напомня, че правителството на Пламен Орешарски също беше с експертен профил. Видна е обществената подкрепа за него и резултатите, които постигна. Политиката, колкото и да е изхабена като дума, да не забравяме в крайна сметка, че това е технологията, която прехвърля общественото доверие в някакъв вид управление. Как да се даде отговорността на управлението на някой много учен, но не е ясно пред кого е отговорен. На мен ми се иска политиците да не са само оратори. В крайна сметка политиците трябва да бъдат експерти и ние в ГЕРБ експерти си имаме много.
Ванина Недкова


Изпрати на приятел