Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 21 Март 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Вотът от Турция няма да вкара Местан в парламента

Който от БСП и ГЕРБ дръпне повече гласове от колебаещите се, ще спечели на 26 март


Юлий Павлов,
Център за анализи и маркетинг

Пет партии със сигурност влизат в 44-ото Народно събрание. Това сочи национално представително изследване на Центъра за анализи и маркетинг, направено между 10 и 16 март сред 1012 души със собствени средства.
Според данните за ГЕРБ биха гласували 27,5%, с вероятен брой депутати между 81 и 90, БСП събира 27,0% (79-88 депутати), ДПС - 10,1% (26-31 депутати), Обединени патриоти - 8,9% (24-29 депутати), и ВОЛЯ - 5,5% (14-19 депутати). Реформаторският блок има шанс с 2,8%, но ако прескочи бариерата, може да има 10-12 депутати. Разликата между първите две партии е доста малка и в рамките на статистическата грешка. Всичко зависи от кампанията и в голяма степен от поведението на колебаещите се избиратели. През последния месец броят на колебаещите се за кого да гласуват, вместо да намалява с хода на кампанията, се увеличава. Последната седмица преди изборите трябва да бъде фокусирана върху тези вероятно гласуващи, но нерешили за кого. Едната версия за тази тенденция е, че кампанията е била доста вяла и неубедителна и затова хората се колебаят кого да изберат. Има и друга версия - че кампанията е била толкова запленяваща, че хората са запленени от няколко политически сили и се колебаят кого да изберат.
Като леви се определят около 24-25% от избирателите, около 40% са центристи и около 31% са десни. Като самоидентификация
дясното е с лек превес над лявото
което е традиционно за България. При ГЕРБ процентът на подкрепа за вота на 26 март леко намалява, при БСП остава същият, както и при ВОЛЯ. Реформаторите получават по-малко, отколкото е сумата на двете отделни сили в коалицията - Реформаторски блок и Глас народен. Според регистрираните в България гласове за ДОСТ, партията на Местан не събира и 2% от гласовете на избирателите. В известен смисъл, ДПС и Патриотите взаимно си помагат и качват гласове. Таванът на гласовете, които могат да дойдат от Турция, е между 40-50 хиляди гласа. Както и да се разпределят между ДПС и ДОСТ, те не могат да вкарат Местан в парламента. Очевидно, че в строгия смисъл на думата намеса от Турция в кампанията няма. Защо когато германски или френски министри или функционери на Евросъюза призовават да се гласува за една или друга политическа сила в зависимост от това коя е тяхната братска партия, това не е намеса, а когато турски министър призовава да се гласува, това е намеса? Това са очевидни двойни стандарти. Целият проблем произлиза от това, че не само България, но и
ЕС се гърчи и не желае да признае, че режимът в Турция е недемократичен
Много трудно би могло да се състави правителство от две формации, ще са необходими поне три. 23,2% от анкетираните казват, че са за правителство на ГЕРБ и други десни партии, за БСП и други партии са 18,2%.
Оптимисти са 25% от анкетираните, които смятат, че положението в страната през предстоящите месеци ще се подобрява, 41% твърдят, че ще си остане същото, а 29% са на мнение, че ще се влошава. 47,7% от анкетираните казват, че със сигурност ще гласуват и знаят за кого. 26,7% се колебаят дали да гласуват, а 13,7% са посочили, че няма да гласуват. Между 3,5 и 4 млн. граждани ще гласуват.
Най-висок сред политиците е рейтингът на президента Румен Радев, при 60,3%, одобрение и 29% недоверие, следван от Йорданка Фандъкова. Двамата са единствените политици, при които доверието надвишава недоверието. Следват Огнян Герджиков, Илияна Йотова и Бойко Борисов, при които недоверието надвишава доверието чувствително. Доверието към Борисов е 35,3%, за сметка на недоверието, което е 54,6%. При лидера на БСП Корнелия Нинова доверието е 30.2%, а недоверието е 56.6%. Традиционно най-малко е доверието към лидера на Атака Волен Сидеров - 74.6% неодобрение, следван от Радан Кънев, Меглена Кунева, които имат над 70% недоверие.
Според изследването 15,4% напълно одобряват служебното правителство на Огнян Герджиков. 35,4% по-скоро го одобряват, а 14,4% въобще не го одобряват. Никое от редовните правителства не е постигало такъв резултат, вметна Павлов.
Като основни проблеми на страната анкетираните са поставили ниските доходи, безработица и здравеопазване.
Записа Антония КЮМЮРДЖИЕВА

Изпрати на приятел