Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 8 Април 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Бащата на виртуоза го орисал, като му вързал пъпа с конеца от мундщука

Ибряма и Мария се любили 9 години като в песента

Обиколили са света, но техният рай е градината в Богомилово


Галерия от интересни хора с още по-интересни съдби. Разказани сладкодумнно от майстора на перото и дългогодишен кореспондент на "Стандарт" в Стара Загора Матей Бонев. Това ще открият читателите в дебютната му книга "Хора и съдби под Аязмото". С героите в нея Матей се среща през дългите години, в които работи като журналист. Започва още в oкpъжния вecтник "Ceптeмвpи" в Cтapa Зaгopa, където навърта две петилетки. Eдин oт cъздaтeлитe e нa пъpвия чacтeн вecтник пoд Aязмoтo cлeд дeмoкpaтичнитe пpoмeни - "Южнa пoщa". Бил e глaвeн peдaктop нa вecтницитe "Южнa пoщa", "7 + 7" и "Hoвинa плюc", преди да се захване като кopecпoндeнт. Матей решава да напише книгата, след като преди две години получи инсулт. Като лек срещу бездействието и за вдигане на духа. "Четох свои стари текстове и реших да събера всички тези съдби на едно място. Включих хора, които са лицето на Стара Загора. Направих и нови интервюта. Всичко това ми отне около година и половина", разказа авторът.
"Стандарт" продължава поредицата с героите от "Хора и съдби под Аязмото". За повечето от тях Матей е разказвал първо в любимия вестник, на който е верен вече 20 години.

Според семейната хроника виртуозният кларнетист Иво Папазов-Ибряма е бил орисан да стане прочут музикант още като бебе. Когато баща му научил, че му се е родило момче, пристигнал в родилния дом в Кърджали направо от сватба. Щастливият музикант развил конеца, който уплътнявал мундщука на кларинета, и вързал с него пъпа на бебето. Казват, че го орисал да обиколи света, да стане прочут и да се ожени за българка. "Изпълних като послушен син всичките му заръки", казва с усмивка днес Ибряма. Любовта им с народната певица Мария Карафезиева се ражда като в песента. "Дойде една вечер в квартирата ми в Стара Загора уж за "малко" и остана цял живот". Така Мария, със замечтана усмивка, описва началото на своя живот с Ибряма. Било е през далечната 1977 г. Година преди това той отива специално на една сватба в Дълбок извор, Пловдивско, за да чуе на живо младата певица. По това време Мария е солистка в местния оркестър на Байрям Каев. "Бях поразен от страховития й глас, пък си беше и хубава като икона", припомня си тази първа сгледа кларнетистът-виртуоз. По това време той ръководи младежкия оркестър в Кърджали. С него понякога пее легендарната Недялка Керанова. Без да се замисля обаче Ибряма напуска младежката група. На практика
заради Мария създава оркестър "Тракия"
на който и двамата посвещават целия си живот и талант. Преживели по един нещастен брак, Мария и Иво няколко години не афишират връзката си. Любили се девет години като в песента. "Криех дори от нашите, че живея с него", признава певицата. Един ден обаче Ибряма неочаквано пристигнал в родното й село Бъдеще, Старозагорско, и сам сложил край на конспирацията. Паднал на колене пред баща й и смутено изрекъл "Татко, искам Мария за жена". Селският човек бил толкова изненадан от този артистичен жест, че даже не го приел сериозно. Насаме обаче окуражил дъщеря си. "Види ми се добро момче, дано този път имаш повече късмет", благословил ги бащата. На двамата сърце не им дало да му кажат, че всъщност нямат никакво намерение пак да минават под венчило. Развели се официално с половинките си, но решили да не се обвързват, а да живеят заедно, докато се търсят и обичат. Нямат и досега официален граждански брак, но
вече близо 40 години още не са си отмилели
Живеем на юнашко доверие", смее се Ибряма. "Важното е да има обич и сговор, листът хартия няма никакво значение", казва съвсем сериозно Мария. И признава, че колкото остаряват, толкова са си по-мили. Преди време се наложило да я оперират. Операцията не била тежка, но не била и елементарна. На третия ден обаче Иво не издържал и се примолил на лекуващия лекар. "Докторе, не мога без нея, нека си я взема, ако трябва ще идваш да я наглеждаш у дома". На такава молба няма как да откажеш. Лекарят се съгласил, че най-силният лек е любовта. "Само като каже някой от нас "ох" и другият знае какво го е заболяло", дава Мария още един пример за тази взаимна вярност и обич.
Ибряма признава, че привързаността към рода, семейството, любимата жена и децата е и най-силният му творчески подтик. Един от най-хубавите му дискове -  "Танцът на Сокола", чиято премиера е била в Лондон, например е посветен на баща му Хапаз и на дядо му Мехмед, и двамата известни музиканти не само в Кърджалийско. Работното заглавие на диска дори е било "Музиката на моя род." Още докато ухажва Мария, й посвещава най-нежната балада, която може да напише само влюбен до уши мъж  Нарекъл я "Не казвай либе, лека нощ". Едно от най-хубавите тракийски хора, без които не минава нашенска сватба, пък се казва "Марийкино". В репертоара му има и копаница, кръстена на големия му син - "Християнова", и ръченица - на малкия - "Ивова".  
"Помниш ли, свирили сме на сватби по 3-4 дни", казва замечтано Ибряма. Той не крие, че точно по сватби, годежи и моабети е в свои води като неповторим импровизатор. За да се получи онази "високооктанова смес от балкански ритми и развинтващ въображението български фолклор". С точно такива суперлативи специалистите оценяват двата му албума "Панаир" и "Танцът на сокола". За първия диск
му бе присъдена голямата награда
на публиката на ВВС - World Muzik
- кларнетист -1 на планета. Премиерата на втория албум пак бе в Меката на голямата музика - Лондон. И отново показа, че Ибряма няма съперници в етноджаза. И в двата диска са включени някои от на-добрите песни на Мария - "Пиян бях, булка Петрано", "Залюбих те, Росице", "Мари, Дано", "Затъжила се Яна" и, разбира се, нейната балада "Не казвай лека нощ, либе".
В дългия си път заедно Иво и Мария са имали не едно и две изкушения. След един паметен концерт на Ибряма, Мария и оркестър "Тракия" в Торонто през 1989 г. още на другия ден им поднасят да подпишат готовите емиграционни карти. Кандърмите продължават цели 20 дни. Година преди това пък в Ню Йорк ги увещавали по същия начин да изберат богатия и свободен свят. Дори им предлагали цял етаж готови апартаменти -  за тях, и за оркестъра. Не помага и най-примамливото обещание - че до 3 дни чрез Червения кръст при тях ще доведат и двамата им още невръстни синове. Без никакви колебания и угризения Ибряма и Мария се завръщат в България и своето Богомилово.  Те са обиколили с оркестъра кажи-речи целия свят - от САЩ и Канада, до Индия и цяла Европа. Само в Англия са гастролирали повече от 20 пъти. И двамата обаче са категорични: техният рай е в Богомилово. Всяка пролет в  цветната градина на Мария разцъфват мушкатото, латинките и лалетата.
Луковиците на лалетата, които са във всякакви окраски - от тъмносиньо и оранжево до червени с бели ивици, тя е пренесла чак от Холандия. У тях и в още много къщи в селото растат и португалски палми, донесени като кълнове при многобройните им турнета.  
Двукатната къща в Богомилово вдигат през далечната 1984 г. След три години се ражда и първият им син Христо, а на следващата - Иво. И двамата вече са големи мъже, с които родителите им с право се гордеят. Христо е завършил икономика и мениджмънт в Нов български университет. Избрал модерната форма - дистанционно обучение, за да е по-близо да родителите си. Подготвял се сам, въпреки това оценките му били само отлични. Под влияние на баткото и по-малкият им син Иво също завършил икономика, макар и друг профил - регионално развитие. И двамата им синове са на "ти"  и с английския, и с турския език и отдавна водят кореспонденцията на баща си с чуждите импресарски агенции и партньори. Е, Ибряма не е много доволен, че като поотраснали, зарязали кларинетите. Но признава, че самият той често ги е обезкуражавал с максимализма си - ако не могат да бъдат -1, по-добре да не свирят. "Нали знаеш, дарбата се предава през поколение, ще чакаме внуците", успокоява го с усмивка Мария.  А те наистина се готвят и за това. Преди време купили друга двукатна къща пак в Богомилово за синовете. "Момчетата наближават 30-те, знае ли човек", казва Иво, който вече я е ремонтирал и стегнал за живеене. Само трябва да доведат снахите и да се нанесат.  А след това ще дойдат и внуците. И все един от тях ще наследи божествения талант на дядо си Иво.


Изпрати на приятел