Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 8 Април 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Новият ни албум ще се бори за “Грами”

Дядо ми продал два вола, за да купи първия кларинет във фамилията, казва майсторът


- Иво, освен баща ти има ли други музиканти в рода?
- О, цялата ми рода е музикантска. Още прадядо ми е свирил на зурна, това е "дядото" на кларинета. Дядо ми Мехмед пък продал два вола на пазара в Гюмюрджина, за да купи първия кларинет във фамилията. Баща ми веднага се влюбил в новия инструмент и захвърлил зурната.
- Ти самият на колко години просвири?
- Може да е било 7-8 години, но аз започнах да свиря на акордеон, макар че всички в семейството - дядо ми, баща ми, зет ми свиреха на кларинет. Сигурно и затова е било, да нашарим семейния оркестър, както се казва. Но акордеонът, въпреки че бе голям, хубав, 96 баса, не ме влечеше. Като ги нямаше баща ми и зет ми, аз грабвах свободния кларинет и започвах да свиря. Баща ми видя, че от мене няма да стане акордеонист, и купиха и на мен кларинет, от най-модерните - "Биом-система". Такава радост беше, че не го оставях за миг, дори спях с него.
- Кои ти бяха първите учители по музика?
- В Кърджали нямаше музикално училище, но пък имаше много добра музикална школа. Още като ми купиха кларинета започнах да вземам уроци там и изкарах до 13-14 години. На училище не ходех толкова редовно, колкото на школата. Но занаята, тънкостите прихванах от баща ми и зет ми. Повече научих от зетя, който вече улавяше новото, модерното.
- Кога  започнаха да гледат на теб с друго око като музикант?
- Още като деца ние с Нешко Нешев, сегашният акордеонист на нашия оркестър, свирехме по ресторантите в Кърджали и хората ни се радваха истински. Вече на 12-13 години баща ми и зет ми започнаха да ме вземат със себе си и по сватби. И още тогава аз се стараех да не копирам другите, а да свиря от мене си, да притурям нещо мое. Като се върнах от казармата, вече бях друг музикант, свирех нова, друга музика и хората пощуряваха по нея. Помня като свирехме на ресторанта на Скобелевия мост на Марица. Идваха хора не само от цялата Чирпанска околия, но и от цяла Южна България. Игла да хвърлиш, нямаше къде да падне.
- Вярно ли е, че с Мария сте се любили 9 години, както се пее в песента, и ти си създал оркестър "Тракия" заради нея?
- Сигурно са повече, защото аз я харесвах много преди да дойде в нашия оркестър. А оркестъра не го кръстих, а го прекръстих заради нея. Първата група, която създадох след казармата, беше младежкия оркестър "Кърджали". Като поканихме Мария, тя вика "какво ще правя при вас, аз съм тракийска певица". А аз й викам: " Тракия е от Одрин до Стара Загора" Като дойде при нас Мария нещата вече бяха други. Млада, хубава като икона и много-много яка като певица.
- Мария:  Аз бях свикнала с Дълбокизворската група. Вярно, по-възрастни музиканти, но пък много ме обичаха и уважаваха и не ми се разделяше с тях. Иво наистина вече беше най-добрият кларнетист, много го харесвах и въпреки колебанията си не можех да му откажа. Аз имах вече много голям репертоар и постоянно разучавах нови песни. Само като чуех една песен и на момента бях готова да я запея, такава памет имах като млада. Много пъти обаче текстът ми бягаше и аз си измислях сама думичките.
Иво: Много от най-хубавите й песни така се родиха. На голяма сватба се пееха по 500 песни. Като й изскочи от ума оригинала и тя като мен импровизираше, така ставаше нова песен с друго звучене.
- Помните ли първото си излизане в чужбина?
Иво: Като всяко първо нещо, то не се забравя. Беше в Москва малко преди промените - 1988 г. Да е жив и здрав тогавашният шеф на Комитета за българо-съветска дружба Захари Захариев, той го уреди. Концертът беше в един огромен парк, сигурно имаше поне 100 000 души.
Мария: Беше почерняло от народ, докъдето ти стига погледът, все хора. Българите, които бяха там, извиха хоро, руснаците и те се хванаха и се получи нещо грандиозно, краят му не се виждаше.
- А кога беше първото ви турне на Запад?
- Година след това, през 1989 г. Там посрещнахме 10 ноември и разбрахме, че Тодор Живков е свален. На следващата година бе първото ни голямо турне на Запад - в САЩ. Изкарахме близо два месеца.
- Съжалявали ли сте понякога, че не избрахте да живеете в уредения и богат Запад?
-  Не, никога. Вярно е, че това бяха много гладни години, България беше като обран бостан. Носехме си тоалетна хартия от Лондон, представяш ли си? Но ако бяхме останали там, аз щях да свърша рано-рано, не като музикант, физически, като човек. През тия 45 дни в Щатите направо се разболях от мъка. Всеки ден сънувах децата и къщата в Богомилово.
Мария: Нас носталгията ни хващаше за гърлото още на третия ден и започвахме да се караме помежду си кога ще се връщаме
- По времето на комунизма сте свирили на обикновени, народни сватби, а при демокрацията май ви канеха повече на сватби на големци - на Доган, на царската щерка Калина. Можеха ли тези богаташки сватби да заменят тръпката от народното веселие?
- Не и няма как да стане. Там си напрегнат, потиснат, не можеш да се отпуснеш, душата ти е свита. Иначе хората много ни харесваха. На сватбата на Калина например имаше куп кралски особи, които се скъсаха да ни хвалят.
Мария: Когато има режисура, нищо не става като хората
- Тоя българин е събрал музиката на всички балкански страни, възкликва един музикален спец, пленен от виртуозните ти импровизации
- Не само балканските, в много от парчетата ми има и азербайджански, грузински, португалски и други мотиви. Звучи и стара музика от класиците и всичко това прави музиката ни не балканска, а световна. Не случайно наградата, която ми дадоха от Би Би Си, се казва World Muzik, ние наистина правим световна музика и затова ни харесват хората по целия свят. При комунизма дълго време не ни разрешаваха да записваме песни за радиото, защото звучели ориенталски. Помня при първия ни запис в Радио Пловдив музикалният редактор ми викаше "това ще махнем, това ще махнем" и така изрязаха всички забранени ладове или макками, както им викаме ние.
- Как преживя т.н. възродителен процес?
- Не толкова драматично. Избрах си име и фамилия близки до моите, вместо Ибрям Хапазов станах Иво Папазов, но като опашка след него вървеше Ибряма. След демократичните промени не съм си и помислял да си връщам пак старото име. Аз вече бях известен не само в България и дори по афишите ме представяха с двете ми имена - Иво Папазов-Ибряма.
Мария: Страшно време беше. И мене спряха да ме пускат по радиото, защото фамилията ми - Карафезиева, била турска.
- Иво, последният ти диск - "Панаири", за който те награди всъщност Би Би Си, е от далечната 2006 г. Защо е тая дълга пауза?
- Аз имам толкова неща в репертоара си, че само трябва да подбираме. Ние отдавна сме готови с парчетата за новия албум и само чакаме думата на Джо Бойд, който пак ще бъде негов продуцент. Работното заглавие на диска е "Музика без граница", защото основното пак ще са световни, интернационални парчета. Друга моя мечта е да запиша един диск специално за българите в чужбина - с народните песни на Мария, с дългите хора и ръченици, които нямат край. Точно за това жадуват нашенци зад граница - да слушат и да се веселят с хубавата българска музика.
 - Вярно ли е, че не си се отказал да кандидатстваш и за музикалните награда Грами?
- Аз съм сигурен, че Джо Бойд ще направи всичко възможно новият ни диск да бъде номиниран за "Грами". Още повече, че той има да си връща. Според него още за  "Панаири" можехме да получим "Грами", но тогавашните ни продуценти от българската компания Кукер-мюзик не му дадоха правата и лиценза.
- Как оценявате първите стъпки на новия президент?
Иво: Не ми хареса това размахване на пръст от президента в първата му реч пред парламента - "остава ви още една седмица"Е Беше глупаво, той е и главнокомандващ, трябва да се владее, да си сдържа нервите.
Мария: Аз пък мисля, че на българина точно това му трябва - да му кажеш в очите какво мислиш и да го поставиш на мястото му. Но и аз се притеснявам, че като бивш военен за генерал Радев 2+2 винаги е равно на 4. А в политиката 2+2 може да е и 5, и 6Е
- Служебният кабинет вдъхва ли ви доверие?
- Да, изглеждат стабилни, умни хора. Сред министрите дори имаме един много добър познат - Ради Найденов. Като посланик във Виена, а после в Берлин много пъти е идвал на наши концерти. Черпили сме се, разговаряли сме. Много разтропан и възпитан мъж.
- Иво, ти си близък с много действащи политици. Питаш ли ги понякога защо България продължава да е най-бедният роднина в ЕС?
- Какво да ги питам, то е ясно. Българинът е много работлив, но няма къде да работи. И двамата ни синове имат висше икономическо образование, владеят перфектно два езика - английски и турски, но са безработни. Големият Христо изкара и курсове за програмист. Малкият Иво пък разнасяше минерална вода и безалкохолно с нашата кола. Не месец му даваха колкото да си плати бензина
- Значи не се задават скоро снахи и внуци, които да наследят божествената дарба на дядо си Иво?
Мария: Знаеш ли какво ни викат: Храните нас, и жените ни ли да издържате
Иво: И това ще стане. Когато се събрахме с Мария, аз бях на 34, а тя е по-голяма от мен. Христо и Иво още нямат 30. А колкото до дарбата, тя наистина върви през коляно. Дядо ми Мехмед е бил много добър зурнаджия, а баща ми беше посредствен музикант.

Изпрати на приятел