Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 8 Април 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Страстите десни. Част първа - Фондацията


Нова поредица започна "Стандарт".
В следващите броеве "Страстите десни" ще ви разкрие трагедията на един злокобен заговор, довел до катастрофата на дясното в България.

Опитът да бъде открит генезисът на разтърсилия държавата АРГОгейт навява на асоциации с настъпващата Страстна седмица от православния календар. Изтеклите в публичното пространство стенограми от срещите на шайка заговорници, самоопределили се за ментори на дясното политическо пространство у нас, обясняват до едно страданията на десницата у нас.
Страстите десни в българската политика започнаха с една мечта преди близо тридесет години. Но приключиха с "измиването на ръцете" на прокуратора на криминалната българска приватизация Иван Костов. Той създаде лъжеспасителя Прокопиев, надявайки му "тръненият венец" на най-умния и красивия измежду фарисеите на т.н. "гражданско общество". Той го покани на Тайната вечеря на прословутите "агнешки главички", на която се разчупваше хлябът и се разливаше виното на българската икономика. Той му създаде през 1997 г. онази брокерска компания, която да оценява стойността на активите, създадени от труда на няколко поколения българи. Този лаборант на злощастната българска съдба, демократът Костов, дирижираше оклеветяващите кампании срещу неудобните български предприемачи, които искаха български бизнес, български банки, българска образователна система, българско здравеопазване, с две думи - силна икономически и духовно България. И така до ден днешен...
Затова неслучайно в първата стенограма лъжепророкът Прокопиев формулира веруюто си: "основна единица, създаваща ценност в обществото, е фирмата..." Грантовите медии на Лъжеспасителя направиха всичко в България да не се случи отново оня български елит отпреди Втората световна война, който превръща лева наш в конвертируема европейска валута. Ей онзи описан в историята предвоенен елит, за който преди Фирмата го е имало Отечеството! Колко тъжно, колко жалко звучи фактът, че в стенограмите на АРГОгейт, документиращи мераците на шайка родоотстъпници, думата България не фигурира!
Стенограмите, взривяващи българската демокрация, онагледяват и още една истина, разрушаваща илюзията за нормален политически модел, гарантиращ стабилността на обществото. "В момента, в който влезеш в управлението, няма ляво и дясно" - казва някой си Ники С. от завераджиите. Изрекъл го е, защото малко преди това е видно, как лъжеспасителят Прокопиев е спуснал опорната точка: "събирайки в едно интересите на политическото представителство, е лесно да дефинираме целите на фондацията... заради дългото време на институционално робство, местата, откъдето може да тръгнат такива проекти, са разбити и замърсени". Браво!!! Значи държавата е робовладелец, след като институциите олицетворяват държавността. Долу държавата! Да идва Фондацията! Ами самият лъжеспасител Прокопиев го изрича: "Фондацията е този отпечатък на нашето поколение, който трябва да бъде пазител на интересите на българското общество...". Каква жертвоготовност! Каква самоотверженост на "спасителя" Прокопиев! Да понесе кръста си като пазител на интересите на българското общество. Фондацията - Неговият, на Прокопиев, Храм на справедливостта!
Не на последно място стенограмите разкриват и механизма, по който се ражда Фондацията, която би трябвало да замести Държавата. "Какъв проект ще е това - със стройна организация или мрежова? Това ще определи неговото съществуване - аморфно или по-структурирано. Как ще се развиват взаимоотношенията с политическия проект? - пита медийният гуру на манипулаторите на дясното политическо пространство Стояна Георгиева и сама дава някои от отговорите - "...Фондацията да осигурява ресурса - финансов и кадрови, за политическия проект, за да е гарант и застраховка на хората, които искат да влязат в политиката, тези хора да знаят, че няма да се озоват никъде така, че този риск ще бъде измерен..." Навсякъде по света този тип разсъждения се наричат превръщане на политиката в бизнес. Но и още нещо по-страшно - превръщането на гражданското общество в политически субект. Своеобразна продажба на електората на един социално-инженерен проект, целящ обслужване интересите на конкретен олигархичен кръг. Електоратът плаща с гласовете си, естествено. Продава го Фондацията! Фондацията, като Петата колона в тила на държавата, все още оцеляваща като - България.
"СТАНДАРТ"

Изпрати на приятел