Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 21 Април 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Бъдещето на ЕС ще се решава в Париж и Берлин


проф. Анна Кръстева

- Проф. Кръстева, изненадващи избори обяви британският премиер Тереза Мей в началото на седмицата. Защо беше предприет този ход?
- Залогът на тези избори е национален, вътрешнобритански. Тереза Мей иска да премине от своята лидерска и наследена позиция в една легитимно избрана, много силна позиция. Консерваторите са във възход, а лейбъристите са в изключително разклатена позиция с много проблематичния си лидер. Така че залогът на тези британски избори е самата Мей да не се бори на два фронта, а да се съсредоточи върху европейския фронт. Не трябва да забравяме, че вътре в Консервативната партия също има две доста раздалечени крила и Мей иска да получи мандат и от двете. Едните са т.нар. еуфорни, патетични антиевропейци. Другото крило е много по-меко, много по-компромисно, много по-склонно. И между тези две течения вътре в собствената й партия тя иска да получи мандата за една силна позиция при преговорите с ЕС за развода. Но това няма вече влияние, така да се каже, върху бъдещето на самия ЕС, което ще се решава в Париж и Берлин.
- Броени дни остават до президентските избори във Франция, какво можем да очакваме?
- Всичко можем да очакваме, това са най-непредвидимите избори във френската история. Непредвидими не защото социологията е станала по-слаба наука, а защото има мощни движения в електоралните нагласи на французите. Те са с ясно съзнание за безпрецедентния характер на тези избори както за самата Франция, така и за Европа. Еманюел Макрон е едно ново явление, защото ако победи, ще е най-младият президент на Франция. Второ, защото е лидер на съвсем ново политическо движение. Трето, самото име на това движение показва основния патос на тази политическа алтернатива в движение. То е олицетворение на оптимизма,  Франция на гнева срещу Франция на оптимизма, Франция на разочарованието срещу гордата, уверена в себе си и в светлото си бъдеще Франция. Първата, тази гневна, неудовлетворена Франция, водена от Марин льо Пен, и втората, Франция на надеждата, на оптимизма, на вярата на Еманюел Макрон. Много интересно и изключително показателно е, че младите хора са разделени между двете алтернативи. Безработните млади казват "никой не се погрижи за нас досега, нека да пробваме алтернативата Марин льо Пен", другите млади, със самочувствие, повече градска младеж, Макрон ги нарича правото поколение. Поколението, което е изправено и върви напред, много символични образи на това движение.
(пред Фокус, със съкращения)


Изпрати на приятел