Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 21 Април 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

По-малко държава, по-малко корупция

Трябва да се намалят режимите на лицензии и разрешителни, а търговете да се следят в нета


Светозар Гледачев, финансов анализатор

Ние живеем с много илюзии, някои разбрани, други неосъзнати. И ако животът ни разбие някоя от тях, ние си създаваме следващата. Но някои не искаме да пуснем никога, като тези, че българите сме умни, работливи, интелигентни, знаещи, можещи. Фактите са малко по-различни. Друг популярен мит е за корупцията. Феномен, за който повечето казват, че не са се сблъсквали, т.е. не са давали пари и рушвети, честни са като ангели, но са сигурни, че тя цъфти и разцъфтява навсякъде покрай нас и ни е задушила както плевел, малко  цветенце.
За корупцията може да се каже следното:
1) Има я на различни етажи на обществото.
2) Ще я има винаги, защото и сега няма страна в света без нея.
3) Зависи от географското положение и народопсихология, защото в северните народи е малка или почти я няма, а в южните цъфти и процъфтява, дори се изражда в мафия.
4) Тя е лошо нещо и задържа обществения прогрес. Корупцията е като болест и в някои страни се излекуват от нея и поддържат едни нормални нива, а други загниват и загиват.
5) Зависи от нивото на икономическото развитие на страната и нивото на социално-обществените отношения.
6) Зависи и от степента на свобода и формата на демокрация. Горе-долу това са изводите за които повечето учени са съгласни, а в по-нататъшните си разсъждения се различават коренно. Ние около какво се обединяваме?  Мнозина се захласват по "румънския" модел - някаква супержена или супермъж в титанична борба с лошите.
У нас обаче се броят на пръсти осъдените за корупция, и то за такива сделки, че да се пукнеш от смях. При нас корупцията е организирана и е най-важната част от порочния модел. Борбата срещу нея не става с хора, а със смяна на системи. Защо? Ако имате картел, монопол в нещо, то от него се печели много. За един такъв картел, за който за четвърти път се доказва, че не съществува, според експерти загубите са от 500 милиона до 1,5 милиарда лева на година. Кой ще ги спре?  Какъвто и орган да се създаде, той може да бъде "купен". Какво да се прави тогава? Как да се спасим? Нека се върнем назад във времето. Лелеян мит също така е, че при социализма е нямало корупция. Грешка. Тя беше бич по-голям или поне толкова голям като сега. Нима? Взимаха ли лекарите подаръци? Да. Бонбони, ракии, уискита, чевермета и кой каквото свари и каквото има. Но почти всеки. При изписване  болниците заприличваха на склад на супермаркет. Било подарък от благодарност. Не. Просто бяхме бедни. Уиски имаше само в корекомите и цената на един такъв подарък тогава възлизаше на 3-5 дневни надници и повече, което приравнено към днешните средни заплати е 150-200 лева, а спрямо лекарските до 2000 лева. Сега голяма част от лекарите не взимат нищо, защото са в частни болници и са добре заплатени. Проблемът обаче остава в държавните и общинските здравни заведения. Ето го първия отговор: хранителната среда на корупцията е държавната и обществена собственост. Колкото повече държава, толкова повече корупция! А ние искаме държавата и нейните органи да я преборят. Корупцията е обективно състояние и субективният фактор няма голямо влияние върху него. При социализма за всичко и за всички случаи се търсеха връзки, което е другата форма на корупция, но на по-ниско ниво. На етапа на бартера и натуралното стопанство: услуга за услуга. Ако сте гледали "Кръстника" или други мафиотски филми, то основното е: "ти си ми задължен, аз после на тебе". Но как се купуваше преди 1989 г. телевизор? С рушвети или връзки. Хладилник, кола, гуми, пералня и т.н., все същата история.
С други думи корупция в ежедневието на всяко и най-ниско ниво. Сега? Там я няма. Защо? Защото има частна собственост и пазар. Няма нужда от връзки и подкупи, има официални цени. Къде има корупция? Където има държавна намеса, защото държавата няма собственик, ние сме държавата, но има владелец, и това е олигархията.  Използването на общите блага за лични цели. Затова верният път за борба с корупцията е:
1) По-малко държава, държавна собственост и намеса.
2) По-малко режими на лицензии, разрешителни, органи, които за да се заобикалят, или се корумпират, или се назначават от партиите, за да ги "хранят".
3) Електронни и прозрачни обществени услуги. Конкурси пред всички, явни в интернет, а не комисии и задкулисие. Никоя комисия не е решила нищо, тя служи за обслужване на клиентелистки интереси. Който иска да се бори против корупцията, която е най-нечестната форма на бизнес, трябва да се бори против държавната намеса. Там където тя е по-малко и корупцията е по-малко, свободата е повече, хората са по-богати, а демокрацията е повече. И този, който ви обещава, че ще пребори тази "мафия" с органи и комитети, или е част от нея, или е безкрайно глупав. Но в политиката на такова ниво глупаци няма.

Изпрати на приятел