Sponsored by Mtel

Standart News

s ЧЕТВЪРТЪК, 27 Април 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Предлагаха да е музей или комуникационен център


През годините са лансирани много и най-различни идеи за какво може да се ползва завещаният ни от БКП паметник. В нито една от тях обаче не бе намерено нещо читаво и най-вече изпълнимо. Първото предложение, веднага след 10 ноември 1989 г., бе тук да се изгради музей на тоталитаризма. След това се заговори за изграждането на телекомуникационен център. Но казват, че още при първия оглед на партийния бункер компанията, която проявила интерес, се отказала, пресмятайки какви средства трябват, за да се пригоди. После ентусиазирано се подеха идеи тоталитарният паметник да приюти различни музеи - на тоталитарното изкуство, на флората и фауната на Стара планина и т.н. В един момент дори се появи очакваният богат благодетел. По време на тройната коалиция маститият тогава старозагорски бизнесмен Стойчо Кълвачев, по-известен на всички като Кълвача, поиска с официално писмо до премиера Сергей Станишев да стопанисва "чинията" на концесия за 30 години. "Той ще оскверни паметника, освен казина, барове и разни бардаци няма в какво друго да го превърне", притесняваха се тогава социалисти. Демократите пък се уплашиха, че щял да възстанови едно към едно тоталитарният паметник. Бизнесът на Кълвача обаче зацикли, той фалира, а с това и благородната му идея остана в историята.
В един момент на дневен ред изплува дори  най-радикалният вариант за бъдещето на "чинията". Казват, че преди време, след поредния събор на Бузлуджа, социалисти ветерани, възмутени, че паметникът продължава да тъне в забрава и разруха, са поискали да се събори. Те не могли да преживеят тъжната гледка, че пространството пред сакралния надпис "Накрак о, парии презрени..." пред заварените порти на мемориала е било превърнато в конюшня. Пред него кротко пасели няколко коня.
Най-нестандартното шегобийско предложение за бъдещето на Чинията на  Бузлуджа по общо мнение продължава да бъде на Съюза на репресираните в Казанлък. Те предложиха върху каменния обелиск с рубинената звезда да се надене червен презерватив. "Това ще бъде най-добрият символ на безсмислената чиния и комунизма", аргументираха се репресираните.
През миналата година се роди и поредният проект за възстановяване на Чинията на Бузлуджа на младата архитектка Дора Иванова. Тя е завършила архитектура в Германия и част от проекта всъщност бил дипломната й работа. Арх. Иванова предлага запуснатата Чиния да се превърне в монумент на националната историческа памет. Според нея санирането на руините щяло да струва само около 2,5 млн. лв. Идеята й подкрепи самият арх. Георги Стоилов, един от авторите на Дома паметник. "Има паметници на хора, на събития, а това е паметник на идеята, затова  е интересен на целия свят", аргументира подкрепата си арх. Стоилов.
Матей Бонев

Изпрати на приятел