Sponsored by Mtel

Standart News

s ЧЕТВЪРТЪК, 27 Април 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Близките му и до днес не знаят къде е гробът на свещеника

Отец Евстатий затрупан жив в немски бункер

Единият от убийците му умрял в страшни мъки, другият се самозапалил


В софийския квартал Бояна има църква, която се казва "Св. Пантелеймон" и е построена през далечната 1882 г., а улицата пред храма носи името "Поп Евстатий Витошки". Тя е кръстена на свещеника, който е служил в църквата. Преди 70 години обаче името на този човек било по-омразно и от най-омразните неща в Софийско. Този свещеник е изтърпял зверски мъчения от дошлите на власт слез 9 септември 1944 г. Но не предава Бог и църквата, както не предава и паството си.
"Беше топъл, слънчев септемврийски ден. Излязох с него да го изпратя. Той сложи ръката си на главата ми, погали ме, усмихна се и с топъл приятен глас ми каза да се прибера у дома и да не излизам на улицата. Отиваше при баща си. Каза ми, че скоро ще се върне. И зачаках. Чаках аз. Чакаше брат ми. Чакаше майка ми. Това стана на 17 септември 1944 г. Донесоха ни кошницата с ябълки, която той е носил от дядо ми. Никакви обяснения. Повече не го видях". Това са спомените на  дъщерята на отец Евстати Витошки от Бояна - Лидия Витошка, които тя разказва пред Мартин Николов.
"И до ден днешен помня страшните лица, помня имената на хората, които дойдоха да правят обиск на 9 септември 1944 г. Бяха четирима души - страшни, озверели. Единият от тях се закани на баща ми, че ако намери у дома оръжие, ще му пръсне черепа. А баща ми беше свещеник, не беше ходил войник и не можеше да борави с оръжие. Нищо не намериха. И днес хората си го спомнят с добро и ми казват:
"Баща ти беше добър човек, търси истината за него"
казва още Лидия. Отец Евстатий Владимиров Пандурски е роден на 28.11.1904 г. в Радомир. Още като малък расте едър и висок, затова съучениците му казват "Висок като Витоша" - оттам остава прякорът му Витошки. Но комунистите в Бояна (с присъщата им мнителност) виждат в промяната на фамилията и напускането на Радомир "тъмно минало, от което свещеникът се опитал да избяга". А промяната на имената при свещениците, както и местенето им от едно населено място в друго, е свързано с изпълнението на служебния им дълг. За партизаните обаче това, както и дружбата на отеца с първенците на града, е достатъчен повод да го обявят за "народен враг" и да го убият. Обстоятелствата около задържането и убийството на отец Евстатий Витошки са твърде неясни.
Задържан първо от местните комунисти, после откаран от дупнишки партизани
- типичен случай от така наречените четиридесет безотговорни дни. Тогава, по заповед на Сталин, "без съд и присъда трябва да бъде убит всеки, който може да попречи по някакъв начин на революцията. Защото, ако чакаме доказателства и процес, ще бъде късно". Така на прицел са първенците на всеки град и село - кметът, свещеникът, учителят, полицейският началник. Интелигентността и авторитетът на тези хора са неща, от което партизаните се боят особено, тъй като тях не могат да заграбят. Българският народ не може да приеме комунистическата идеология, защото тя противоречи на Христовата вяра.
За българите понятията "Православие" и "България" са били равнозначни
единствената духовна опора за тях е бил свещеникът. Ето защо духовенството става обект на жестоки репресии по време на всяка окупация и диктатура. За да оправдаят действията си, комунистите съчиняват по адрес на свещениците всевъзможни доноси и клевети. Така например за отец Евстатий Витошки казват, че веднага щом станал ръководител на читалището в Бояна, уволнил всички служители с леви убеждения и изгорил томовете на Максим Горки.
Още след 9 септември в дома на свещеника дошли въоръжени лица да търсят оръжие. Свещеникът имал две деца, Лидия и Ванко. Лидия била на 12 години. Тя помни. Разказва, че това били жестоки и страшни хора. Ясно станало, че поп Евстатий бил един от набелязаните. Добри хора го посъветвали да отиде при родители си в село, докато отмине бурята. Селото било Крайници, Дупнишко, където баща му бил свещеник.
След няколко дни леля му се обадила да се върне, понеже в селото било спокойно. А и комунистите от Бояна казали на роднините на отеца да го извикат от родното му място и да му кажат, че спокойно може да се прибере в дома си.
Майка му не го пуснала да си тръгне от селото. Имала лоши предчувствия. Той й казал: "Майчице, ама аз не съм началник на полицията, а съм поп. Що ще ми съдят?" И тръгнал без смущение.
Братът на презвитерата отишъл да го посрещне на гарата. Придружил го до читалището и го оставил да се прибере. А в това време в читалището бил щабът на новите управници.
Арестували свещеника и вече никой не го видял
Отец Евстатий носел от село кошница с храна и плодове. Баща му ги пратил на децата. Донесли в дома му кошницата, без да дават обяснения на презвитерата му. Това станало на 17 септември.
Селянин, живеещ на пътя за Княжево, видял да водят свещеника в 4,30 през нощта. Но не го отвели в участъка, а на Чукановата ливада. Там имало немски скривалища. Изтезавали го няколко души, между които били Васил Шаламанов и Трайчо Марков. Всички жестоко измъчвали свещеника, без да могат да посочат вината му.
Монахиня Валентина Друмева пише, че Евлоги Кулин му скубал брадата. Обзет от див садизъм, той не съзнавал, че върши не само престъпление, но и грях. И пиян в кръчмата се похвалил: "Още хърка", като прибавил ругатня. След престъплението бутнали покрива на скривалището, за да падне пръст и да го затрупа. С такава лекота извършили погребението му, пише монахиня Друмева. Немските скривалища вече не се ползвали и следите се заличили.
Днес близките му не знаят къде е гробът му.
Това много ги измъчва, защото няма къде да отидат, за да почетат паметта му и да изплачат мъката си.
Става ясно, че отец Евстати е затрупан може би още жив, защото дишал, както казва садистът Кулин.
Пред собствената си съвест убийците не успяват да се оправдаят. Един от тях - Трайко Марков, умира в страшни мъки. Бабата, която е при него, му казва: "Трайко, изповедай се, изповедай се, защото си страшно грешен, щом се мъчиш толкоз и не можеш да умреш." Тогава този заклет атеист си признава: "Наистина съм грешен! Аз убих попчето!" И издъхва... Друг от убийците полудява и се самозапалва, след като признава за убийството. Лидия Витошка си спомня: "Като дете всяка неделя бях в черквата от сутринта до обяд. Слушах го с унес и благоговение. Затова и днес, като вляза в черква, се ослушвам - дано чуя неговото слово. Но уви! Убиха го прости, неграмотни хора, него - благия, добродушния интелект", пише Мартин Николов.
Величко Мидов, съселянин на отец Евстатий, разказва: "След като изкарах прогимназията, трябваше да ме запишат във Втора мъжка гимназия. Нямахме пари, нашите бяха много бедни. Тогава отец Евстатий даде пари на баща ми да ми купи униформа. Това няма да го забравя никога!"
Паметта за отец Евстатий и за всички останали избити духовници ще остане, за разлика от паметта за убийците им. И днес наследниците на всички тези мъченици и изповедници за вярата, невинно убити, искат само едно - извинение за стореното.
Ангел Карадаков

Изпрати на приятел