Sponsored by Mtel

Standart News

s ЧЕТВЪРТЪК, 27 Април 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Проблеми с корупцията има навсякъде, а механизмът се прилага само за България и Румъния

Ако ще има мониторинг, нека е за всички в ЕС

Той е основната пречка за влизането ни в Шенген, казва Емил Радев


Евродепутати от всички български парламентарно представени партии (без "Воля", които нямат евродепутат - б.р.) единодушно поискаха Европейският съюз да прекрати наблюдението над правосъдието и вътрешните работи на България чрез т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Мария Габриел, Емил Радев, Сергей Станишев, Филиз Хюсменова и Ангел Джамбазки си подадоха ръце в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент и заявиха, че мониторингът е отживял, неефективен, дискриминационен и вмешателски.
"Стандарт" потърси за коментар по темата Емил Радев.

- Господин Радев, защо смятате, че мониторинговият механизъм на Европейската комисия за България е дискриминационен?
- Този механизъм е дискриминационен, защото в момента съществува само за две държави - България и Румъния. И действа вече 10 години. От началото този механизъм е бил полезен, защото двете страни трябваше да въведат голям брой нормативни европейски актове в своето законодателство,  да хармонизират системата си, включително съдебната, правораздавателните органи. Всичко това обаче можеше да стане както беше замислено в началото при въвеждането на механизма - за 3 години, а не да се договаря механизъм, който на практика няма условия за прекратяване. Никъде в този механизъм не е ясно какво трябва да изпълнят България и Румъния, за да се сложи неговият край. За тези 10 г. нещата се промениха коренно и за България, и за Румъния, а за това време в Европейския съюз беше приета Хърватска, която също не отговаряше на всички условия, но за нея нямаше въведен такъв механизъм. И в момента, когато говорим за борбата с корупцията и върховенството на закона, следва да отбележим, че проблеми с корупцията и върховенството на закона има във всички европейски държави членки. Тук ще се позова на доклада за корупцията, който се изготви еднократно през 2014 г. и според него България беше в "златната среда". Ако при нас усещането за корупция беше около 70%, примерно в Гърция беше 99%, в Италия 98%, в някои от прибалтийските републики - също над 95%. Проблеми с корупцията има навсякъде и когато има такъв общ доклад за всички държави членки, някои от тях много се притесниха от тези данни и този доклад беше прекратен.
- С какво може да бъде заменен механизмът за сътрудничество и проверка, ако бъде премахнат?
- Ние, в Европейския парламент, винаги сме призовавали да няма такива дискриминационни механизми спрямо една или друга държава членка и именно затова приехме в края на м.г. доклад по собствена инициатива на Европарламента. С този доклад предложихме на ЕК да бъде създаден общ механизъм "Демокрация, върховенство на закона и борба с корупцията", така че там да бъде разглеждана ситуацията във всички държави членки и то не само във връзка с корупцията, с върховенството на закона, с нивото на демокрация, свобода на медиите, така че да стане ясно и да се измерват с единни критерии тези показатели и  ние да бъдем наясно във всяка държава членка на ЕС какви са показателите и оттам нататък, разбира се, да има препоръки за всяка една държава членка. И последващ санкционен механизъм. Защото, когато говорим за механизъм за сътрудничество и проверка за България и Румъния, нека да кажем, че този доклад е препоръчителен и на практика ние виждаме как вече в последните години той минава само за сведение и обществото почна да не му обръща внимание.
- Пречи ли мониторинговият механизъм на членството на България и Румъния в Шенген, все пак той не е част от критериите за членство?
-  Определено този механизъм е основната пречка пред членството на България и Румъния в Шенген, защото двете държави изпълниха преди 4 г. всички технически критерии, които бяха необходими. Но благодарение на този механизъм, знаете някои държави членки се позоваха на него, въпреки че той не е включен никъде в критериите за приемане в Шенген, използваха го чисто политически и ние вече четвърта-пета година стоим извън Шенген, въпреки че България охранява една от най-важните външни европейски граници - тази с Турция, има и много важно място и в борбата с незаконната миграция, с организираната престъпност и на първо място- с нарастващата терористична заплаха. А именно, когато ние сме вън от Шенген, на практика не можем да използваме пълноценно шенгенската информационна система, която е нужна на нашите правоохранителни органи, за да могат да залавят потенциални терористи и членове на организирани престъпни групи, и хора, работещи по трафика на хора. С две думи - много лицемерно е цялото отношение към България. .
- Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че иска да види отпаднало евронаблюдение за двете държави до края на мандата си като председател през 2019 година. Кога наистина ще се случи това?
- Мисля, че и България, и Румъния вече показаха значителен напредък в борбата с корупцията, и с реформите в съдебната система и в правоохранителните органи. България се бори с корупцията и прави реформи не защото Брюксел иска това от нас, а защото българският народ и  общество искат такива реформи. Да не говорим, че и предният парламент, и правителството предложиха и стратегия за съдебна реформа, и стратегия за борба с корупцията, които се изпълняват и в момента. И в предходните доклади и в последния имаме, че България се движи в правилната посока и тези стратегии са много полезни и се одобряват от ЕК. Така че  ние можем и без този мониторинг на практика да ползваме всички онези помощи, които ЕК може да ни окаже. Можем да ползваме целия капацитет на службата за структурни реформи, така както вече прокуратурата вече ползва този инструмент, това може да ползват и съдилищата, и съдебната система, и ВСС, а също така и МВР, за да получават експертна помощ от нашите европейски партньори. Но това да става извън механизма, а на една равнопоставена основа. Защото  благодарение на този механизъм България и Румъния са удобните жертви, а другите държави членки замитат под килима своите проблеми.
- Колко души в Европейската комисия и с каква  квалификация следят реформите в България и Румъния и пишат докладите?
- Преди няколко месеца зададох този въпрос на ЕК, защото на практика виждаме много противоречие в препоръките. Оказва се, че само пет души в ЕК, от които само двама на пълен работен ден, повечето без юридическо образование и професионален опит в съдебната система и правоохранителните органи, следят реформите в България и Румъния и пишат докладите. Това говори, че тези доклади не са вече експертни, а на практика са политически. В новия Механизъм за върховенството на закона ние приехме, че докладите, въобще наблюдението на държавите членки ще се извършва от бивши конституционни или върховни съдии, които ще бъдат излъчени от всяка държава членка. Това ще бъдат хора с голям професионален опит и с голямо одобрение в целия ЕС. Така че тези доклади ще бъдат напълно експертни оттук нататък, а не както е в момента- чиновници да пишат докладите. И много често за съжаление се използват доноси, които са от държавите членки, които преследват частно политически цели, а това е недопустимо това да стане в една обединена Европа 10 г. след като България и Румъния са членове на ЕС.
За тези 10 години са дадени милиони евро от европейските данъкоплатци за един механизъм с неясен резултат и още повече може би това е огромният стимул на чиновниците за продължаването на този механизъм.
- Какво според вас трябва да направи новото правителство със съдебната реформа?
- Има приета стратегия за съдебна реформа. България трябва продължи много ясно с тези крачки, те се одобряват и от нашите европейски партньори. За мен също така е много важно да се въведе електронното правосъдие, така че на практика да стане много по-прозрачен съдебният процес. Да може страните да виждат безплатно в нета това, което става с делата им, така няма да има и изгубени доказателства, които да предрешават съдебния процес. Няма да може да се манипулират протоколи. Когато говорим за съдебна реформа, не трябва да се съсредоточаваме само върху наказателните аспекти. Нужно е и законодателството да се подобри. България е единствената държава в ЕС, където има "вечни длъжници". Няма все още механизъм, някои изпълнителни дела продължават по 10-15 г. Така е направено законодателството, че даже и след смъртта на длъжника неговите деца продължават да дължат, това в 21-и век не може да продължава. Виждаме, че има редица недостатъци в изпълнителното производство, от които страдат хиляди семейства, защото все някой рано или късно просрочва някоя сметка, за което не може да плаща в пъти по-високи такси, съдебни разноски и т.н. Призоваването също трябва да бъде много добре реформирано, така че някой да не може да бъде съден, осъден и чак когато дойдат да му вземат имуществото, да разбере, че срещу него са се водили някакви съдебни дела. Нужно е да се приемат нужните законови текстове, така че да не позволяват повече такива злоупотреби.
Антония КЮМЮРДЖИЕВА


Изпрати на приятел