Sponsored by Mtel

Standart News

s ЧЕТВЪРТЪК, 27 Април 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Старите уранови рудници не могат да замърсят водата


Доцент Агоп Сренц е работил  в катедрата по ядрена физика към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподавател по биофизика и радиоекология. През 1999 г. бил част от научен екип, който е имал задачата да проучи последствията от уранодобива в Смолян и региона, след като през 1992 г. с решениe на премиера Филип Димитров урановите мини са ликвидирани. До 2016 г. е бил председател на Българското ядрено дружество, клон Пловдив. Дългогодишен председател на пловдивския леководолазен клуб "Нептун".

- Има ли опасност за здравето на хората заради урана в питейната вода?
- Няма абсолютно никакво основание за тревога. Дори да се разгледат най-драстичните резултати - 3 пъти над допустимото, а то е твърде относително. Става въпрос за отделни кладенци, а когато се смесят водите, нивото пада до нормите. В литературата не съм срещал  нито едно описание на заболяване, получено вследствие на погълнат уран - просто няма как да се натрупа уран в организма. Изключение правят случаи, когато уранът попада в белодробния тракт на човека във вид на прах, при миньори например. Условия за заболяване има, ако се получи твърде голяма доза лъчение. Когато става дума за наличие на уран в питейна вода, съдържанието е толкова нищожно, че не може да се очаква радиационно въздействие върху човешкия организъм.
- Експерти насочват вниманието към  изоставени преди години естествени уранови находища у нас, включително в районите на Хасково и Първомай. С колеги сте  изследвали такива райони. Какво показаха изследванията?
- Изследвахме уранодобивни райони в Родопите - Смолянския район до Наречен и Бачково. Там има повишено като доза, не и като съдържание, замърсяване в местата, наречени отвали - там се складира или изхвърля руда с ниско съдържание на уран. Тези отвали са в трудно достъпни за хора райони, няма начин уранът от тях да проникне директно в течащите води.
В близост до пловдивското село Момино имаше уранодобив по т. нар. хидрогеологичен метод. В района на Първомай добивът е извършван по този начин - пусната е сонда на дълбочина най-малко 200 м, за да се стигне до слой, съдържащ уран. Правили сме обследване в района на Момино, както и в няколко други точки. Изследванията показаха, че в слоя до 50 см под земната повърхност съдържанието на уран е каквото е средното ураново съдържание в почвите в България, а и в света.  
- Защо точно сега се регистрира такова повишение на урановото съдържание във водата?
- Нямам обяснение. Но това повишение в никакъв случай не е драстично. Човек изпива 5 литра различни течности на денонощие. Количеството уран във въпросната вода е микрограмове, които организмът не усвоява. Няма радиационно въздействие, което да предизвика негативни последици върху човешкия организъм.  
В България най-добре оборудваната радиоекологична лаборатория е в АЕЦ "Козлодуй". Странно е, че въпреки вдигнатия шум, никой не е потърсил тяхното мнение и съдействие.
В света е известен случай, открит преди десетина години в селището Рамсар в Иран, близо до Каспийско море, с драстично високо съдържание във водата на радий 226. Концентрацията в местните водоизточници е около 50 пъти над допустимата. В Рамсар обаче хората са дори по-здрави, отколкото в селища с показатели в нормата.
Не може да се търсят повишени нива на урана във водите край Първомай като следствие от уранодобива там. Няма основание да считаме, че почвата в районите на затворените мини около Момино е замърсена.
- На 26 април се навършват 31 г. от трагедията в АЕЦ "Чернобил". Спомняте ли си онзи април 1986-а?
- Спомням си отлично. След 1 май студенти биолози от Пловдивския университет донесоха от Стара планина растения за хербарии. Радиоактивността им беше 100 пъти над очакваната, не повярвахме на очите си. Още преди това забелязахме, че апаратурата, която мери радиационен фон, също регистрира 20 пъти по-високи нива. Започнахме да се съмняваме, че има дефект в апаратурата. Дефект нямаше, разбрахме, че радиационно замърсяване е стигнало до България. После се разбра, че е от изотопа йод 131. Носеха ни плодове - ягоди, череши, детски пюрета, които обаче не показваха повишаване на радиоактивността. Явно отлаганията са били измити от майските дъждове. След това обаче натрупването на отмитите количества в почвата е минало с пашата в животните. Това предизвиква допълнително увеличаване на концентрацията на радиоактивност в млечните продукти. Беше дадена инструкция да се окоси и да не се ползва тревата в този период.
Благоприятен за нас беше фактът, че радиоактивното замърсяване в България се дължеше най-вече на един от изотопите на цезия с малък период на полуразпад.
- Уплашихте ли се?
- Не, дори ядях марулите немити. Миехме тези за жена ми, която по това време беше бременна. За България информацията беше обработена след 2 г. Физикът Георги Василев, зам.-директор на Националния център за радиационна защита, изложи данни за общото въздействие в Пловдив и страната. Оказа се, че т.нар. колективна доза, получена от населението след аварията през 1986 г., е по-ниска от регламентираната като допустима за аварийни ситуации. Т.е. не сме били рисково облъчени, да сме получили лъчения, които да са предизвикали заболявания.  
/Вестник "Марица"/


Изпрати на приятел