Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 12 Май 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Ние яздим вълната на растеж в Европа

Спряната приватизация затваря една врата за бюджета


Десислава Николова,
Институт по пазарна икономика


На пръв прочит един от възможните мотиви за огласения законопроект, с който се забранява приватизацията на държавни акции и дялове, както и на акции и дялове от дъщерни дружества, е повече контрол върху държавните предприятия и съответно повече използване на държавния ресурс, евентуално и за необществени цели. Защото, за съжаление, нашата история показва, че държавните предприятия много често, освен за политически назначения, се използват и за директно източване и злоупотреби. Според законопроекта приватизация ще се разрешава само в много специфични случаи, при които има решение на Народното събрание, т.е. тук вече се върви към прехвърляне на отговорността от Министерски съвет на парламента.
Важно е и да се каже какво е състоянието на държавните предприятия и въобще трябва ли приватизацията да продължава в момента?
Като се изключат тези предприятия, които по някакви съображения за сигурност трябва да са в забранителния списък за приватизация, има и редица дружества, за които няма никаква обосновка защо държавата трябва да се занимава с това. Има, примерно, компания за организиране на концерти, има държавна компания за производство на коне.
Да не говорим, че има изключително много западнали държавни предприятия, за които
няма ресурс те да бъдат вдигнати на крака
няма капитал, няма инвестиции и те продължават да западат. Такава е компанията за държавно напояване, редица ВиК дружества. Тези предприятия, ако останат държавни и няма вариант за концесионирането им, те просто гарантират една все по-лоша услуга за тези, които ги ползват. Въпросът е дали държавата трябва ли да се занимава с толкова несвойствени за нея дейности, вместо да търси възможности, от една страна, да се отърве от бремето за поддръжка на тези активи, и от друга страна, все пак, да даде шанс на ползвателите на тези предприятия да получават някаква по-качествена услуга. Знаете, че в един момент имаше желание да се приватизират товарните превози на БДЖ. Там беше спряна процедурата. Тази компания, дори и такива по-продаваеми, са обречени на затъване и на постепенен фалит, ако в тях не се инвестира. В същото време има алтернативни частни доставчици на тези услуги.
От бюджетна гледна точка приватизацията винаги е гарантирала една възможност за финансиране на дефицитите с разпродажба на активи. Т.е. това е по-чистият вариант за финансиране на дефицити, а не да се взема нов дълг, защото новият дълг те заробва.
И от бюджетна гледна точка тази врата не трябва да се затваря, защото поне до 2020 г. планираме да имаме дефицити и те ще трябва да се финансират.  Факт е, че
при много от приватиза-ционните сделки имаше злоупотреби
но нали имаме в крайна сметка Агенция за следприватизационен контрол. От нея се очаква да следи какво се случва с тези договори. Освен това има съдебна система, т.е. би трябвало дотам да стигат тези дела. Приватизационните провали са част от цялостния институционален провал в България на всичките органи. В крайна сметка това не означава, че приватизацията сама по себе си е лоша, това означава, че в България институциите не работят както трябва. Предполага се, че трябва да има постоянен контрол, ревизии, следене и т.н., а не да е кампанийно някой нещо да хваща, защото понякога човек в такива случаи започва да подозира лов на вещици. Относно прогнозата на премиера през 2018 г. икономическият растеж да се ускори до 4.5-5% бих го интерпретирала като оптимистично пожелание. В България растежът, който имаме през последните две-три години е изцяло, защото Европа расте. Ние сме част от големия европейски икономически цикъл, който в момента е нагоре и ние всъщност яздим тази вълна. Така че докато тази вълна е налична и е с възходяща тенденция, дотогава и България ще се радва и на един относително добър икономически растеж. Аз лично не съм кой знае колко голям оптимист, че можем да прехвърлим 3,5-4% не за друго, а защото в момента на пазара на труда човешкият капитал в момента е на макс. Свободната работна ръка общо взето не е пригодна в момента да бъде ангажирана никъде, било заради неграмотност или липса на умения. Голямата ни спирачка в момента пред по-висок растеж е именно това- качествен човешки капитал. Това означава, че България трябва постепенно все повече да се инвестира в машини, в технологии, които да компенсират липсата на хора. Но това не става от днес за утре.

Изпрати на приятел