Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 15 Май 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Може ли Макрон да е европейският Рузвелт


Кристоф Хаселбах

DW

Американският президент Франклин Делано Рузвелт и неговите експерти въвеждат понятието "Ню дийл" ("Нов договор"). През 30-те години на ХХ век, по времето на тежката икономическа криза, Рузвелт успява с масивна инвестиционна програма и дълбоки социални и икономически реформи да овладее безработицата и да стабилизира икономическото и политическото положение в страната.
Ситуацията във Франция днес е доста по-различна. И все пак: страната е в перманентна криза, безработицата е два пъти по-висока, отколкото в Германия; Франция става неконкурентоспособна на международния пазар, икономическият растеж от години е слаб. От близо десетилетие страната не е в състояние да спазва европейските критерии за бюджетния дефицит, докато в същото време Германия отчита бюджетни излишъци. Налице е и кризисна политическа ситуация.
Близо 50 на сто от французите гласуваха на първия тур от президентските избори за кандидати с подчертано евроскептични програми. На втория тур много от избирателите всъщност гласуваха не толкова "за" Макрон и неговата програма, колкото "срещу" Льо Пен.
Макрон иска да ореже френския държавен апарат, да намали фирмените данъци и да либерализира трудовия пазар. Тези намерения все още нямат общо с "Ню дийл". Към "Нов договор" е насочен всъщност вторият му голям проект, а именно - за реформирането на цялата еврозона чрез създаване на инвестиционна програма, която да се финансира от общ бюджет на държавите в еврозоната.
Изразът "Нов договор" беше използван по време на визитата на Макрон в Германия през месец март, т.е. няколко седмици преди изборите. Но какво точно има предвид, Макрон даде да се разбере още преди две години, когато беше министър на икономиката в кабинета на Оланд и заедно с тогавашния си ресорен колега и сегашен външен министър на Германия Зигмар Габриел изложи в съвместен проект вижданията си за реформиране на еврозоната. Макрон иска в бъдеще тя да бъде подсилена с помощта на нови правомощия, общ бюджет, отделен парламент и единен финансов министър; целта е изграждането на "икономически и социален съюз". Макрон неведнъж споменава и за въвеждането на еврооблигации.
Особено искането за емитиране на общи облигации на еврозоната плаши консервативната част от широката коалиция в Берлин. Общ бюджет, общи дългове - за германските политици от ХДС това звучи като прехвърляне на отговорността от Франция върху германските данъкоплатци. Канцлерката Меркел незабавно реагира доста хладно, като заяви следното: "Германската подкрепа естествено не може да замени френската политика".
Меркел е решително против въвеждането на евро облигации. Германският финансов министър Шойбле подкрепя искането за укрепване на еврозоната, но, според него, това трябва да стане най-вече чрез налагането на по-добра бюджетна дисциплина.
Мнозина смятат, че политическата съдба на ЕС е заложена на карта. "Новият договор" от 30-те години в САЩ укрепи тогавашната демокрация в страната, независимо от тежката икономическа криза. В Германия и в други страни развитието беше съвсем различно. Евродепутатът Елмар Брок, който от десетилетия следи развитието, смята следното: "Европа се разпада. Еманюел Макрон е последният ни шанс. Длъжни сме да направим нещо". Само че мненията какво точно да се направи са крайно противоположни.

Изпрати на приятел