Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 15 Май 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Доминикански монаси превърнали подземни пещери в огромни изби

Животът е вино в Кастилия и Леон

Създаването на еликсир от безкрайните лозя е поминък, страст и вдъхновение за потомците на Дон Кихот


"Добре дошли при нас, елате да видите как живеем, как се веселим и какво вино пием!"
Така ни посрещат хората от селцето Пеняфиел, сгушено сред хълмовете на района Рибера дел Дуеро в Кастилия и Леон. Това е най-голямата испанска автономна област, а нейната столица - Валядолид, бе тазгодишният домакин на едно от най-престижните винени събития в света - Concours Mondial de Bruxelles.
Посещението ни в Пеняфиел бе част от съпътстващата програма на конкурса.
Над селото се издига замък, изграден върху останките на стара крепост. В него има музей на виното. В низината покрай бреговете на река Дуеро са лозята, между които има множество села и малки градчета.
Площадът в Пеняфиел е посипан с пясък, сякаш всеки момент ще излязат биковете. Коридата обаче вече е забранена в Испания.
В дървените павилиони, наредени в кръг, са се настанили майстори грънчари, кожари, производители на сирена са подготвили табли с мезета. Най-много са бутилките с вино. Усмихнати мъже и жени приканват всеки да опита от неговата гордост.
"Давам на тригодишния си син да си потопи пръстчето в чашата и следя дали му харесва
Той е моят дегустатор. Дори вече имаме вино, наречено на него - Рамон", казва Мария и налива искрящата напитка. Виното на Рибера дел Дуеро - един от първите региони в Кастилия и Леон с наименование за произход - от 1982 г. Най-разпространен е местният сорт темпранийо /рано зреещ/. Виното, което опитваме, е кървавочервено, дори розето има червен цвят. Ухае на черница, касис, боровинки, подправки, които преливат в аромата на дъба. Вкусът му е силен, танините стягат небцето.
Не е лесно вино, а страстно и мощно
Нещо в него напомня за червената рокля на танцьорката на фламенко, за предсмъртната агония на бика, пронизан от меча на тореадора, за благородната лудост на Дон Кихот. Впрочем неговият създател - Сервантес, се е подвизавал по тези места, а къщата, в която е починал писателят, е музей във Валядолид. Много от местните хора, които са високи, светли и сухи, са едно към едно с образа на печалния рицар.
Отпиваш глътка вино и чуваш чаткането на кастанети, които допълват усещането за драматизъм. Всъщност звукът е съвсем реален, защото на площада са излезли танцьори от местната самодейна група. В шеметен ритъм се завъртат червени, жълти и сини поли, под които закачливо се подават дълги до коленете гащи. Мъжете, обути в бели дантелени чорапи, гордо потропват с токове. Дама на средна възраст ентусиазирано надува музикален инструмент, подобен на кларинет, а ритъмът на барабана допълва тракането на кастанетите. И докато танците се вихрят,
се разнася неустоим аромат на агнешки котлети и кървавица
които се пекат на огромна скара. Наистина фиеста!    
Вината, произведени край бреговете на река Дуеро, са сред най-добрите и най-ценени в света, твърдят енолозите.
В качеството им се убедихме и при посещението на избата Valtravieso. Тя е върху плато, което се издига на 920 м надморска височина, а лозята й са на най-високата точка в Рибера дел Дуерто. Собствениците с ентусиазъм и плам разказват как са купили старо лозе, изкоренили са го и са чакали три години да се възстанови почвата, преди да засадят млади лозя. Радват се като деца на майския дъжд, защото не използват капково напояване, което е много разпространено в областта. "Производството на вино за нас е предизвикателство", казват те. После ни водят в избата, където са наредени нови дъбови бъчви. Лицата им засияват, когато един от българските винени специалисти - Ани Петкова, хвали тяхната Gran Reserva за съвършения баланс, постигнат от технолозите.
И докато Рибера дел Дуеро се гордее с червените си сортове, друг от винените региони на Кастилия и Леон - Руеда, има с какво да се похвали в белите вина. Наричат я Бялата кралица на Кастилия заради майсторски приготвените напитки от сортовете вердехо, совиньон блан, виура и паломино фино. Тук
модерните технологии в производството вървят с вековните традиции
Винарната de Alberto съществува от 1653 г. Съдадена е от доминикански монаси, които са съхранявали виното в подземни пещери, дълбоки до 20 метра, при постоянна температура от 18 градуса. Новият й живот започва през 1942 г. като семейна изба, а сега за производството се грижи четвъртото поколение на фамилията. Слизаме в подземните тунели, дълги 1,5 км, по стари стълби, изтъркани от сандалите на доминиканците. Подписваме се върху прашните бутилки, които се съхраняват там. Удивляваме се на огромните бъчви от 12 000 литра, с които виното се е транспортирало с влакови композиции. Освен прекрасно биовино от вердехо, ухаещо на окосена ливада и бели цветя, опитваме и 17-градусова напитка - подсилено вино /Rueda Dorado/. Произвеждат я по стара технология - виното престоява 6 месеца навън в стъклени дамаджани. Цветът му е златен, ароматът - плодов, а сомелиерите го препоръчват за агнешко печено.    
Това видях от Кастилия и Леон - виненото сърце на Испания. Върху песъчливите каменисти почви зрее грозде, от което хората правят вино с характер. А хилядолетната традиция е вплетена в живота им и до днес.   
Според Международната организация по лозата и виното (OIV), със своите почти един милион хектара, Испания е "явен световен лидер по площ на лозови насаждения". Тя е най-големият световен износител на вино с пазарен дял от 22%. Испания участва в Concours Mondial от създаването му през 1994 г. досега. Тя е на второ място по брой подадени мостри вече над 20 години. Миналата година е с най-много големи златни медали. Заради всичко това в Кастилия и Леон животът наистина е вино.
Даниела Казанджиева,
София-Валядолид

Изпрати на приятел