Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 20 Май 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Не се страхувам, защото няма от какво да се срамувам

Видях истинските цели на режисирания срещу мен театър


Сотир Цацаров,
главен прокурор


Хайде да поговорим реално и сериозно за срещата в ЦУМ. Реших, че човек трябва да подходи към това с разум, търпение и трябва да подходи с мисъл, съзнавайки истинските цени на тези, които са в центъра на този режисиран театър. Първо - срещата не е нерегламентирана по простата причина, че у нас регламент за такива срещи няма. В същото време всички тези, които твърдят, че срещата е нерегламентирана, не казаха и дума за това, че ако такива срещи са толкова грешни, дайте да въведем и механизъм, в който всички тези срещи станат явни, ама не само моите, но и на председателя на ВКС, на членовете на ВСС, а защо не и на хората от изпълнителната власт. Нека всичко това бъде регламентирано. Освен това не съм отишъл на скрито място, отишъл съм с охраната от НСО, от която не мога по закон дори да се откажа. Тя е постоянно с мен през целия ми ежедневен живот.
Да кажем и още нещо - срещата не е с обвиняеми лица, срещата не е с разследвани лица, нито с лица, които са обект на проверка. Нека бъдем съвсем честни в това, когато се правят упражненията върху името на главния прокурор. Независимо от това дали аз имам позитивни или негативни чувства към лицето Сашо Дончев, той не е обект на проверка, Сашо Дончев не е престъпник. Георги Гергов също не е престъпник. Следователно се стигна до положение, в което нещата се преекспонираха съвсем целенасочено.
За да се срамувам, аз трябва да съм обещал нещо незаконно, да съм извършил нещо незаконно или да съм откликнал на молба за намеса. Такова нещо не съм направил и няма да направя. Всеки опит да ми се вменяват такива грехове и едва ли не престъпления е, меко казано, необоснован. Но не очаквайте от мен да разкрия битовите подробности на тази среща. Няма от какво да се страхувам по простата причина, че няма от какво да се срамувам. Да задам обаче един въпрос и аз на тези, които се опитват да поддържат този огън ежедневно: Грешно е да се срещнеш на 200 метра от Съдебната палата, в ЦУМ, с Георги Гергов и Сашо Дончев. Грешно обаче не е тогава да посетиш адвокатска кантора на една от най-маститите адвокатски фирми в София - това не е грешно. Грешно е аз да отида на тази среща, не е грешно член на ВСС - същият този, който пише писъмца навсякъде, да се срещне с лидер на политическа партия. Той в какво качество се среща? Едно не мога да разбера - какво е самочувствието на тези хора да мерят моя морал, а да забравят себе си. Или просто им е удобно да го направят, защото биха лъснали техните поразии?! Не могат хора, които се опитват да скрият собствените си грехове или да намерят завеса за собствените си страхове, да се упражняват с мен. До тяхното ниво просто няма да сляза!

Изпрати на приятел