Sponsored by Mtel

Standart News

s СРЯДА, 31 Май 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Лекарят трябва да избира специалност със сърцето си, а не според свободните места

Младите медици да не отписват България

Като малка исках да лекувам като д-р Куин, но после разбрах, че в медицината не може да си специалист по всичко, казва д-р Магдалена Баймакова


Д-р Магдалена Баймакова, д.м., е главен асистент и специалист в Катедрата по инфекциозни болести към ВМА-София. Тя е на 34 години, завършила е МУ-София през 2008 г., от осем години работи в Клиниката по инфекциозни болести към ВМА-София. Д-р Баймакова спечели първо място в категорията "Лекари с придобита специалност" в конкурса на вестник "Стандарт" и Българския лекарски съюз "Млад медик 2017", като това е второ отличие за младата лекарка. В основата на успеха й сега е монографията на тема "Неясно фебрилно състояние или температура с неизвестен произход" с водещ рецензент проф. д-р Камен Плочев от ВМА-София, както и редица научни публикации у нас и в чужбина.

- Доктор Баймакова, как избрахте да се занимавате с инфекциозни болести?  
- При инфекциозните болести патологията е много голяма, лекуваме целия организъм и симптоматиката е изключително разнообразна, работим с всички възрастови групи. Това беше една от причините да се насоча към инфекциозните болести. От друга страна, при тях има много сложен механизъм на взаимодействие между един микро- и един макроорганизъм. На мен това ми е изключително интересно, защото трябва да изучиш едни мънички микроорганизми като бактериите, вирусите, паразитите, как оцеляват в природата, как навлизат в човешкия организъм и какво ни причиняват, а също така и как ние се опитваме да се защитаваме от тях. В зависимост от клиничната картина, която се проявява, можем да се ориентираме за вероятния патоген.
- Ориентираме се според антителата ли?
- Това е т. нар. серологична диагностика. Тя е най-широко използвана, най-рутинна и лесна. Но има и други методи, като например класическата бактериология, когато правим различни видове посявки. Използват се и молекулярно-биологични методи за откриване ДНК на микроорганизма. Всичко зависи от това за какъв причинител се съмняваме и според това използваме различни диагностични методи. Когато открием кой е причинителят, е по-лесно - има си определен лечебен подход. Истината е, че за някои от микроорганизмите нямаме медикаменти за лечение, но повечето третираме успешно. В по-голямата част от случаите след преболедуване от инфекциозно заболяване се създава траен имунитет.
- Кое е по-модерно сега - да активираш съпроводителните сили на организма или директно да атакуваш микроорганизмите?
- И едното, и другото. С развитието на науката и технологиите откриваме много нови причинители и механизми, променят се някои стари научни теории. Има широко поле за изследователска работа. Но пък конкретния пациент не можем да изследваме за всичко възможно, така че изследваме за това, което е най-вероятно според клинико-лабораторните показания. Най-ефективно е да открием причинителя, за да го атакуваме директно. Иначе, ако подсилваме общо имунната система, ресурсите ни ще бъдат разпилени.
- Кой е най-драматичният случай, при който откриваш нещо ново и казваш - това не мога да го излекувам? Кога се почувствахте безсилна срещу дадена болест?
- Сещам се за случай заради летния сезон и нашествието на комари. Успяхме за първи път да докажем западнонилска треска у български пациент през август 2015 г. Това беше изключително вълнуващо за мен, защото беше доказан по всички международни критерии. Случаят беше потвърден с допълнителни проби в чужбина. Пациентът беше възрастен, на 66 години, тази инфекция съществува у нас, но ние не я търсим. Проявява се в различни клинични форми, най-често е безсимптомна. Проблемите идват, когато имаме засягане на нервната система. Тези случаи почти винаги достигат до болница. При въпросния пациент нещата тръгнаха с температура, слабост, дезориентиране - външно приличаше на грип. След това се появи слабост в ръцете, загуба на съзнание. Факт е, че за някои вирусни инфекции все още няма лечение и разработен медикамент. За съжаление, пациентът почина, понеже имаше т. нар. придружаваща патология - хронични заболявания като хипертония, диабет. В тази връзка трябва да се мисли постоянно, да се търси и да се работи в екип. Това беше първият потвърден подобен случай в България, по всички медицински критерии. И досега няма лечение за този вирус.
- Какво ви научи този случай, когато се сблъскахте с един микроорганизъм, който ни прави безсилни?
- Учи ни, че въпреки развитието на науката и технологиите тези малки организми винаги ще бъдат преди нас. Те имат механизми за оцеляване, много по-силни от по-сложните макроорганизми.
- За втори път печелите "Млад медик", какво ви носи тази награда?
- Преди 2 години спечелих за първи път в конкурса "Млад медик". Сега всичко беше изключително изчистено и професионално - търсеха се брой научни публикации, оценъчната скала беше много стриктна и имаше различни други компоненти. Обективността беше толкова голяма, че въпреки че бях печелила веднъж, това не попречи да бъда номинирана за втори път с общ сбор от 145,2 точки. През оценъчния период от януари 2016 г. до април 2017 г. защитих докторска дисертация, излезе монографията ми, имах много научни публикации. Казано накратко, за този период положих много труд и усилия, които бяха възнаградени.
- Кои са проблемите на младите лекари - достъпът до специализации ли е основният проблем?
- При специализациите за мен основният проблем е как хора, които имаме по една специалност, да зачислим втора. Особено тези, които са на работно място. В момента трябва да си напуснеш работното място и да отидеш на място за специализант.
- Колко привлекателно е за един млад лекар да отиде в чужбина? Предизвикателство ли е да останеш в България?
- Била съм в чужбина, ходила съм на обучения. Не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани. Смятам, че тук работим това, което правят и другите зад граница. Въпросът не е само в заплащането. Тук всеки има семейство, иска да помогне на близките си. Личните мотиви винаги са над всички останали. Мисля, че ако човек има желание, може да се развива успешно и в България. Има възможности за правене на докторски програми. Освен това днес с интернет достъпът до научна литература и до научни публикации е невероятно по-лесен отколкото е било на нашите учители. Винаги съм смятала, че след като завършиш, тогава започва истинското, голямото учене, всички познания се прилагат в реална среда. В началото на лекарския си път си уплашен, страхуваш се, докато се изградиш като специалист. Изборът на специалност би трябвало да е избор на сърцето, така както го усещаш, а не да търсиш реализация в зависимост от свободните места или това, което е комерсиално в момента. Всеки трябва да си намери мястото, където да се чувства най-добре, в "кожата си". Моят шанс беше, че във ВМА попаднах в изключителна среда на екипност, всеки помага на другия със съвети, подкрепа и успокоение. Всички тези мои успехи са благодарение на хората около мен, защото микроклиматът в катедрата е изключително позитивен. Има още един лекар - д-р Радина Андонова от катедрата ни, която също беше номинирана в категорията "докторанти". Т.е. не съм само аз млад и активен лекар в нашата катедра.
- Кое е най-важното послание към по-младите лекари?
- Да обичат пациентите си и да подхождат към тях с добронамереност и морал. Да могат да признаят пред себе си и пред пациента до къде се простират техните познания и възможности. Така например, ако даден пациент не е в моето поле на компетентност, го пренасочвам към друг колега специалист. В тази връзка като малка много харесвах сериала "Д-р Куин Лечителката", тя лекуваше всичко. Сега като по-голяма виждам и осъзнавам, че нещата са различни, човек трябва да е реалист - какво може, как да го направи, как да подходи към конкретния пациент. В медицината не може да си специалист по всичко.
Димитър Илиев


Изпрати на приятел