Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 19 Юни 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Параклисът "Света Марина" е прочут с лечебното си аязмо

Изобретател вдига храм с пенсията си

Любен Зидаров сам е конструирал българския аналог на хилти за ВМЗ


Четвърт век карловецът Любен Зидаров възстановява параклиса "Света Марина" с лечебното аязмо, което блика под иконата на светицата. Сега 83-годишният мъж, дългогодишен конструктор в няколко големи предприятия в региона, монтира метална конструкция и постави покрив на храма. Организира електрифицирането му и вече се захваща с измазването на стените с фина мазилка.
Любен Зидаров планира да изгради иконостас и врата от ковано желязо за храма. Всяка плочка, парче желязо и торба вар са купени с пари от пенсията му. Възпитан  в християнската вяра от родителите си, той е убеден, че усилията му не са напразни, тъй като се осъществяват в името на Бог. От 700 години до Арапския мост на Стара река в Карлово имало аязмо Света Марина. От импровизирано чучурче течала тънка струйка вода. На 17 юли всяка година карловци се събирали тук, пиели от водата и се молели, а после всеки отнасял шишенце в дома си за здраве. През 1928-а вдигнали до лечебното изворче каменен параклис с икони. Бетонна плоча покривала религиозната постройка, вкопана в земята. В този вид параклисът съществувал до 1955 година, когато
плочата била разбита и храмът засипан с пръст
През есента на 1991 година Любен Зидаров, който тогава бил на 58 години, се заел да възстанови параклиса. Започнал да разчиства мястото заедно с известните скулптори съпрузи Николина Канарова и Недко Кръстев. Братът и племенникът на Любен също се включили в групата. Петимата успяват да изгребат пръстта, затрупала храма, да открият зидовете. Водата обаче била изчезнала. Тогава Любен и Недко изкопали петметров кладенец. После разринали стените, варосали ги, а Николина нарисувала икона на света Марина.  
От тогава вече 25 години Любен Зидаров поддържа малкия храм. Той е възпитаник на карловския техникум "Братя Евлоги и Христо Георгиеви". Започнал работа като конструктор в консервния завод "Васил Левски" в града. Солидната му подготовка и интересът му към техниката му помогнали бързо да направи кариера. Тогава част от техниката, с която бил оборудван заводът, била на американската фирма "Атлас Пасифик". Сервизът  за Европа бил в Милано. В Карлово била базата за ремонт и поддръжка на тази техника от всички предприятия на тогавашното Държавно стопанско обединение "Булгарплод". От завода изпратили младия конструктор на специализация в  Милано, където със специалисти от цяла Европа се обучавали няколко месеца. Там
го наградили  с грамота и златен часовник
като най-добрия специалист на фирмата.
Петнадесет години Любен Зидаров работил като конструктор в Научния институт по тракторостроене в Карлово. Работата там ме направи конструктор, признава той. Работихме по трактора Болгар, една много хубава машина за селското стопанство, която за жалост изоставихме, отказахме се от нея. А бяхме напреднали много. "Болгарчето" беше подобно на италианския FIAT, като в доста отношения беше по-добър от него. Бяхме сигнали до разработването на трактор - гроздоберач, разказва специалистът.
До 1976 година Карловската долина получаваше телевизионен сигнал единствено от кулата на връх Ботев, спомня си Зидаров. Като отличен познавач на региона той изчислил, че може да се направи ретранслатор на един хълм край село Горни Домлян. Сам организирал неговото построяване и така във всеки дом в Стремската долина започнали да получават качествен телевизионен сигнал.
Когато след 15 години той се мести във ВМЗ, сам конструира и разработва електропневматична ударно-пробивна машина, която нарекли българското хилти. Щом предлага на тогавашния директор на ВМЗ Христо Минков да я произвеждат в завода, получава неговата гореща подкрепа, за която му е признателен и до днес. Правят пет екземпляра, един от тях показват на Пловдивския панаир през 1991 година. Там се срещат с представители на Хилти, които не могли да повярват, че сам конструктор може да направи нещо подобно. Инженерите от Люксембург  разглобили машината на Зидаров, огледали я детайлно, проверили качеството на стоманите. Дори поискали разрешение да пробият бетонна плоча и едва тогава признали, че българското изобретение не отстъпва по нищо на тяхното.
Сега мъжът отдава енергията си на църковното настоятелство към храма "Света Богородица" и полага много усилия църквата и дворът да имат хубав вид - сам ремонтира плочите, прави пътека между сградите. Вярвам в Бог, споделя възрастният мъж. Когато помислите са чисти и делата са добри, Бог помага и животът е по-лек, смята карловецът.
Вярата му привлича и други към богоугодните дела, към възстановяването на храма "Света Марина" се присъединяват още  дузина карловци. Архитект Луиза Тодорова създаде проект за покрива и оградата, а Любен Белперчинов сам изкова от желязо украсата на отворения купол.
 Цветана ГЕОРГИЕВА,
в. "Марица"


Изпрати на приятел