Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 26 Юни 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Отговорност е да си негов наследник


Христина Богданова е пра-правнучка на сестрата на Апостола - Яна. Всички наследници на Апостола са от страна на Яна Иванова Кунчева, по мъж Начова, която единствена от децата на Гина и Иван Кунчеви създава свое семейство. Яна е по-голямата сестра и носи всички грижи по революционните дела на Апостола. От нейния дом в Карлово той поема пътя за Белград и участието си в Първата българска легия, при нея се връща след дългия път. Без да е член на тайния комитет в града, тя е една от ярките му съмишленички. При всяко минаване през Карлово Левски прави всичко възможно да види сестра си, зет си и техните деца. Техният дом е последният в Карлово, от който той поема към своята Голгота.

Христина Богданова

- Г-жо Богданова, какво означава това да си наследник на Апостола на свободата Васил Левски днес?
- Преди всичко аз и моите съродственици сме благословени. Това много пъти сме си го говорили по време на родствени срещи. Чувстваме се благословени от съдбата за това, че е направила така, че в нашите вени тече частица от кръвта на Левски. Горди сме! Но това е и една огромна отговорност. Това не означава бреме или тежест. Отговорност в това да се отблагодаря на съдбата. Начинът, по който мога да го направя, е, от една страна, да живея достойно, смислено в личния живот и от друга страна - да съхранявам и предавам напред в годините историите, които пазим в рода си. Това са истории, които могат да позволяват да погледнем на Васил Левски като на човек от плът и кръв, човек с копнежи, страхове, грешки. Вярвам, че за да можем да разберем националния герой Васил Левски, е необходимо да се докоснем до човека Васил. Преди да се превърне в национален герой, той е човек. Именно заради това във всички срещи през годините, независимо в коя точка на България, аз влагам емоция. Те също ме зареждат с емоция, когато виждам възхищението, преклонението в очите на хората и много често сълзите им.
- От какво се интересуват най-много и децата, и гражданите по отношение на живота и делото на Апостола?
- Много ги докосва, когато говорим за семейството и по-специално за неговите отношения с майка му. В тях има толкова човещина, обич и подкрепа, дълбоко разбиране. Това показва, че ако Левски не се бе родил точно в това семейство, с това отношение към живота, може би нямаше да бъде този, който е станал. Именно от своите родители той попива истинската, дълбока вяра в човека и в себе си.
- Сигурна съм, че хората Ви питат дали усещате, че притежавате нещо, което Ви свързва с Левски?
- Не, не знам дали притежавам някакви качества. Опитвам се обаче всички истории от живота му да ме научат на нещо. Търся смисъла в тях, откривам го. Те ми помагат да правя изборите в живота си. Това трябва да е урокът за всички ни - нещата, които той ни е завещал. А най-вече да живеем достойно, да имаме кураж да отстояваме позициите си, да уважавам правото на другите.
- Вие пазите частица от косите на Апостола.
- Да. Имам няколко косъмчета от неговата коса. Обикновено, когато ходя на срещи, ги показвам. Това вълнува хората. Има хора, които не смеят да ги пипнат от уважение към делото на Васил Левски.


Изпрати на приятел