Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 26 Юни 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Бог знае какъв ще стана - и аз, казал 5-годишният Васил на кака си Яна

28 потомци пазят косите на Дякона

Революционерът носел под палтото си малък боздуган, в ръкава си - пришита отрова


Знаел ли е Васил Левски като малък, че ще се превърне в Апостола на свободата? Това бе един от многобройните въпроси към потомката на Васил Левски - Христина Богданова, по време на вчерашния открит урок по родолюбие в Карлово, посветен на живота и делото на Дякона. Богданова разкри непознати истории от живота на Апостола. Една от тях бе за пет-шестгодишния Васил Левски. "Дядо ми Андрей - един от внуците на сестрата на Левски - Яна, ми разказваше любимата история на своята баба. Васил, пет-шестгодишен, докато си играел сред прахоляка в бащиния двор, често подмятал на Яна - "Како, знаеш ли какъв ще стана като порасна?". Улисана в работа, тя първоначално не обръщала внимание на детското му дракане. Но той не преставал да пита и тя заинтригувана започнала да изрежда - "какъв ще станеш бре, Василе, поп ли?" "Не" - отговорил й той. "даскал ли?" - "не", "търговец ли?" - "не". Изброила Яна възможностите, за които се сетила, но всеки път отговорът бил отрицателен. "Ами тогава какъв ще станеш?"- попитала накрая. "Един Бог знае - и аз" - убедено отговорил малчуганът и продължил играта си". Тази история предизвика огромно вълнение в залата на къщата - музей в Карлово. Учениците особено се впечатлиха от разказа за Дядо Бочо. В своите записки той пише, че Левски винаги е носил на кръста си под палтото два револвера, като на единия е имал споено острие, което да му служи като кама. В ръкава на палтото си е имал пришита отрова. Такава имал и във възел на кърпата си, която не успял да вземе, когато трябвало бързо да се пристегне и да излезе от къкринския хан при опит да избегне залавянето си. Понякога носил под палтото си и малък боздуган от чемширово дърво. Спомен за Дякона и до днес пазят косите му. Част от тях се пазят в домовете на 28-те живи потомци днес на Апостола. Историята за косите също не присъства в учебниците по история.
"След като разбира за смъртта на сина си, Гина вади от сандъка косите му, които пазела вече девет години, и отишла в храма. Архимандритът опял косите така, както самият Левски е заръчал, когато окончателно се е отказал от всичко друго в своя живот, освен борбата за свободата на отечеството. Гина прибрала отново в сандъка косите му, където те останали до 1907 г. Тогава Яна с нарочно писмо до тогавашния министър на просвещението, дарила косите му, за да напомнят на идните поколения за каузата му", разказа още Христина Богданова.


Изпрати на приятел