Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 26 Юни 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Евромания е новата мода

Хората не искат екзити, сега е време за стратегическо лидерство


Анна Кръстева

"Европа не е супермаркет". С тези думи остро и критично се обърна Еманюел Макрон към евроскептичните източноевропейски лидери. "Без уроци по ценности, моля", отвърна на удара Виктор Орбан. Тези искри очертаха двата полюса и на последната среща на върха на Европейския съвет (22-23 юни) в Брюксел. Къде се разполага България в тази поляризирана картина? Ще потърся отговора в четири перспективи.
Евромоторът тръгва с френско гориво
Брекзит, Фрекзит, и още 4-5 екзита  - това бяха страховете на европейските граждани само преди година. Днес вятърът задуха в противоположна посока. Брекзит е факт, както и Тръмп, но европейските граждани не се очароваха от тях и решиха да потърсят промяната в себе си. Макрон най-силно усети новия повей и реши да го оглави. Заложи на Европа и спечели. Но не на ЕС на статуквото, а на ЕС на промяната. "Реформиран ЕС или Фрекзит" - това предизвикателство хвърли през кампанията си и се устреми да го реализира след победата. Брюксел го посрещна като рок звезда - ефект на хъса на младостта, лидерската харизма и амбициозния политически проект. Направиха обща пресконференция с Ангела Меркел - ясен сигнал, че европейският мотор тръгва с ново гориво и ново ускорение. "Когато Франция и Германия говорят с един глас, Европа върви напред. Понякога това не е достатъчно, но е необходимо условие. То е повече от символ, то е работна етика", резюмира новата политическа алхимия Макрон. Меркел го подкрепи за идеята за реформиране на еврозоната чрез засилване на вътрешната интеграция и финансов министър на този елитен клуб.
На противоположния полюс се строиха вишеградските лидери. Две са ключовите разделителни линии. Първата е по отношение непреклонния отказ на Полша, Унгария, Чехия и Словакия да споделят тежестите на миграционната политика. Западните партнъори открояват парадоксалността на тази позиция: не може да ползваш еврофондове и да третираш ЕС като дюкян, в който взимаш само това, което ти харесва. Втората вишеградска претенция приема същата парадоксална форма: Орбан и сие непрестанно карат на задна европейска скорост, но настояват Европа да се движи на една скорост. Брекзит не стана голямата новина на срещата на върха на ЕС. Тереза Мей направи предложение за правата на европейските граждани, което не беше особено оценено от евролидерите. Брекзит не стана голямата новина и по две други причини. Първата е по-невидима и по-съществена: европейските граждани стават все по-еврооптимисти. 63% подкрепят ЕС и само 18% биха желали някаква форма на екзит. Втората причина е новата енергия на лидерска реформаторска динамика. Модерното днес е европейското. Евроскептичните гласове звучат по-приглушено и по-непрестижно - и на националните, и на европейската сцена.
Тръмп - катализатор на европейската интеграция
Най-парадоксално, тласък и катализатор на две ключови европейски политики - отбрана и климат - дойде не от Брюксел, а от Вашингтон. "Историческа стъпка", така Доналд Туск определи единодушната подкрепа на новата политика на отбрана. Идеята не е от вчера, но трябваше решителността на Тръмп, за да намери и ЕС решителност да започне да се еманципира по отношение на своята отбрана и сигурност. Новата политика предполага интензивна работа за повишаване оперативната съвместимост на армиите на страните-членки. Тя ще бъде финансирана с по 2,5 млрд. годишно до 2020 г. и с по 5,5 млрд. от новото десетилетие. Променящите се заплахи пред сигурността, включително кибернетични, терористични и хибридни, изискват приоритизиране на политиките за сигурност и именно те са на първо място в заключенията на ЕС. Сред мерките бих откроила някои с пареща актуалност, а именно как тероризмът и престъпността са крачка напред в използването на дигиталните технологии. Политиките на противодействие се ориентират към радикализацията онлайн и криптирането, което позволява на престъпници и терористи да си общуват със средства, до които компетентните институции нямат достъп. Тръмп оттегли САЩ от споразумението за климата, с което отново мобилизира европейските лидери да го заковат като свой втори приоритет. Повече от любопитно е, че Тръмп се аргументира със съображения,че загрижеността за климата не бива да ограничава промишлеността. Точно същият аргумент, но в позитивна интерпретация, бива възприет и от европейските лидери. Парижкото споразумение за климата се разглежда като основен елемент за модернизирането на европейската промишленост и икономика и като ключово за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие.
ЕС и глобалният подход към миграцията
Политиката е царството на парадоксите. Миграционната политика ни предоставя поредния. В момента, в който различията на европейските лидери за солидарността при управлението на миграцията се задълбочават, се постига глобален консенсус за миграцията. Не 27, а цели 193 държави консенсусно приемат Глобален пакт за бежанци и мигранти. Последният е безпрецедентен като световно съгласие, но прогнозата ми е, че вишеградци ще продължат да чертаят разделителни линии в европейската миграционна политика.
Какво може да направи българското председателство за Западните Балкани?
Със сигурност не може да ускори членството, но и със сигурност трябва да работи в две конструктивни насоки: да участва активно съвместно с Еврокомисията в разработването на гъвкави форми на поетапна европеизация; да се превърне в ключов фактор на нова външнополитическа доктрина на Балкните, извадила поуки от миналото, което ни разделя и ориентирана към бъдещето, където общият европейски проект ни сближава.
Време е за стратегическо лидерство
Консенсус, конкурентоспособност и култура са обявените приоритети на българското председателство. Не са лоши, има от всичко по малко - само консенсусът включвал и консенсус за кохезионната политика, и консенсус за климата, но са от тези политически лозунги, които забравяш в мига, в който ги чуеш, защото им липсва хъс и послание.
Председателството е шанс за повишаване тежестта на България чрез реализация на три позитивни роли: регионален лидер на Балканите като носител на външнополитичската доктрина за преход от травми и разделения към общ европейски проект; медиатор между между границата и центъра, Ердоган и Меркел, в управлението на миграционните потоци; източно-европейски лидер като отговорна страна, отстояваща своите национални интереси в баланс с европейските ценности, принципи и солидарност.
Дали родните елити ще могат да се отлепят от ежедневието на пищни ремонти и министерски реорганизации и ще успеят да формулират вдъхновяващо послание и да реализират стратегическо лидерство - часовникът цъка, европейското време ускорено тече.



Изпрати на приятел